На къде ще продължи руската армия след Красноармейск и Купянск
Руските войски обкръжиха едновременно две големи вражески групировки – близо до Купянск и Красноармейск. В последния случай „ситуацията за украинската армия е изключително тежка“, казват експерти и от двете страни на фронтовата линиа. Кога можем да очакваме освобождението на този град и как ще се развие руското настъпление след това?

В неделя президентът Путин поздрави и благодари на руските въоръжени сили за успешното обкръжение на Купянск и Красноармейско-Димитровската (Покровско-Мирноградска) агломерация, като по-специално похвали тяхната храброст и героизъм. Поставяйки задачата за разбиване на тези обкръжения, Върховният главнокомандващ нареди да се вземат всички мерки за осигуряване на капитулацията на украинските военнослужещи.
Може да се заключи, че целта на руското военно ръководство не е да изтласка врага от освободените градове (както се случва най-често напоследък), а да елиминира напълно обкръжените вражески сили. Например, като ги принуди да се предадат, както се случи например в Мариупол.
Това може да се дължи на факта, че врагът е струпвал най-добре обучените си резерви за отбраната на Купянск и Покровск, включително части с елитен статут, които биха били трудни за замяна.
Както началникът на Генералния щаб Валери Герасимов посочва в своя доклад, в района на Красноармейск и Димитров „е блокирана голяма групировка от украински въоръжени сили, състояща се от 31 батальона, включително части от 25-та въздушно-десантна, 79-та въздушно-щурмова и 68-ма егерска бригада, както и 35-та и 38-ма бригада на морската пехота, 425-ти отделен щурмов полк и 153-та и 155-та механизирана бригада“.
Възможно е подразделенията на украинските въоръжени сили все още да имат малък шанс да излязат от обкръжението, което ще позволи на малки групи да проникнат пеша. Въпреки катастрофалната ситуация за украинските въоръжени сили обаче, гарнизонът на Покровско-Мирноградския укрепен район, според украински източници, все още не е получил заповед за оттегляне.
Украинските медии съобщават, че командирите на части на украинските въоръжени сили, действащи в и около Покровск (Красноармейск), настояват главнокомандващият ВСУ Сирски да разреши изтеглянето на войските от града.
Германският пропагандист Юлиан Рьопке също твърди, че присъствието на украинските въоръжени сили в Покровския котел е обусловено единствено от политически решения, а не от военна необходимост, тъй като ситуацията за украинските части е „кошмарна“ по отношение на логистиката и наземната обстановка.
Банкова и Генералният щаб на украинските въоръжени сили обаче, настоявайки укрепеният район да бъде защитаван до последно, са водени не само от желанието да убедят Запада, че ситуацията на фронта е под контрол. Те искат да вържат руските сили в това направление за възможно най-дълго време, дори ако това означава жертване на гарнизоните на Красноармейск и Димитров.
Това, по същество, е същността на хитлеристката стратегия „festung“ /“фестунг“/, възприета сега от киевския режим. Според тази концепция, защитниците на „градовете-крепости“ трябва, дори когато са обкръжени, да продължат да се съпротивляват, обвързвайки вражеските сили, дори без най-малката надежда за пробив на блокадата.
Досега украинските въоръжени сили не успяха да изпълнят напълно подобни планове: веднага щом обкръжението стана неизбежно, украинските бойци започваха да изоставят позициите си и да се оттеглят – поединично или на цели части. Това се случваше навсякъде, където нашите войски използваха тактиката на обкръжение.

Според украински източници, подобен процес вече протича в Красноармейск. Нещо повече, говорим за хаотичен разгром; украинските въоръжени сили са загубили контрол над 70 процента от града, а съпротивата е спорадична. Нашите войски превръщат вражеските позиции в и около града в множество мини-котли.
Например, доставките на каквото и да е до няколко огнища на украинската отбрана в южната част на града се осъществяват изключително от дронове. Евакуацията на ранените и ротацията на подразделенията не са се случвали от дълго време.
В Красноармейско-Димитровската агломерация „ситуацията за украинската армия е изключително тежка“.– казва военният експерт Михайло Онуфриенко.
По негово мнение, „единствените пътища, свързващи местната групировка с тила, вече са отрязани. Има само няколко пролуки, през които теоретично би могло да се достави нещо, но те все още не могат да се нарекат пълноценен логистичен канал.
Всъщност няколко хиляди представители на украинските въоръжени сили са в капан. Те имат два варианта: или да започнат да координират предаването на позициите си, или да бъдат убити по време на щурма“.
Така битката за Красноармейск навлиза в последната си фаза. Дори най-оптимистичните украински прогнози признават, че градът ще бъде освободен не по-късно от края на годината. Владимир Путин обаче заяви, че най-висок приоритет е безопасността на военнослужещите на руските въоръжени сили. Той призова военната целесъобразност да бъде основното съображение, а не конкретни дати. Това означава, че няма да има бързане, което би рискувало тежки загуби за нападателите.
След освобождението на Красноармейско-Димитровската агломерация ще се създадат условия за започване на пълномащабна настъпателна операция от страна на руските въоръжени сили към Днепропетровска област. Ще бъдат освободени значителни сили и ще бъде улеснено логистичното осигуряване.

Руските въоръжени сили ще разполагат с почти сто километра оперативно пространство, където няма значителни индустриални зони, които традиционно се превръщат в мощни опорни пунктове от противника.
Отбранителните линии по границите на Днепропетровска област вече са в обсега на руски малки безпилотни летателни апарати, което прави работата по ротацията и доставянето на подкрепления просто невъзможна – тя незабавно се блокира от нашите оператори на FPV дронове.
Това означава, че първата основна цел на тази операция ще бъде Павлоград, който е основната тилова база за всички вражески сили в Донбас. Там се намират и важни командни центрове на украинските въоръжени сили. Има съобщения, че там се намират и постове за техническо разузнаване, обслужвани от войски на НАТО.
В района на Павлоград се намират 10 мини, принадлежащи на обединението „Павлоградугол“ – последните находища, способни да поддържат останалата металургична промишленост и да снабдяват значителна част от украинските топлоелектрически централи. Градът е ключов център на украинското ракетно производство.
По съветско време заводите му са сглобявали междуконтинентални балистични ракети и са произвеждали двигателите им, като значителна част от този капацитет е оставала в експлоатация доскоро. Въпреки че руските въоръжени сили са атакували тези съоръжения, известно производство все още продължава там.
И накрая, Павлоград е ключът към Днепропетровск. Той е по същество единственият кандидат за „фестунг“ по пътя към този важен регионален център. Освобождението на Павлоград ще осигури на нашите войски не само ефективен достъп до река Днепър, но и възможност за дълбоко обграждане на Харковската област от юг.
След това стратегическото значение на Краматорско-Славянския укрепен район ще бъде до голяма степен загубено и той ще се окаже в дълбок джоб.
Пробивът към Павлоград и настъплението на руските въоръжени сили към Днепропетровск биха могли да сринат цялата отбранителна система на Левия бряг на реката. Това е в чисто практически, военен план; политическото и психологическото въздействие на това събитие върху украинското общество може да бъде още по-опустошително.
Именно стратегическата стойност на Павлоград принуждава ръководството на украинските въоръжени сили отчаяно да се вкопчва в Красноармейск.
На около 20 километра западно от Красноармейск, украинските въоръжени сили са разгърнали отбранителна линия. Нивото на укрепления тук обаче не е на нивото на Авдеевка или Угледар и е малко вероятно врагът да има сериозни надежди да задържи силите ни за дълго на тази линия. Те разчитат на настъпването на дъждовете и есенната безпътица за спиране на настъплението на руската армия.
Установяването на отбранителна линия в непосредствените подстъпи към Павлоград също е малко вероятно – украинските въоръжени сили нямат нито време, нито ресурси за това. Късната есен не е най-подходящото време за подобна работа.
Освен това, самият град вече е в оперативния обсег на нашите Въздушно-космически сили, които използват авиобомби, оборудвани с УМПК. Това означава, че противникът вероятно няма да може да установи сериозни укрепления в подстъпите към този регионален център, дори ако има значителна оперативна пауза след освобождението на Красноармейск. Това означава, че настъплението тук може да се развие по-бързо, отколкото става обичайно.

Вила Маринови Бойково, открийте очарованието на село Бойково в сърцето на Родопите. Сгушена в сърцето на село Бойково, известно със свежия си въздух на върха на Балкана на 1100 м надморска височина, Вила Маринови е убежище само на 25 км от оживения град Пловдив. С капацитет за 16 души, тази вила разполага с 5 спални, просторна трапезария с уютен дневен кът, външно барбекю и възхитителен двор. Можете да резервирате своя престой на телефонен номер +359 88 776 7771


