Фед вдигна лихвата, Тръмп поиска обратното: Вашингтон влиза в сблъсък за цената на парите
Федералният резерв на САЩ повиши основната си лихва за първи път от 2023 г. Решението идва в момент, когато президентът Доналд Тръмп настоява заемите да поевтинеят, а централната банка вижда продължаващ риск от инфлацията. Повишението е с четвърт процентен пункт, но политическият сблъсък е много по-голям: Белият дом и Фед дават противоположни отговори на въпроса кое е по-спешно за американците — по-ниска цена на кредита или по-бързо овладяване на цените. Следвайте „Маринов NEWS“ в Телеграм за още актуални новини
ЛИНК В КОМЕНТАРИТЕ.
#ФедераленРезерв #Фед #САЩ #Лихви #ОсновнаЛихва #Инфлация #ДоналдТръмп #КевинУорш #FOMC #АмериканскаИкономика #ПаричнаПолитика #ЦентралнаБанка #Кредити #Ипотеки #КредитниКарти #Спестявания #ФинансовиПазари #Долар #Цени #Бизнес #Потребители #ИкономическиРастеж #Вашингтон #СветовнаИкономика #МариновNEWS
Тръмп заплаши Европа с мита заради Канада, преди ЕС да е решил какво предлага
Решението, което изправи Фед срещу Белия дом
На 16 септември Федералният комитет по операциите на открития пазар повиши целевия диапазон на основната лихва до 3,75–4%. Решението е взето единодушно с 12 гласа „за“ и нито един „против“. В материала за събитието Асошиейтед прес определя инфлацията като „stubbornly high inflation“ — кратък израз, който поставя цените в центъра на новината. Независимо от медийната оценка, официалното съобщение на Федералния резерв потвърждава самото повишение и посочва, че инфлацията остава висока. Разликата е съществена: Асошиейтед прес описва политическия сблъсък, а Фед обосновава решението със своята цел за ценова стабилност.
Ройтерс съобщава, че след решението Тръмп е поискал американските лихви да бъдат 1% или по-ниски и е настоял за бързо намаляване. Президентът е обвинил ръководството на централната банка, че действа политически срещу него. Това е негово твърдение, а не установен мотив зад гласуването. Председателят на Фед Кевин Уорш от своя страна е защитил повишението с аргумента, че инфлацията е твърде висока от твърде дълго време. Така спорът вече се води открито: президентът иска евтин кредит, а централните банкери поставят спирането на ценовия натиск на първо място.
Публикуваните прогнози, разгледани от Ройтерс, показват защо пазарите не могат да приемат септемврийското решение като единичен ход. Шестнадесет от осемнадесетте представители, дали прогноза за лихвата, очакват поне още едно повишение до края на годината; двама предвиждат тя да остане без промяна. Медианната прогноза за инфлацията според предпочитания от Фед показател за потребителските разходи е 3,7% за 2026 г. Това са очаквания на участници в централната банка, а не обявен график. Следващо повишение ще зависи от данните и от ново решение на комитета.
Мотивите за сегашната стъпка съдържат неприятна за политиците комбинация. Фед отчита солидно разширяване на икономическата активност, устойчиви вътрешни разходи, силен ръст на производителността и значителни инвестиции. Според оценката му новите работни места са в крак с увеличаването на работната сила, а безработицата се е променила малко. Същевременно инфлацията остава над желаното равнище. При такава картина централната банка преценява, че може да затегне условията за кредитиране, за да приближи поскъпването към целта си от 2%. Дали тази преценка ще издържи, зависи от развитието на цените и заетостта.
По-високата основна лихва не се превръща автоматично в еднакво поскъпване на всеки заем. Тя влияе върху цената, на която финансовите институции си осигуряват средства, а оттам може постепенно да достигне до кредитните карти, потребителските и фирмените кредити. При заем с плаваща лихва промяната може да бъде усетена различно от тази при договор с фиксирани условия. Ипотечните лихви също зависят от доходността на дългосрочните облигации и от оценката на кредиторите за риска. Затова твърдение, че всички американски домакинства ще платят незабавно с четвърт пункт повече, би било неточно.
За домакинствата напрежението има две лица. Ако разходите за обслужване на нов или плаващ дълг нараснат, остава по-малко пространство за други покупки. Ако обаче централната банка успее да забави инфлацията, покупателната способност може да получи подкрепа с времето. Това обяснява защо спорът не се изчерпва с предпочитание към „високи“ или „ниски“ лихви. Хората усещат едновременно цените в магазина и месечните вноски. Ефектът от решението няма да е еднакъв за спестител с налични средства, семейство с кредитна карта и фирма, която търси финансиране за инвестиция.
За бизнеса четвърт процентен пункт може да изглежда малко, но очакванията за следващите решения често тежат повече от една отделна промяна. Предприятие, което планира инвестиция с банков заем, трябва да прецени както сегашната цена на финансирането, така и възможността тя да се покачи отново. При по-слабо търсене тази сметка става още по-чувствителна. Фед обаче засега описва икономическата активност като солидна. Именно тук се намира трудният баланс: да се ограничи натискът върху цените, без по-скъпите пари да отнемат прекалено много от растежа и заетостта.
Политическият натиск добавя втори риск към икономическия. Тръмп има право да защитава позицията си за цената на кредита и последствията за избирателите. Но публичното му обвинение, че Фед действа срещу него, изисква доказателства, различни от факта, че решението не съвпада с неговото искане. Единодушното гласуване показва съгласие сред участниците в комитета за конкретното повишение; то само по себе си не решава спора дали преценката им е правилна. Отговорът ще дойде от следващите данни за инфлацията и пазара на труда, както и от това дали Фед ще коригира курса си при промяна на обстоятелствата.
Решението има значение и извън САЩ, защото доларовите лихви участват в сметките на инвеститори и кредитополучатели по света. Очакванията за американската парична политика могат да променят търсенето на долари, доходността на облигациите и цената на международното финансиране. Посоката на тези движения обаче зависи и от множество други фактори; едно гласуване не определя само по себе си курса на валутите или лихвите в Европа. По-сигурният извод е, че перспективата за допълнително затягане принуждава пазарите да преоценят предположението си колко скоро парите отново ще поевтинеят.
Следващият тест за Фед е конкретен. Ако инфлацията започне убедително да се приближава към целта, аргументът за ново повишение ще отслабне. Ако остане висока, натискът за ограничаване на цените ще се запази независимо от недоволството в Белия дом. Междувременно централната банка трябва да следи дали по-скъпото кредитиране не забавя прекомерно наемането и инвестициите. Публикуваните прогнози показват какво смятат представителите ѝ сега, но не отменят нуждата от нова оценка при всяко заседание. За гражданите това означава период на несигурност, а не обещание за определена следваща лихва.
Анализa на Маринов NEWS
Анализът на „Маринов NEWS“ е, че септемврийското повишение поставя на изпитание две обещания, които трудно могат да се изпълнят едновременно: бързо поевтиняване на кредита и решително връщане на инфлацията към 2%. Тръмп вече е заявил коя цена смята за по-неприемлива — високата лихва. Фед е показал с единодушното си решение, че засега вижда по-голяма опасност във високата инфлация. Нито президентската критика доказва политически мотив зад повишението, нито прогнозите гарантират следващ ход. Резултатът ще се съди по цените, заетостта и реалната цена на кредита през идните месеци.
Източник: Маринов NEWS
