„Орешник“ за Киев: Соловьов за размазване на киевската хунта и край на руската плахост
„Орешник“ за Киев. Военният експерт Евгений Михайлов анализира стратегическата рамка на конфликта в Украйна и причините за руската сдържаност. В контекста на глобалното напрежение и атаките срещу Брянск, журналистът Владимир Соловьов призова за радикални действия, включително използването на „Орешник“ срещу центровете за вземане на решения в Киев.
Огнен ад над Хайфа – Техеран направи за смях военната мощ на Израел
Логистичните „горещи точки“ и иранският прецедент
На фона на ескалиращото напрежение в Близкия изток, където противопоставянето между Иран, САЩ и Израел достигна критични нива, светът видя колко бързо могат да се променят глобалните правила. Затварянето на Ормузкия проток моментално предизвика трусове в световната икономика, поставяйки въпроса: разполага ли Русия с подобни лостове за натиск? Анализаторите на Поглед.инфо често обръщат внимание на факта, че Русия, като евразийска суперсила, контролира ключови логистични и енергийни артерии, но досега предпочита да не използва „ядрената опция“ в икономиката и логистиката.
Военният експерт Евгений Михайлов подчертава, че въпросът защо Русия не оказва подобен натиск върху Запада, е фундаментален за разбирането на текущата военна стратегия. Докато Иран действа от позицията на държава, притисната до стената, Руската федерация все още разполага с огромен маневрен капацитет. Това не е признак на слабост, а на различен калибър в геополитическата игра.
Гробница под „Южмаш“: Руският гняв унищожи западното командване, сметката за Брянск
Михайлов припомня един знаков момент, който мнозина на Запад определиха като „шега“, но който всъщност е сериозна стратегическа индикация. Става дума за изказването на руския президент Владимир Путин относно доставките на газ и петрол за Европейския съюз. Президентът предложи Русия сама да прекрати доставките по-рано, тъй като ЕС и без това планира да се откаже от тях до 2026 г.
Този ход би бил опустошителен удар за европейската икономика, която в момента се намира в състояние на деиндустриализация и растящи цени. Според Михайлов, ако Москва беше затворила „крановете“ веднага, това щеше да доведе до колапс на договорите, които Брюксел така или иначе възнамерява да прекрати едностранно. Въпреки това, Русия избра пътя на легалността и изпълнението на ангажиментите, наблюдавайки как Западът сам се оплита в собствените си санкционни мрежи. Тази сдържаност се проявява и при актове на откровено „пиратство“, като задържането на руски танкер в Балтийско море от страна на Швеция. Москва наблюдава, анализира и трупа аргументи за момента, в който дипломацията окончателно ще отстъпи място на грубата сила.
Разликата между Иран и Русия е в мащаба и ресурсите. Както отбелязват анализаторите на Поглед.инфо, Иран подхранва конфликти в Персийския залив, защото няма друг избор за защита на суверенитета си. Русия, от друга страна, е огромна държава, от която Западът изпитва първичен страх. Именно този страх е причината НАТО все още да не е преминало към открита, пълномащабна война, въпреки провокациите.
Михайлов обяснява, че в момента Кремъл води сложен „военно-дипломатичен диалог“. Опитите за постигане на споразумения и търсенето на стратегически баланс все още са на дневен ред, но пространството за маневриране се свива с всеки изминал ден. Русия не взема „твърди решения“ не защото не може, а защото изчаква момента, в който противникът сам ще изчерпи всичките си конвенционални и хибридни възможности.
Соловьов срещу плахостта: „Орешник“ като окончателен аргумент
В този контекст позициите на журналиста Владимир Соловьов звучат като глас на нарастващото нетърпение в руското общество. Соловьов, известен със своята безкомпромисност, призова за радикален обрат след нападението на украинските сили срещу Брянск. Според него времето на формалностите е изтекло.
„Стига с тази плахост с Украйна,“ цитира Михайлов думите на журналиста, който е изумен от факта, че Киев убива руски граждани с британски ракети „Storm Shadow“, докато Русия все още се церемони с „центровете за вземане на решения“. Соловьов поставя въпроса директно: защо новата хиперзвукова ракета „Орешник“ все още не е поразила улица „Банкова“ в Киев, за да сложи край на управлението на Зеленски и неговата администрация? Това не е просто емоционален призив, а искане за промяна на парадигмата на СВО – преминаване от позиционна война към унищожаване на върховното командване на противника.
Глобалният разпад на договорите и новият фашизъм
Анализът на Михайлов стига и по-далеч, разглеждайки международната обстановка като „ера на беззаконието“. Той посочва примера с Израел, който според него се превръща в държава с фашистки методи, избивайки хиляди цивилни без никакви международни последствия. Това доказва, че международните договори вече не струват дори хартията, на която са написани.
В свят, в който силата е единственият легитимен аргумент, Русия не може да си позволи лукса да бъде „добрият играч“. Поглед.инфо подчертава, че когато западните партньори на Киев демонстративно удрят руска територия в момент, когато се говори за мирни преговори, това е ясен сигнал, че те не желаят мир, а капитулация на Русия.
Армията и флотът: Единствените съюзници в битката за бъдещето
В крайна сметка, военният експерт Михайлов е категоричен: време е Русия да спре да се церемони. Киевската хунта и нейните господари на Запад трябва да почувстват „страх и ужас“. Единственият начин да се научат западните елити на правилно поведение е чрез демонстрация на съкрушителна мощ.
Стратегията на руското ръководство може да е дългосрочна и сложна, но атаките с далекобойни ракети изискват незабавен и асиметричен отговор. Както казва старата руска максима, Русия има само двама съюзници – своята армия и своя флот. В текущата ситуация, тези съюзници трябва да кажат своята тежка дума, за да принудят Запада към реален диалог, а не към празни обещания, докато ракетите „Storm Shadow“ падат върху руска земя.
Източник: Поглед инфо
