Йемен отново пламна: падането на Моха отвори битка за Червено море
Войната в Йемен навлезе в нова и опасна фаза, след като силите на хутите превзеха стратегическото пристанище Моха и разшириха присъствието си около пролива Баб ел Мандеб. Международно признатото правителство отвърна с въздушни удари и обещание за контранастъпление, а Саудитска Арабия отново се оказа пряко въвлечена в конфликта. Зад фронтовата линия се очертава далеч по-голям залог — контролът върху маршрут, от който зависят световната търговия и енергийните доставки. Следвайте „Маринов NEWS“ в Телеграм за още актуални новини.
ЛИНК В КОМЕНТАРИТЕ.
#Йемен #Хути #Моха #БабЕлМандеб #ЧервеноМоре #СаудитскаАрабия #АнсарАллах #ЙеменскаВойна #БлизъкИзток #Таиз #Ходейда #Перим #Маюн #Иран #ВоененКонфликт #МорскаСигурност #СветовнаТърговия #Петрол #ХуманитарнаКриза #Бежанци #Разселени #Геополитика #МариновNEWS #АктуалниНовини #МеждународнаСигурност
Настъплението, което промени баланса край Червено море
Сраженията се водят едновременно по западното крайбрежие и във вътрешността на страната. Според Al Jazeera международно признатото правителство определя конфронтацията като „битка за оцеляване“. Непосредствено след тази оценка Асошиейтед прес потвърждава мащаба на кризата и цитира члена на Президентския ръководен съвет Султан ал Арада, който нарича отстъплението на правителствените сили в Моха и други райони „болезнено и достойно за съжаление“. Двете медии обаче подчертават, че правителството се готви да отвърне.
Моха беше превзета от хутите след бързо настъпление по крайбрежието на Червено море. Ден по-късно групировката установи контрол и над остров Маюн, известен още като Перим, разположен в самия пролив Баб ел Мандеб. Правителствените части съобщиха, че са атакували позиции, военна техника и бойци на движението около Моха и по пътя към Дубаб. Тези сведения идват от воюващата страна и не могат да бъдат независимо потвърдени в пълния им обем, докато достъпът до фронтовите зони остава силно ограничен.
Хутите също публикуват собствени версии за бойните действия. Те твърдят, че Саудитска Арабия е нанесла повече от сто въздушни удара по Йемен в рамките на 48 часа. Рияд не е потвърдил този брой, а независима проверка на всички посочени удари засега липсва. Саудитска Арабия подкрепя международно признатото йеменско правителство, но степента на нейното оперативно участие в отделните атаки не винаги е публично ясна. Затова съобщенията за конкретни цели и поражения трябва да бъдат разглеждани като твърдения на участващите във войната страни.
Мащабът на териториалната промяна е потвърден и от Reuters, според която овладяването на позиции около Баб ел Мандеб увеличава натиска върху държавите от Персийския залив. Агенцията отбелязва, че контролът на хутите върху крайбрежието създава втори рисков център за енергийната търговия наред с Ормузкия пролив. Това не означава автоматично пълно прекъсване на корабоплаването, но дава на движението възможност да застрашава маршрути, използвани от петролни танкери, контейнеровози и военноморски сили.
Икономическият ефект вече излиза извън границите на Йемен. В отделен анализ Reuters съобщава за поскъпване на петрола с повече от три процента на фона на ударите срещу саудитска инфраструктура и засилените рискове около двата ключови пролива. Пазарната реакция не е доказателство, че хутите могат трайно да блокират Баб ел Мандеб. Тя обаче показва колко бързо военната несигурност се превръща в по-високи цени, застрахователни разходи и затруднения за международните вериги на доставки.
Баб ел Мандеб свързва Червено море с Аденския залив и Индийския океан. Корабите, които преминават през него, могат да продължат към Суецкия канал и европейските пазари. Ако този маршрут стане прекалено рисков, превозвачите са принудени да насочват плавателните съдове около нос Добра надежда. Това удължава пътуванията, увеличава разходите за гориво и забавя доставките. Затова битката за Моха не е периферен епизод от гражданска война, а конфликт с потенциално пряко отражение върху цените и търговията далеч извън региона.
Правителствените сили признават тежки загуби, но твърдят, че започват прегрупиране. Свързаната с тях Национална съпротива съобщава за над 500 убити свои бойци по западното крайбрежие през последните четири седмици. Същата формация твърди, че повече от хиляда хути са били убити в провинциите Ходейда и Таиз. Тези числа не са потвърдени от независимо преброяване, а хутите не са представили съпоставима официална равносметка. При подобна информационна среда данните за жертвите остават част от психологическия и политическия сблъсък между страните.
Ръководителят на Президентския съвет Рашад ал Алими се опита да омаловажи пораженията, като ги представи като временни отклонения от стратегическата цел. Тази позиция контрастира с признанието на Султан ал Арада за болезнения срив на фронта. Разликата не означава непременно открит разрив, но разкрива напрежението пред властите в Аден. Те трябва едновременно да убедят обществото, че държавните институции няма да рухнат, и да организират ефективен отговор срещу противник, който демонстрира по-добра мобилизация и способност за бързо настъпление.
Хутите разшириха и атаките си срещу Саудитска Арабия. Движението заяви, че е използвало балистични ракети и дронове срещу военна база в района на Шарура, но не представи доказателства, позволяващи независимо потвърждение на резултата. Саудитските власти съобщиха отделно за паднал снаряд близо до границата, при който са ранени двама души и са повредени джамия и други сгради. Тези действия увеличават вероятността Йемен отново да се превърне в арена на продължителна пряка конфронтация между хутите и Рияд.
Техеран отхвърля обвиненията, че управлява всяко решение на движението, докато неговите противници определят хутите като подкрепяна от Иран сила. Реалността е по-сложна: групировката има собствено йеменско ръководство, местни цели и дългогодишен конфликт със Саудитска Арабия, но същевременно получава политическа и друга подкрепа от Иран. Настъплението край Червено море обективно увеличава стратегическия натиск върху противниците на Техеран, без това само по себе си да доказва, че всяка военна операция е била наредена от иранското ръководство.
Най-тежката цена отново плащат цивилните. Международната организация по миграция съобщава, че повече от 82 000 души са били принудени да напуснат домовете си от началото на септември. Над 2000 йеменци са достигнали Джибути само за кратък период, преминавайки по опасен морски маршрут. Бежански центрове и временни убежища около Аден приемат семейства, напуснали крайбрежните райони без достатъчно дрехи, храна и лекарства. Новата вълна на разселване удря страна, чиито обществени услуги и здравна система отдавна са изтощени.
Падането на Моха създава допълнителни препятствия пред хуманитарните организации. Градът беше важна точка за достъп до общности по западното крайбрежие, а променящата се фронтова линия затруднява движението на служители, доставки и медицински екипи. Опасността не идва само от преките сражения. Минирани пътища, разрушени мостове, недостиг на гориво и внезапното затваряне на маршрути могат да оставят цели райони без помощ. Ако боевете продължат, броят на разселените вероятно ще се увеличава, независимо коя страна задържа отделните населени места.
Перспективата за бързо политическо решение остава слаба. Примирието, започнало през 2022 година, намали интензивността на бойните действия за продължителен период, но не премахна нито разделението на страната, нито въоръжените структури. Международно признатото правителство контролира части от юга и изтока, докато хутите държат столицата Сана и голяма част от населения север. Новото им настъпление показва колко лесно замразеният фронт може отново да се превърне в открита война, когато политическият процес не произвежда устойчиво споразумение.
Следващите дни ще покажат дали правителствената контраофанзива може да достигне Моха или хутите ще укрепят позициите си по крайбрежието и остров Маюн. Ключово ще бъде и поведението на Саудитска Арабия — дали Рияд ще разшири военната си намеса, или ще търси ограничаване на конфликта чрез регионални преговори. Всяка по-мащабна ескалация около Баб ел Мандеб носи риск от нови удари срещу корабоплаването, допълнително поскъпване на енергията и прехвърляне на йеменската война върху икономическата сигурност на целия регион.
Анализa на Маринов NEWS
Настъплението на хутите разкри слабостите на раздробения правителствен лагер и превърна Моха от местен фронт в глобална стратегическа точка. Контролът върху територия край Баб ел Мандеб не е равнозначен на пълно господство над пролива, но предоставя сериозен инструмент за натиск. Военният отговор може временно да промени линията на фронта, без да реши причините за войната. Докато липсва работещо политическо споразумение, Йемен ще продължи да произвежда едновременно човешка трагедия, регионална нестабилност и икономически сътресения.
Източник: Маринов NEWS
