Най-голямата заплаха за Бойко Борисов е избирателите на ГЕРБ да разберат, че без Пеевски не може
Уж правителството беше много стабилно, уж никакви тъмни облаци не се задаваха на политическия ни хоризонт, а едни избори за общински съвет в Пазарджик обърнаха всичко с краката нагоре. И не че самият вот имаше някакво голямо значение – просто той даде повод да избият напрежения, които са се натрупвали през целия период на управлението на кабинета „Желязков“ и повече не можеха да бъдат потискани.
А в тяхната основа лежи егото на Бойко Борисов. И че взривът ще дойде от него, не беше никак неочаквано. Още преди половин година писах, че лидерът на ГЕРБ представлява основния риск пред кабинета „Желязков“. В някаква степен е дори чудно, че толкова време Бойко стискаше зъби.
Нетърпението изяжда Бойко Борисов, ревността към премиерския стол на Росен Желязков го изгаря
Големият риск пред кабинета на Росен Желязков се казва Бойко Борисов. За лидерът на ГЕРБ става все по-нетърпимо да стои настрана от министърпредседателския пост. Не че той сега не ръководи правителството на 100%, но за него най-важни са светлините на прожекторите. А в настоящата ситуация той не може да ги концентрира върху себе си. Дори родните, да не говорим за световните. И тук е голямата му болка.
Борисов може и да е галеник на съдбата в злободневен план, но в исторически аспект той си остава незабележима фигура. Да си бил най-дълго управлявалият министър-председател, а дейността ти да не е свързана с никакво значимо историческо събитие, си е чиста ирония на съдбата. Страната ни влезе в НАТО и в ЕС, преди той да се захване сериозно с политиката, Шенген се случи, представете си, при кабинета на Главчев, а сега Желязков е напът да стане лицето на влизането ни в еврозоната. И стожер на геополитическата ни устойчивост.
Затова пък кюлчета, вилата в Барселона, скандалните телефонни разговори, задигнатите чували с пари за магистралите, са напът да се превърнат в трайния спомен за Борисовото властване. И ако лидерът на ГЕРБ може да се чувства напълно защитен откъм прокуратурата, след като успя да запази водещите позиции на политическата си партия, то по отношение на обществената си реабилитация той по същество тъпче на едно място.
И последните социологически резултати показаха, че извън електората на ГЕРБ Борисов не само, че не разполага с никаква популярност, но дори е силно мразен. Едва 16% имат положително отношение към фигурата му, а цели 75% са настроени отрицателно. По отношение на негативните оценки, той е в една група с политици като Делян Пеевски, Костадин Костадинов и Асен Василев.
В този смисъл, да стои в сянка, ще бъде оправдано само ако това доведе до разбиване на негативния му образ. За целта Борисов възприе смирено поведение в парламента и демонстрира готовност да влезе в диалог с всички парламентарни сили. Заемайки позицията на най-поливалентния играч на сцената, той се надяваше да увеличи обществената си подкрепа или поне да намали негативните настроения срещу себе си.
Засега планът му явно не сработва. От една страна, той продължава да търпи критики за провалите в коалицията и управлението, а от друга Росен Желязков добива очертанията на (много) по-адекватен в сравнение с Борисов министър-председател. Тези две преси вадят Борисов от равновесие и не му позволяват да следва предварително зададеното си поведение. Пусканите напоследък пробни балони относно евентуално му издигане за президент не са случайни, както и собствените му жалейки, че не е министър-председател в момента, а е принуден, видите ли, да бъде патерица на БСП и ИТН.
Нищо чудно той наистина така да чувства нещата. Че нали сам се е хвалил как Тръмп ценял съветите му повече от тези на държавния си секретар, как е подарил куче на Путин, как е най-близкият авер на Ердоган и аркадаш на Орбан, как се пада нещо като „стара капа“ на Мерц в ЕНП, а сега е принуден да следи историческите събития от телевизора, вместо да е там – в Лондон, Париж и Брюксел. Нищо чудно и Желязков да не припари до трите столици, защото добре разбира, че ще усили максимално ревността на патрона си.
И Борисов вече започва да полага основите на поредната политическа криза, все още задкулисно, но определени признаци все пак се процеждат в публичното пространство. Те очертават три области на въздействие. Първата е деликатен натиск по отношение на БСП и ИТН по въпросите на кадровите назначения, със скритата заявка, че Борисов ще бъде по-щедър от Желязков. На второ място се отправят определени сигнали към „Демократична България“ за съставяне на нов кабинет с тяхно решаващо участие. И трето, реабилитира се Пеевски, за да бъде възприета от обществеността за нормална функцията му да подкрепя изпълнителната власт. И всичко това със сигурност е гарнирано с огромно материално стимулиране.
Накрая, партиите в парламента може да се окажат дотолкова разбити и напазарувани, че да се състави мнозинство в полза на Борисов, което да се състои от ГЕРБ и ДПС-Пеевски и да бъде подкрепено от маса „еманципирали“ се депутати. Като всичко това трябва да се случи много бързо. Защото колкото по-видимо става, че ГЕРБ разполага с човек, по-подготвен от Борисов за премиер, толкова повече ще се усилват съмненията в лидерските качества на самия Борисов.
И точно в този момента ДПС- Доган дава идеален повод на Бойко да провокира смяна на кабинета, без да поема публична отговорност за случилото се. Просто ще каже „загубихме мнозинство“, а в такова време правителство на малцинството не може и дори е опасно да управлява. Хората на Доган направиха глупост, като подкрепиха сегашния кабинет, следващата им глупост ще бъде ако го свалят. Защото само през засиленото усещане за надигащ се политическия хаос ще може да бъде прокарана през партиите и обществото отново кандидатурата на Борисов за премиер.
Нека си припомним, че вторият мандат на Борисов стана възможен, когато изгоря КТБ и хората мислеха повече за спестяванията си, а не за това кой ще ги управлява. Точно тревожността, граничеща с паника, позволи „трика“ на Лукарски да мине почти незабелязан. Като нищо и сега могат да ни спретнат някаква криза или мащабен инцидент.
И още…
Е, накрая не се сдържа. И не изборите в Пазарджик го уплашиха, а това, че плановете му се провалят. Готовността му да стои извън „Дондуков“ 1 може да се разбере със стремежа му да реализира една от двете печеливши опции: или да влезе в „Дондуков“ 2, или пък да се превърне в антипод на едно непопулярно управление, което отново би поставило въпроса за формиране на ново правителство – този път под прякото му ръководство.
Ходът на политическия живот засега подкопава реализацията и на двата плана. За да стане Борисов президент, той определя подкрепата на ДПС като ключова и е готов да заплати – и заплаща – висока цена за нея, но само до момента, в който това няма да се обърне срещу самия него. А значимостта на изборите в Пазарджик е именно в това, че те се превърнаха в индикатор, който показа, че задоволяването на всички властови прищевки на Пеевски се обръща срещу самия Борисов.
ГЕРБ е клиентелистко-популистка партия (с акцент върху клиентелата), а Пеевски заграби целия клиентелистки вот в Пазарджик. Което изпраща неприятен сигнал за цялата страна. От една страна, в тези среди царува убеждението, че ако те ограбват – значи си слаб; от друга – това поставя в центъра на общественото внимание грозното лице на българския избирателен процес и може да породи обществена реакция, която да генерира анти-ГЕРБ вот. Реакцията може да се ограничи и само в политическия периметър, като накара останалите партии все по-силно да се дистанцират от партията на Борисов – веднъж, защото е отслабнал, и втори път, защото е зависим от Пеевски.
Хем да не бъде премиер, хем да търпи политическо дискредитиране – това Борисов няма как да понесе. Той е наясно, че няма да са много българите, които ще разпознаят в образа на един слуга на Пеевски бъдещия си държавен глава. Това заключение не е ясно доколко е изкристализирало в главите на българските избиратели, но ако настоящата политическа действителност продължи да функционира по същия начин, това категорично ще се случи.
Следващите ходове на Борисов ще покажат дали той има намерение да продължи да преследва президентските си блянове или ще отвърже премиерския си нагон. А може пък и да не последва нищо особено – което вече ще демонстрира явна политическа немощ. Ако политическият трус се ограничи в рамките на преформатиране на кабинета „Желязков“, това ще означава, че Борисов продължава да залага на президентската карта. Ако пък оглави едно ново правителство, това ще сложи кръст на плановете му да наследи Радев.
Защото ако в момента Борисов е подозиран и обвиняван, че слугува на Пеевски, можем да си представим какво ще се случи, ако той официално оглави изпълнителната власт. Сега все още минават лакърдиите, че Желязков, Митов и Тахов, например, са скритите лимонки на „Новото начало“ – един вид, излезли са от контрола и са предали партийния си лидер. При кабинет на Борисов такова разграничение няма да се прави. Всичко ще пада директно върху главата на министър-председателя.
Като добавим и текущите политически скандали, които неминуемо ще избухват, както и прякото участие на Пеевски във властта, президентските избори след една година ще се превърнат в идеалната буря за ГЕРБ и в повод за нейното ново стигматизиране – подобно на това от 2020 г.
Поеме ли подобен риск Борисов, това ще означава, че е решил да управлява за последно и като за последно. Означава власт, която напълно ще се асоциира с Пеевски и ще бъде готова да отиде в крайна конфронтация с обществото. Такова управление няма как бързо да не загуби своята легитимност и политическото ни развитие ще стане заложник на гнева, отмъщението и случайността.
Нещо, което Борисов едва ли ще понесе. На него му се искаше да дойде на власт като една по-добра алтернатива на Желязков, а е на път да се случи точно обратното. Каквото и да се говори за настоящия министър-председател, колкото и да ни бъде представян като директор на водопад, той все пак е много по-адекватен от Борисов. Най-малкото е интелигентен и възпитан и не е маниак.
Оставането му на „Дондуков“ 1 представлява единствения полезен ход за Борисов. Последният размъти политическия ни процес, без да има представа какво ще последва и как трябва да се реагира на новата реалност. Най-почтеният ход е да се отиде на нови избори, за да може бъдещата управленска коалиция да бъде пряк израз на народния вот. Това до известна степен би изпрало греховете на сегашните управляващи (тези от тях, които ще влязат в новия парламент, разбира се).
Ако всичко завърши с преформатиране на кабинета – още повече с официалното влизане на „Новото начало“ в него – кризата временно ще изглежда разрешена, но причините за нейната поява само ще се изострят още повече. Борисов ще бъде още по-недоволен, „Новото начало“ ще стане още по-примамливо за клиентелата и още по-отвратително за обществото, а БСП и ИТН вече няма да будят дори и презрение. Те просто ще бъдат отметките на новото дъно на политическия ни живот.
Изба „Витус Маринови“ разполага със съвременна техника в областта на винопроизводството. Всички съдове са изработени от неръждаема стомана и са с малък обем, което допринася оформянето на малки, но много качествени партиди вина.
Гроздето, което се преработва, е от собствени лозя в района на гр. Брезово – с. Тюркмен. Това позволява пълен контрол върху качеството му и върху всички практики, използвани за отглеждането му. Всички наши вина се произвеждат от ръчно набрано и сортирано грозде. Първият подбор на гроздето се прави още там – на лозето. Транспортира се веднага. За преработката му се използват традиционни винарски практики, като се добавят към тях нови идеи и технологии. Червените сортове грозде, които се отглеждат са Мерло, Мавруд, Рубин и Каберне совиньон. От тях освен червени се произвеждат и вина розе. Тук отделянето на мъстта от джибрата се следи стриктно за получаване на желания цвят. Поръчайте сега нашите вина он-лайн! Консумирай с удоволствие и мярка!
Източник: Гласове
