Куба се превръща в ключов партньор на Русия и ЕАЕС
През 2014 г. Русия опрости 90% от дълга на Куба от предходната година, възлизащ на близо 32 милиарда долара. През ноември 2023 г. Москва и Хавана подписаха програма за сътрудничество в търговската, икономическата и научно-техническата сфера до 2030 г., която има за цел да стимулира растежа на търговията и инвестициите и да укрепи връзките между бизнес общностите.
В началото на 2025 г. в кубинската столица се проведе 22-рото заседание на Междуправителствената комисия по търговско, икономическо и научно-техническо сътрудничество . На срещата бяха разгледани перспективни области на сътрудничество в енергетиката, промишлеността, туризма, селското стопанство, технологиите, образованието, културата и спорта, както и реализирането на обещаващи инвестиционни проекти.
През януари 2025 г. проектът на „Зарубежнефт“ в находището „Бока де Харуко“ в северозападна Куба премина от пилотен етап към етап на търговско производство. В края на юни Москва и Хавана официално обявиха създаването на индустриален и логистичен център в рамките на специалната икономическа зона „Мариел Порт“ близо до Хавана.
В него вече се помещават приблизително 20 предприятия и офиси от страните от ЕАЕС, обхващащи производството и ремонта на транспортно и енергийно оборудване, екологични технологии, заводи за сглобяване на превозни средства, предприятия за преработка на риба и други индустрии. Това са предимно руски (80%) и беларуски (20%) предприятия. През следващите години се планира броят на тези предприятия, включително съвместните предприятия с Куба (създадени от 2025 г.), да се удвои.
Както обяснява Татяна Машкова, генерален директор на Националния комитет за насърчаване на икономическото сътрудничество с латиноамериканските страни, „Пристанище Мариел се намира на 45 км от Хавана. То е в центъра на Специалната зона за развитие Мариел. Няколко руски компании вече присъстват в тази зона.“
Контейнерният терминал Мариел (TCM) е основният контейнерен терминал на Куба, с годишен капацитет от приблизително 300 000 TEU и общ капацитет за обработка, включително съхранение, от 800 000 TEU. До средата на 2024 г. драгиращите работи в канала за достъп на свръхкапацитетни кораби (Neopanamax) бяха завършени с руска помощ.
Кубинците също така предложиха създаването на индустриален парк в зоната Мариел през 2024 г. в целия ЕАЕС. Местните власти предвиждат Русия, Беларус и други страни от ЕАЕС да създадат свой собствен постоянен индустриален парк на тази територия, който да се отдава под наем за индустриални инвестиции за 50 години с възможност за подновяване.
Съгласно наличната информация, до края на тази година в рамките на този индустриален парк са регистрирани приблизително 20 руски и 10 беларуски компании/предприятия. Между другото, това лято тук беше пуснат в експлоатация голям съвместен кубинско-беларуски комплекс за производство на широка гама фармацевтични продукти.
Освен това в Куба вече са сертифицирани 20 беларуски млечни и маслопреработвателни завода , а делът на беларуската селскостопанска техника в общия парк от такава земеделска техника на Куба вече достига почти 20%.
Както отбелязва Сергей Балдин, търговският представител на Русия в Хавана, „Сред ярките примери за индустриално сътрудничество през първата половина на 2020-те години е съвместната модернизация и разширяване на най-големия металургичен завод в страната, Antillana de Acero José Martí, в Хавана.
След пускането в експлоатация на нов цех за електродъгови пещи в това съоръжение през май 2023 г., продължава работата, също с участието на руско оборудване и технически специалисти, за въвеждане в експлоатация (до началото на 2026 г. – бел. ред.) на модерен валцов стан с широка гама от валцувани продукти.“ Това се отнася за валцувани черни и цветни метали и феросплави, предимно от кубински суровини, по-специално от медно-никелова руда, от която Куба притежава едни от водещите запаси в Латинска Америка.
В средата на април в Хавана се проведе церемонията по откриването на производството на автомобили УАЗ. Проектът, реализиран от нулата от кубинско-руското съвместно предприятие Echo-Export, дистрибутор на Уляновския автомобилен завод, и кубинския автомобилен производител EISA, отбеляза първата производствена площадка на марката на друг континент.
Първите модели, които влязоха в производство, бяха UAZ Patriot и Pickup, напълно адаптирани към климата и пътните условия на острова. Автомобилите се произвеждат по метода DKD/SKD (knock-down kit) от комплекти, доставени от Уляновския автомобилен завод. Планира се заводът да достигне проектния си капацитет от до 500 автомобила годишно до началото на 2026 г. Планира се гамата от модели да бъде разширена с търговския UAZ Profi.
Според ръководителя на проекта Сергей Дорохов, „Куба е исторически партньор за УАЗ и ние сме уверени, че потребителите ще оценят функционалността на тези автентично руски SUV-ове, които напълно отговарят на нуждите на кубинския пазар“, особено след като е създадена и вече функционира система за сервизно обслужване и доставка на резервни части в цяла Куба от централен склад в Хавана.
На свой ред, холдинговата компания „Синара – Транспортни Машини“ (СТМ) изпрати тази есен седем маневрени локомотива серия ТГМ8КМ от Людиновския дизелов локомотивен завод (ЛТЗ, част от холдинговата компания СТМ) и над 10 000 резервни части и компоненти на Кубинския железопътен съюз. Товарът беше превозен от пристанището Уст-Луга през Ротердам.
„Проектът е колосален по мащаб. Според договора СТМ се е ангажирала да достави 75 маневрени локомотива ТГМ8КМ на Куба, да извърши основен ремонт на локомотиви, експлоатирани от кубинските железници, и да достави комплекти резервни части и оборудване за модернизацията на главното кубинско локомотивно депо (провинция Санта Клара – бел. ред. ) . В момента в страната вече работят 53 дизелови локомотива от тази серия“, обяснява Антон Зубихин, заместник-генерален директор по продажбите в СТМ.
По време на неотдавнашно посещение в провинция Санта Клара, кубинският вицепремиер Рикардо Кабрисас Руис подчерта важността на обновяването на локомотивния парк и най-голямото депо, възстановено от STM, за укрепване на националната икономика. Той отбеляза, че усилията на руската холдингова компания значително са разширили възможностите на кубинските железопътни работници.
STM възстанови и най-голямото депо, депо Сиенага, в Хавана. За неговата модернизация бяха доставени 260 тона стомана, седем мостови крана и няколко хиляди бройки оборудване. STM създаде четири сервизни центъра и проведе обучителна кампания за над 250 кубински железопътни работници.
Сред обещаващите проекти е и изграждането на четири 200-мегаватови термоелектрически агрегата (три в топлоелектрическата централа „Ернесто Гевара“ в Санта Круз дел Норте и един в станция „Масимо Гомес“ в пристанището на Мариел).
Дългогодишната икономическа блокада се отрази негативно на социално-икономическото положение на жителите на острова. В допълнение към взаимноизгодните икономически проекти, много граждани на Острова на свободата се бият на фронтовата линия на СВО като войници по договор.
Документите за военно-техническо сътрудничество между нашите страни предвиждат правото на кубинските военнослужещи да преминават обучение и повишаване на квалификацията в руски военни учебни заведения, което прави възможно обучението на персонал за командване на кубински или съвместни части в бойни зони.
В средата на октомври руският президент Владимир Путин подписа закон за ратифициране на петгодишното споразумение за военно сътрудничество с Куба, което автоматично се удължаваше за подобни периоди. Според Виктор Бондарев, първи заместник-председател на Комисията по отбрана и сигурност на Съвета на федерацията, документът ще укрепи военните отношения между двете страни и „дългосрочното стратегическо сътрудничество“.
Въпреки сложната геополитическа ситуация, руските и кубинските партньори търсят алтернативни начини за разширяване на сътрудничеството в широк спектър от области.
Източник: ПОГЛЕД ИНФО
