Колкото единият се приближава, толкова другият бяга: капанът на тревожната и избягващата привързаност

Единият изпраща съобщение и започва да се тревожи, когато отговорът се забави. Другият вижда поредния въпрос като натиск и се отдръпва. Единият усеща дистанцията и търси още повече близост. Другият се чувства притиснат и реагира с още по-голямо отдалечаване. Така двама души, които може действително да се обичат, попадат в болезнен цикъл, в който поведението на всеки засилва най-големия страх на другия. Теорията за привързаността предлага възможно обяснение на този модел – но психологията е значително по-сложна от популярните етикети „тревожен“ и „избягващ“. Следвайте „Маринов NEWS“ в Телеграм за още актуални новини.

ЛИНК В КОМЕНТАРИТЕ.

#Психология #Привързаност #Връзки #Любов #ТревожнаПривързаност #ИзбягващаПривързаност #Партньори #Отношения #Емоции #Интимност #Комуникация #Раздяла #ПсихичноЗдраве #ЛюбовниОтношения #МариновNEWS

„Роклята на отмъщението“ на принцеса Даяна отново под светлините – този път с цена до $300 000

Когато страхът от загуба срещне страха от прекалена близост

Теорията за привързаността има корени в работата на британския психиатър Джон Боулби, а последващите изследвания на Мери Ейнсуърт и други учени развиват идеята, че ранните отношения с хората, които се грижат за нас, са свързани с начина, по който преживяваме близостта и сигурността.

По-късно изследователите започват да прилагат част от тези идеи и към романтичните отношения между възрастни. Така понятия като сигурна, тревожна и избягваща привързаност постепенно напускат академичната психология и днес присъстват навсякъде – от терапевтичните кабинети до TikTok.

Проблемът е, че социалните мрежи често ги представят като фиксирани типове личности.

Реалността е по-сложна.

Човек с по-силно изразена тревожност във връзките може да бъде особено чувствителен към признаци на отхвърляне. Забавен отговор, промяна в тона, отменена среща или необичайна дистанция могат да бъдат възприети като сигнал, че нещо не е наред.

Това може да доведе до търсене на уверение: „Обичаш ли ме?“, „Сърдиш ли ми се?“, „Защо не ми отговори?“, „Има ли проблем между нас?“.

Самото желание за уверение не е проблем. Всеки човек има нужда от сигурност в отношенията си. Трудността възниква, когато тревогата стане толкова силна, че малката дистанция започне автоматично да се тълкува като заплаха за връзката.

При човек с по-изразен избягващ стил реакцията може да бъде противоположна.

Когато конфликтът или емоционалната близост станат прекалено интензивни, той може да поиска повече пространство, да намали комуникацията или да се съсредоточи върху собствената си независимост.

И точно тук двата модела могат да започнат взаимно да се усилват.

Представете си двойка след спор.

Единият партньор иска проблемът да бъде решен веднага. Той настоява за разговор, изпраща съобщения и търси потвърждение, че връзката е наред.

Другият има нужда от време, за да се успокои. Колкото повече първият настоява, толкова по-силно вторият усеща, че няма пространство. Той се отдръпва.

За тревожния партньор това отдръпване изглежда като потвърждение на най-големия му страх: „Ще ме напусне“.

Затова той увеличава опитите за контакт.

За избягващия партньор това от своя страна потвърждава неговото усещане: „В тази връзка ще загубя свободата си“.

И се отдръпва още повече.

Така се появява парадоксът: всеки се опитва да се защити, но защитното поведение на единия активира несигурността на другия.

Това не означава, че хората с тревожна и избягваща привързаност неизбежно се привличат или че подобна двойка е обречена. Нито означава, че всеки човек, който изпраща много съобщения, има тревожен стил, а всеки, който иска време насаме, е избягващ.

Контекстът има огромно значение.

Понякога човек е тревожен не заради някакъв постоянен „стил“, а защото партньорът действително се държи непоследователно. Ако някой изчезва за дни, отменя планове и отказва ясна комуникация, тревогата на другия не трябва автоматично да бъде обяснявана като психологически проблем.

Същото важи и за дистанцията.

Желанието за няколко часа спокойствие след конфликт не означава страх от интимност. Човек може просто да регулира емоциите си по различен начин.

Затова един от проблемите с популярната психология е, че стиловете на привързаност понякога се превръщат в готово обяснение за всяко поведение.

„Той е avoidant.“

„Тя е anxious.“

След поставянето на етикета анализът приключва.

А всъщност по-полезният въпрос е друг: какво се случва между тези двама конкретни души?

При здравословна комуникация нуждите от близост и пространство не трябва задължително да бъдат противоположности. Единият партньор може да каже: „Имам нужда от малко време, но няма да изчезна. Нека поговорим тази вечер“. Другият може да приеме паузата, защото има яснота кога комуникацията ще продължи.

Това е малка разлика в поведението, но психологически може да бъде огромна.

Пространството вече не изглежда като изоставяне.

А желанието за разговор не изглежда като преследване.

С времето подобни отношения могат да създадат повече усещане за сигурност. Съществуващите изследвания върху привързаността при възрастните също не подкрепят идеята, че всеки човек е заключен завинаги в една категория. Начинът, по който преживяваме отношенията, може да бъде повлиян от партньора, предишния опит, житейските събития и психологическата работа върху собствените реакции.

Това е може би и най-важното послание.

Стилът на привързаност не е присъда и не е диагноза.

Той може да бъде рамка, през която човек да разбере защо определени ситуации активират толкова силни чувства. Но не освобождава никого от отговорност за поведението му и не трябва да служи като оправдание за контрол, манипулация, пренебрегване или постоянно изчезване от връзката.

Анализът на „Маринов NEWS“ е, че истинската стойност на теорията за привързаността не е в това да поставим етикет на партньора си. Тя е в способността да разпознаем цикъла, в който двама души са попаднали. Понякога единият преследва, защото се страхува да не бъде изоставен, а другият бяга, защото се страхува да не бъде погълнат от връзката. По-важно е не кой от двамата е „проблемът“, а дали партньорите могат да разпознаят как реакциите им взаимно засилват напрежението и несигурността във връзката.

Източник: Маринов NEWS