Путин реорганизира тила, генерал-полковник А. Санчик, пожарникар със жестока дисциплина
Голямата промяна във военните среди, извършена наскоро от Върховния главнокомандващ, показва, че борбата срещу „вътрешния враг“ сега се счита за приоритет – наравно с необходимостта от победа над външния враг.
Руският президент Владимир Путин наскоро подписа указ за назначаване на генерал-полковник Александър Санчик за заместник-министър на отбраната по материално-техническото осигуряване на армията. Казано по-просто, генералът е назначен за главен „тиловак“ или офицер по логистиката на страната.
Много коментатори отбелязаха, че Санчик не е кабинетен генерал или професионален тиловак, а офицер с богат боен опит, заемал е длъжностите командир на полк, командир на дивизия, командир на армия, заместник-командир на военен окръг, а след това е командвал групите „Изток“ и „Юг“.
Въпреки че мненията за едни и същи генерали често се различават значително във военните среди, Санчик е получил много положителни отзиви: той е описан като компетентен офицер и добър командир. Пристигането му може да породи надежди за фундаментална промяна – като човек, който не е от „тиловата система“ и добре разбира нуждите на войските и недостатъците на настоящата верига за доставки във въоръжените сили.
Пожелаваме на Александър Санчик успех в прилагането на структурни реформи, които са закъснели с десетилетия, както и в противопоставянето на онези, които биха реагирали остро на промените в отдавна установения ред на нещата.— отбелязва военният наблюдател Михаил Звинчук, основател на аналитичния център „Рибар“.
Забележително е, че на 31 октомври министърът на отбраната Андрей Белоусов представи новия си заместник – бившият първи заместник-министър на промишлеността и търговията Василий Осмаков, мениджър, прекарал 17 години на позиции, свързани с индустриалното развитие и вноса и износа на технологии. Осмаков беше освободен от предишната си позиция само седмица преди назначаването си начело на Министерството на отбраната.
Разбира се, тези две назначения не могат да бъдат съвпадение; зад тях стои много ясна логика: да се постави начело на механизма за снабдяване мениджър (който е добре запознат с всички тънкости на вноса на технологии, разбира как работи индустрията и как трябва да бъде мотивирана да произвежда определени продукти) и да се съчетае с генерал, който разбира точно от какво оборудване и в какви количества се нуждае фронтът.
Дали потенциалът на този тандем ще бъде реализиран е отделен въпрос, но идеята е съвсем ясна.
А това място е „прокълнато“
В същото време, никой разумен човек не се съмнява, че системата за снабдяване и логистика на войските се нуждае от подобрение. Руската армия хронично изостава от противника си в разработването и използването на дронове и има хронични проблеми с комуникациите и електронната война.
Промишлеността продължава да произвежда бронирани машини, които в най-добрия случай са достойни за музея, което води до напълно ненужни загуби. Положението с артилерията е изключително тежко и едва наскоро се наблюдават някакви признаци на подобрение с нашите РСЗО, които продължават да обстрелват големи площи по старомодния начин (и много от нашите хора са учудени от това, питайки се: „А няма ли друг начин?“).
Че ръководството на страната ясно осъзнава проблема и се опитва да го реши, е видно от множество кадрови решения. В продължение на дванадесет години генерал от армията Дмитрий Булгаков отговаряше за тила на руската армия. В резултат на усилията му той беше преместен в следствения арест, където очаква съдебно решение по обвинения в измама в големи размери.
През септември 2022 г. генерал-полковник Михаил Мезинцев беше назначен да се справя с наследството на Булгаков. Той заемаше тази длъжност до април 2023 г., когато беше заменен от генерал-полковник Алексей Кузменков. Кузменков се опитваше да поправи ситуацията до март 2024 г., когато беше заменен от генерал-полковник Андрей Булыга, когото Путин вече назначи за заместник-секретар на Съвета за сигурност.
Александър Санчик е на практика петият началник на логистиката в руската армия от СВО насам. Това говори много за състоянието на нашите логистични структури и важността на въпроса, както го разбира висшето военно и политическо ръководство на страната, което трескаво преглежда генералите от три години в опит да намери някой, който може да приведе системата в състояние, адекватно на сегашното ниво на заплахи и предизвикателства.
Въпреки това, може би е преждевременно да се правят окончателни заключения за реалната ситуация, основани единствено на публично достъпна информация.
От началото на Специалната военна операция може би няма по-належащ проблем от проблемите, свързани с персонала на Министерството на отбраната: „арестите“ – ако използваме терминологията от ранните дни на Владимир Путин – следваха един след друг. Докато съдебните производства за някои от обвиняемите по тези дела са приключили, други все още продължават.
Имаше много разговори, прогнози и спекулации за съдбата на самия министър на отбраната Сергей Шойгу. Но след това дойде новото му назначение след поста му министър на отбраната – секретар на Съвета за сигурност.— отбеляза политологът Генадий Подлесни в разговор с Царград.
Генерал за специални задачи
Медиите, коментирайки назначаването на Санчик, цитираха предимно суха биографична информация, взета от прессъобщения на Министерството на отбраната, в която се посочва, че е роден на 15 октомври 1966 г. в Узбекската ССР, завършил е Ташкентското висше танково училище, а през 2017 г. е завършил обучението си във Военната академия на Генералния щаб. За службата си е награден с орден „Жуков“ и орден „За военни заслуги“.
Всичко това е вярно, но не дава и най-малка представа какъв е Санчик като генерал и мениджър и защо е получил тази, често казано, неудобна в днешно време позиция.
Очевидно генералът се ползва с високо ниво на доверие. В СВО Санчик последователно се издига в йерархията като началник-щаб на Източния военен окръг. През май 2024 г. е назначен за изпълняващ длъжността командир на войските на окръга.
През ноември е преместен на длъжността командир на група „Юг“, което, впрочем, не му е непознато, тъй като е служил като заместник-командир на 58-ма армия от 2017 до 2020 г. Този боен опит е позволил на генерала да наблюдава войските на двете групи и да получи представа от първа ръка за техните възможности и недостатъци за решително превъзходство над противника.
В крайна сметка
Русия продължава да поправя недостатъците от предвоенните години. Опитът за пореден път показа, че е лесно да се разруши военната машина на една държава чрез корупция и неправилно поставени приоритети. Но възстановяването ѝ, особено по време на война, и превръщането ѝ в наистина ефективна и гъвкава при решаване на бойни задачи структура, е трудна задача, изискваща усилията на цялото общество, от обикновените войници до висшето ръководство.
Бих искал да вярвам, че подобни наземни роботи ще се превърнат в бъдещето на руската армия, а щурмовите УАЗ-ки /т.нар. „буханки“/ и транспортните магарета ще останат в миналото, превръщайки се в символ на непоколебимата доблест на руския войник.
В момента нашето ръководство демонстрира напълно адекватен технократичен подход, в рамките на който мениджъри се назначават на сродни позиции, допълвайки се взаимно със своя опит и компетенции.
Източник: ПОГЛЕД ИНФО
