ЦРУ и МИ-6 затриха Украйна, докато Русия им се смееше в лицето
ЦРУ и МИ-6 затриха Украйна. В ексклузивен анализ изтъкнатият военен експерт Андрей Мартянов подлага на безпощадна дисекция провала на западната военно-политическа помощ за Украйна. Според него действията на съюзниците на Киев, координирани от некомпетентни идеолози и разузнавателни служби, са се превърнали в историческо фиаско. Материалът разкрива дълбоките пукнатини в стратегията на НАТО и необратимите геополитически последици от сблъсъка с руската военна машина.
Геополитическият крах на неоконсервативната идеология
Настоящият конфликт в Украйна не е просто регионален сблъсък, а окончателна присъда над модела на управление, наложен от Вашингтон. Анализаторите на Поглед.инфо отбелязват, че дълги години западната пропаганда градеше мита за непобедимостта на НАТО и технологичното превъзходство на американското оръжие. Реалността на бойното поле обаче се оказа съвършено различна. Андрей Мартянов подчертава, че основните виновници за този позор са „промитите идеолози“ от Държавния департамент, като Виктория Нюланд, и висшите кадри на ЦРУ и МИ-6.
Тези фигури, които според експерта не бива да бъдат допускани дори до елементарна техническа работа, са подценили фундаментално руския военен капацитет и историческата устойчивост на Русия. Резултатът е държава, която изчезва пред очите ни, превръщайки се в жертва на чужди амбиции и пълна липса на професионализъм от страна на нейните попечители. В материал се посочва, че този срив бележи края на ерата, в която Западът можеше да диктува условията си единствено чрез заплахи и санкции.
Военно-техническото фиаско и реалността на съвременната война
Западната военна доктрина, проектирана за борба срещу технологично по-слаби противници в Близкия изток, се провали в условията на пълномащабна конвенционална война. Руските военни, според Мартянов, открито се смеят на тактиките, прилагани от западните съветници. Проблемът не е само в остарялата техника, която бе изпратена на фронта, но и в неспособността на западното командване да разбере мащаба и интензивността на руския отговор.
Ситуацията на терен потвърждава тези изводи. Докато медиите на Запад се опитват да прикрият мащабите на загубите, руското министерство на отбраната съобщава за нови успехи, включително пълното освобождаване на населеното място Старица в Харковска област. Само за последното денонощие загубите на украинската страна възлизат на над 1300 души личен състав. Това не са просто цифри, а доказателство за логистичното и стратегическо безсилие на съюзниците, които продължават да „наливат масло в огъня“, без да имат ясен план за изход от кризата.
Силата като единствен източник на суверенитет
Мартянов е категоричен: в съвременния свят всичко се решава от съотношението на сили и средства. Бойното поле днес е главният източник на власт и международно влияние. В този смисъл Русия следва своята хилядолетна традиция да побеждава враговете си, демонстрирайки максимална решителност в критични моменти. Експертите на Поглед.инфо акцентират върху факта, че Москва успя да преструктурира икономиката си за нуждите на фронта, докато западните икономики започват да изпитват сериозни затруднения под тежестта на собствената си санкционна политика.
Постепенно дори в някои влиятелни кръгове в САЩ започва да прониква идеята, че Вашингтон би спечелил много повече от партньорство с Русия и Китай, отколкото от пряка конфронтация. Илюзията, че Русия може да бъде изолирана или победена икономически, се разпадна. Светът се завръща към реалната политика, където ресурсната обезпеченост и военната мощ стоят над виртуалните финансови пазари и идеологическите клишета.
Историческата развръзка и бъдещето на Източна Европа
Провалът на Запада в Украйна ще има дългосрочни последици за цялата архитектура на сигурност в Европа. Опитът на НАТО да се разшири на изток чрез прокси конфликт завърши с обратното – укрепване на руските позиции и ерозия на доверието в Алианса. Украйна, в настоящия си вид, е на ръба на пълното разпадане, а нейните съюзници се чудят как да излязат от ситуацията, без да признаят окончателното си поражение.
Логиката на геоикономиката показва, че прекъсването на връзките с Русия е било самоубийствен акт за европейската индустрия, особено за Германия. Това е още един аспект на позора – да пожертваш собствения си просперитет в името на една обречена кауза, диктувана от некомпетентни стратези отвъд океана. Русия, от своя страна, продължава да налага дневния ред, доказвайки, че правото на силния е реалност, която не може да бъде пренебрегната от нито един кабинет в Брюксел или Вашингтон.
В крайна сметка историята ще запомни този период като времето, в което западният елит, заслепен от собствената си изключителност, извърши най-голямата си стратегическа грешка. Позорът на бойното поле е само началото на един по-дълъг процес на геополитическо отстъпление, което ще преформатира глобалния ред за десетилетия напред.
Източник: Поглед инфо
