ЕС одобри забраната за внос газ от Русия от 2027г., Унгария и Словакия са „против“, а България се въздържа

ЕС одобри окончателно в понеделник законодателството, което предвижда пълно прекратяване на вноса на газ от Русия до края на 2027 г., като по този начин мярката вече може да влезе в сила като закон. С решението политическият ангажимент на ЕС да скъса енергийните връзки с Русия се превръща в правно обвързваща норма почти четири години след пълномащабното нахлуване на Москва в Украйна през 2022 г..

Законът беше одобрен на среща в Брюксел с квалифицирано мнозинство, което позволи да бъде преодоляна съпротивата на отделни държави. Унгария и Словакия гласуваха „против“, а България се въздържа. Унгария обяви, че ще сезира Съда на Европейския съюз.

Съгласно договореното ЕС ще прекрати вноса на руски втечнен природен газ до края на 2026 г., а доставките на руски газ по тръбопроводи ще бъдат спрени до 30 септември 2027 г. Законодателството предвижда възможност този срок да бъде удължен най-късно до 1 ноември 2027 г., ако дадена държава срещне затруднения при запълването на газовите си хранилища с доставки от неруски източници преди началото на зимния отоплителен сезон.

Новото европейско законодателство забранява на компаниите да подписват нови договори за доставка на руски газ и задължава фирмите със съществуващи договори да ги прекратят, за да се съобразят с наложената забрана. За действащите договори е предвиден поетапен график. Вносът по краткосрочни договори, подписани преди 17 юни 2025 г., ще бъде забранен от 25 април 2026 г. за втечнен природен газ и от 17 юни 2026 г. за газ по тръбопроводи. Дългосрочните договори ще трябва да бъдат прекратени най-късно до окончателните крайни срокове, заложени в закона. При неспазване на изискванията компаниите могат да бъдат санкционирани с глоби в размер до 3,5% от общия им годишен оборот.

Преди началото на войната в Украйна Русия осигуряваше над 40% от потребявания в Европейския съюз природен газ, а по последни налични данни на ЕС този дял е намалял до около 13% през 2025 г. През миналия месец петте най-големи вносители на енергия в ЕС са изразходвали общо около 1,4 млрд. евро за руски енергийни ресурси, основно природен газ и втечнен природен газ, показват данни на неправителствената организация „Център за изследвания в областта на енергетиката и чистия въздух“; най-големият купувач е била Унгария, следвана от Франция и Белгия.

ЕС наложи санкции върху вноса на руски петрол по море още през 2022 г., но досега не е предлагал санкции срещу доставките на руски газ, тъй като подобна мярка би изисквала единодушното одобрение на всички 27 държави членки. Затова забраната е структурирана така, че да се приема с квалифицирано мнозинство, което позволи преодоляване на възраженията на Унгария и Словакия, които остават силно зависими от руския енергиен внос и настояват за поддържане на по-тесни отношения с Москва.

Европейската комисия планира през следващите месеци да предложи допълнително законодателство, насочено към постепенното прекратяване на вноса на руски петрол по тръбопроводи, както и към отказ от използването на руско ядрено гориво в държавите членки.