ЕС признава необходимостта от диференцирано развитие
ЕС очертава диференцирано бъдеще на среща на върха в белгийски замък, където правителствата признават спешната необходимост съюзът да преосмисли начина си на функциониране, за да не изостане.
В САЩ, Великобритания и Франция страхът от Трета световна война нараства
АЛДЕН БИЗЕН, Белгия — Европейският съюз дълго време се самоопределя като проект, в който всички държави членки напредват в синхрон. Тази епоха вече е в миналото.
На среща в източна Белгия в четвъртък лидерите на Франция, Германия, Италия и други държави застават зад планове — които могат да бъдат конкретизирани още на заседанието на Европейския съвет следващия месец — за диференцирано участие в инициативи. Правителствата изразяват остро чувство за неотложност, тъй като конкурентното предимство на Европа ерозира, а множество стратегически идеи затъват в нерешителност и вътрешни разногласия.
Русия изпепели Киев и Одеса с множество удари по цялата инфраструктурата, това е Армагедон
„Трябва да действаме бързо“, заявява френският президент Еманюел Макрон, който демонстрира готовност да остави зад гърба си неотдавнашните си разногласия с германския си колега, докато двамата съвместно настояват ЕС да възприеме политики, способни да отключат икономически растеж.
Изправен пред множество геополитически кризи, съюзът все по-ясно осъзнава, че не може да реагира ефективно, ако действа единствено при пълно съгласие между всичките 27 държави членки. В сфери като отбраната, енергетиката и инвестициите Европейската комисия, която формулира правилата, и националните правителства, натоварени с тяхното прилагане, се оказват институционално блокирани. В същото време бизнесът алармира за задушаваща регулаторна среда и високи енергийни разходи.
Заплахите на Доналд Тръмп за анексиране на Гренландия и колебливата му позиция относно подкрепата за Украйна срещу Русия, в съчетание със стратегията на Китай да насища европейските пазари с изкуствено евтини стоки, се превръщат в катализатор за най-висшите ръководители на ЕС да пристъпят към реални действия.
Срещата на върха на лидерите на ЕС в четвъртък — само на 15 километра от нидерландския град Маастрихт, където през 1992 г. е подписан един от ключовите договори в основата на съюза — се превръща в платформа за „стратегическо размишление“ относно начините за „насърчаване на просперитета, създаване на висококачествени работни места и гарантиране на достъпност“, заявява председателят на Европейския съвет Антонио Коща.
„Днешната дискусия внесе нова енергия и споделено усещане за неотложност около тази цел“, заявява той.
На срещата си на върха в Брюксел следващия месец председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен ще представи това, което тя определя като „Пътна карта и план за действие „Една Европа, Един пазар“ — документ, очертаващ реформи в области като намаляване на административната тежест и мобилизиране на частен и публичен капитал с цел подпомагане на разрастването на европейските стартъпи. Лидерите ще гласуват плана при следващата си среща преди лятото.
В случаите, в които не бъде постигнато съгласие между всичките 27 държави членки, ЕС ще прибегне до т.нар. „засилено сътрудничество“ — механизъм, позволяващ на по-малки групи държави да напредват по-бързо по конкретни политически инициативи. Макар този подход да е бил подкрепян от отделни лидери и в миналото, той досега до голяма степен е избягван поради опасения, че може да задълбочи разделенията.
„Самото обсъждане на засиленото сътрудничество може да действа като като катализатор за мобилизиране на единство между държавите членки“, посочва дипломат от европейска страна, пожелал анонимност, за да коментира поверителните разговори. По думите му малко столици биха желали да поемат риска да изостанат от мерки, насочени към икономически растеж, дори и да имат резерви към определени аспекти на тези политики.
Геополитическа реалност
„Преди две или три години вероятно не бихме водили дискусия, подобна на днешната“, заявява германският канцлер Фридрих Мерц. „Изправени сме пред напълно нова геополитическа среда и сме готови да се съобразим с тази реалност. Европа обаче ще може да отстоява позициите си единствено ако бъде конкурентоспособна.“
Една от сферите, в които може да бъде приложено т.нар. „засилено сътрудничество“, е Съюзът за спестявания и инвестиции — инициативата на ЕС за изграждане на капиталов пазар по модел на Съединените щати. Европейската комисия настоява за създаването на европейски еквивалент на Комисията по ценните книжа и борсите, но прехвърлянето на контрола на европейско равнище изисква съгласието на националните столици — включително Дъблин и Люксембург, където са концентрирани повечето инвестиционни фондове и които неохотно се отказват от регулаторните си правомощия.
Планът ще заложи конкретни и измерими цели в области като телекомуникации, капиталови пазари, услуги и енергетика. Фон дер Лайен подчертава, че амбицията е всички цели да бъдат постигнати до края на 2027 г.
Първото конкретно предложение ще бъде т.нар. „28-и режим“ — общоевропейски корпоративен режим, насочен към подкрепа на стартъпи, който трябва да бъде представен на 18 март. Той ще позволи на компаниите да се регистрират изцяло онлайн в рамките на 48 часа и ще улесни разрастването им отвъд националните граници в ЕС.
На срещата на върха се очертава съгласие по четири ключови направления, според двама източници, запознати с разговорите: необходимостта да се мобилизират спестяванията на европейците и да се насочат към инвестиции в стратегически европейски компании; стремежът да се овладеят високите енергийни разходи в части от съюза, включително чрез възобновяване на стари дебати по механизми като Схемата за търговия с емисии с цел понижаване на цените; нуждата ЕС да продължи да сключва търговски споразумения с нови партньори за диверсифициране на зависимостите си; както и засилена подкрепа за европейско предпочитание — т.нар. политика на Макрон „купувай европейско“.
Последната точка се очертава като най-същественото постижение от срещата в замъка, като лидерите дават мандат на Европейската комисия да изготви секторен списък на зависимости, в рамките на които европейските компании да получат преференциално третиране с цел укрепване на ключови индустрии като автомобилостроенето и фармацевтиката.
Обтегнати отношения
Разломите между водещите икономики на ЕС и останалите държави се проявяват още преди началото на срещата.
В навечерието ѝ държави членки разпространяват поредица от позиции и контрапозиции, като Франция и Германия се оказват от противоположните страни на разделението по въпроса за политиката „купувай европейско“, наред с други съществени разногласия относно степента на задълбочаване на единния пазар.
Предварителна среща преди срещата на върха събира 19 лидери за обсъждане на ключовите теми, като редица държави — сред които Испания, Ирландия, балтийските страни и Словения — остават извън поканените.
Поканените, определени от Мерц, италианския премиер Джорджа Мелони и белгийския премиер Барт де Вевер, са подбрани заради сходните си позиции относно намаляването на бюрократичната тежест и разширяването на свободната търговия, според дипломат от ЕС, запознат с подготовката на срещата.
Няколко от лидерите, участвали в предварителната среща, пристигат със закъснение в Алден Бизен, което забавя началото с почти час. Закъснението на Мерц, Мелони и Макрон е толкова значително, че Антонио Коща дава старт на срещата без тях.
Разделенията проличават и в отношенията между държавите членки и Европейската комисия. Германия и Италия разпространяват съвместно изявление, в което настояват ЕС „да се самоограничи“ в стремежа си към нови регулации, докато Урсула фон дер Лайен посочва националните правила като източник на значителна част от проблемите, пред които е изправена европейската индустрия.
Макрон обаче поне демонстрира добро настроение при напускането на Алден Бизен, излъчвайки усещане за хармония след сближаването с дългогодишния си германски съперник и откриването на общи позиции.
Запитан от POLITICO дали вече е в добри отношения с Мерц, с когото по-рано през деня се появява рамо до рамо, Макрон отговаря с усмивка:
„Да“, засмива се той, „винаги.“
