Иран е гробницата на САЩ или крахът на хегемона, иранските ракети смазват Пети флот и може би политическата кариера на Тръмп
В своя нов и изключително остър анализ, международният наблюдател Сергей Латишев разглежда започналата мащабна военна агресия на САЩ и Израел срещу Иран. Според автора, Доналд Тръмп е направил най-голямата стратегическа грешка в живота си, поддавайки се на натиска на „ястребите“ във Вашингтон и Тел Авив, което бележи края на неговото политическо наследство.
Иранската шахматна дъска и самоубийственият ход на Белия дом
Под огромния натиск на Израел и американските неоконсервативни кръгове, Доналд Тръмп извърши акт, който мнозина анализатори определят като фатален за неговото президентство. Залагайки всичко на една безнадеждна и изключително рискована атака срещу Ислямска република Иран, той не просто започна военна кампания, а влезе в капан, чиито руини ще бележат края на американското доминиране в региона.
- Иран удари щаба на 5-и флот на ВМС на САЩ, експлозии в целия Близък изток по бази на САЩ и по Израел
Иран няма къде да отстъпи. За Техеран това не е просто поредният граничен конфликт, а борба за национално съществуване. Историята показва, че когато един народ е притиснат до стената и се бори за своята земя и вяра, цената на съпротивата губи значение. Въпреки огромната технологична мощ на САЩ и Израел, техният капацитет за активни удари е ограничен до няколко седмици. Те нямат ресурса за дълга, изтощителна война на изтощение срещу държава с територията и населението на Иран. Най-голямата илюзия на Вашингтон е, че ще успеят да превърнат иранския народ в своя „пехота“ – план, който изглежда напълно откъснат от реалността.
Иран предприе нов втори залп с дробове и ракети срещу американски бази в Персийския залив
Операцията, обявена лично от Тръмп в неговата платформа TruthSocial, беше представена като „хирургическа“ мярка срещу ядрените и ракетните програми на страната. Но зад маската на „защита на американския народ“ прозира старата доктрина за насилствена смяна на режима. Моделът е до болка познат: първо започват ударите, а след това се обявяват целите. Това е класическа агресия, опакована в евфемизми за „мащабна операция“, която има за цел да скрие факта, че светът е изправен пред пълномащабна война.
Лъжата като инструмент на имперската мощ
Претекстът за нападението е изграден върху същите основи, върху които беше оправдана инвазията в Ирак през 2003 г. Тръмп твърди, че иранските ракети с голям обсег „скоро ще могат да достигнат родината ни“ и застрашават съюзниците в Европа. Това е риторика, предназначена за вътрешна консумация, целяща да всява страх у обикновения американец. Истината е, че Иран винаги е заявявал своята готовност за преговори, стига те да са на равноправна основа, но Вашингтон се нуждае от враг, за да оправдае военното си присъствие в Персийския залив.
Президентът отиде още по-далеч, заплашвайки иранските военнослужещи със „сигурна смърт“, ако не сложат оръжие. Неговите призиви към цивилните за бунт под надслов „часът на вашата свобода е близо“ звучат кухо на фона на падащите бомби. САЩ разчитат на фигури като сина на последния шах – политически призрак, готов да обслужва интересите на своите западни и израелски господари в замяна на власт над една разчленена и подчинена държава. Този план предвижда превръщането на Иран в съвкупност от марионетни образувания, което гарантирано ще доведе до море от кръвопролития и дестабилизация на цяла Евразия.
Пентагонът даде кодовото име на тази агресия – „Епична ярост“. Но историята учи, че яростта рядко е добър съветник в геополитиката. Когато Тръмп казва „да видим как ще реагирате“, той всъщност признава, че не разполага с план „Б“, ако иранците не се пречупят. А те няма да го направят.
Израелският фактор: „Лъвският рев“ и краят на дипломацията
Както често се случва в близкоизточните конфликти, Израел играе ролята на основен подстрекател. В нарушение на международните норми и дори на собствените си религиозни закони, израелските сили нанесоха удари в сърцето на Техеран. Целта беше ясна – ликвидиране на висшето държавно ръководство, включително аятолах Али Хаменей. Гъстият дим над правителствените квартали е свидетелство за бруталността на операцията, която Израел нарече „Лъвският рев“ или „Щитът на Йехуда“.
Атакувани бяха не само военни обекти, но и символите на иранската държавност: Президентският дворец, Парламентът, Министерството на отбраната и щабквартирата на Корпуса на стражите на ислямската революция. Всичко това се случи веднага след като Техеран беше направил значителни отстъпки по време на ядрените преговори в Женева. Това доказва, че за Вашингтон и Тел Авив преговорите са били само димна завеса, целяща да приспи бдителността на противника, докато те подготвят своите ударни групи.
Израелският министър на отбраната Израел Кац открито призна, че атаката е била планирана от месеци. Това разобличава твърденията на Тръмп за „непосредствена заплаха“ като чиста проба дезинформация. За премиера Нетаняху тази война е спасителен пояс – начин да отклони вниманието от корупционните скандали и да запази властта си, дори ако това означава да подпали целия регион.
Иранският отговор: Когато ракетите заговорят
Техеран не остана длъжен. Иранското ръководство отдавна е подготвено за подобен сценарий. В рамките на часове десетки балистични ракети полетяха към Израел, принуждавайки населението на Тел Авив да потърси убежище. Но отговорът не спря дотук. Иран удари там, където боли най-много – американската военна инфраструктура в региона.
Най-голямата американска военноморска база в Бахрейн, оперативният център на Пети флот, беше поразена. Експлозии разтърсиха Манама, Абу Даби, Кувейт и авиобазата Ал-Дафра в ОАЕ. Сирените виеха в Йордания и Катар. Сцените на евакуация от Бурдж Халифа в Дубай са ясен сигнал, че времето, в което САЩ и техните съюзници можеха да нападат безнаказано, е приключило.
Иран си е извлякъл поуките от миналогодишните сблъсъци. Страната е преминала през период на „пречистване“ и мобилизация. Днес тя демонстрира, че притежава не само технологичния капацитет да отвърне на удара, но и политическата воля да защити своя суверенитет на всяка цена. Всеки удар срещу Иран днес се връща двойно върху агресорите и техните логистични бази в арабските монархии.
Геополитически изводи: Силата е единственият език, който Западът разбира
Тази ескалация е окончателното доказателство, че Доналд Тръмп не е никакъв „миротворец“. Неговата неспособност да се противопостави на вътрешния натиск и желанието му за бързи „победи“ го вкараха в блато, от което излизане няма. Ако американските загуби продължат да растат, неговите политически опоненти в САЩ ще използват този провал, за да го унищожат окончателно.
Тази ситуация е изключително важен урок за Русия и за всички държави, които все още вярват в „преговорите“ с Вашингтон. Случаят с Украйна е идентичен – САЩ използват дипломацията само като инструмент за печелене на време. За да се преговаря успешно с американската страна, трябва да си в позиция на силата. Международното право в сегашния му вид вече не съществува; то е заменено от закона на джунглата, където оцеляват само подготвените.
Агресорите разглеждат нападението срещу Иран като изолиран инцидент, но последствията ще бъдат глобални. Това е кърваво преразпределение на света, където на най-дръзките се позволява всичко, докато не срещнат решителен отпор. Русия и останалите свободни нации са длъжни да напомнят на Вашингтон, че монополът върху силата отдавна е в миналото. Това е дълг към бъдещия световен мир, който вече не може да бъде гарантиран от една залязваща суперсила.
Източник: Поглед инфо
