Мерц заминава за Пекин, докато германската индустрия се разклаща от „китайския шок“
Китай някога беше опора за индустриалния растеж на Германия, но днес се превръща във фактор за нейната деиндустриализация.
Тръмп: Търговските лицензи ще позволят да се правят „ужасни неща“ на други страни
БЕРЛИН — Китай някога беше обещаната земя за германската индустрия. Днес той е сериозно стратегическо главоболие за канцлера Фридрих Мерц, който във вторник отпътува за първото си официално посещение в Пекин.
В продължение на години Берлин е движещата сила зад по-тесните отношения между ЕС и Китай — като пренебрегва опасенията, свързани с правата на човека, за да прокара знаково инвестиционно споразумение през 2020 г. По-тесните търговски отношения с Китай, твърдят германските лидери, ще имат смекчаващ ефект върху режима в Пекин — аргумент, обобщен в мантрата Wandel durch Handel, или промяна чрез търговия.
Дълго време това е и добро за бизнеса. Германия е сред малкото страни от ЕС, тъй като те доставят ключови компоненти и машини за икономическия възход на Китай. Индустриалните гиганти като автомобилния производител Volkswagen и химическия концерн BASF правят мащабни инвестиции, за да се възползват от китайския пазар.
Но този подход „всичко или нищо“ към Китай все по-често изглежда като политическа грешка, сравнима с погрешната енергийна зависимост на Германия от Русия преди пълномащабното нахлуване на Кремъл в Украйна преди четири години.
Публично Мерц не признава мащаба на предизвикателството. Миналата седмица той казва пред свои съпартийци, че пътува до Китай, за да изгради по-тясно сътрудничество.
„Имаме стратегически интерес да намираме партньори по света, които мислят като нас и действат като нас“, казва той.
Много лидери на германската индустрия обаче вече призовават канцлера към по-решителен подход и алармират за т.нар. „китайски шок“. След пандемията от Covid търговският баланс рязко се обръща в шокиращ дефицит — 90 млрд. евро през 2025 г., като Китай е широко обвиняван за значителна част от загубата на работни места в ключовия германски производствен сектор — около 10 000 месечно.
За разочарование на Мерц — заклет трансатлантик — ориентацията към Съединените щати на президента Доналд Тръмп, които са въвлечени в непредсказуема тарифна конфронтация с Европа, трудно може да се разглежда като жизнеспособна алтернатива.
Това налага Мерц да търси начин за ангажиране на китайския лидер Си Дзинпин. Йорг Вутке, дългогодишен наблюдател на Китай, информира канцлера на 17 февруари преди визитата, казва, че е бил изненадан колко „добре подготвен“ е бил той. В продължение на близо два часа Мерц води бележки по време на среща с група от шестима експерти по Китай, като се ограничава предимно до задаване на въпроси. Неговият приоритет, отбелязва Вутке, е да формулира проблемите по начин, който да бъде възприет от Си.
„Той осъзнава, че вероятно е най-важният политик за Китай в Европа“, казва Вутке.
Но Китай изглежда държи по-силните карти. С течение на времето Германия става зависима от критични суровини, внасяни от Китай, което дава на Пекин възможността почти по свое усмотрение да спира германски заводи, дори докато Берлин се опитва да провежда дългосрочна политика на намаляване на зависимостите или т.нар. de-risking.
Реализирането на тази цел обаче ще отнеме години. Дотогава, твърди нарастващ брой лидери на германската индустрия, голяма част от щетите вече ще са нанесени, тъй като германските компании се огъват под натиска на значителните ценови предимства на Китай, произтичащи от субсидии, целенасочен дъмпинг и подценена валута.
Самият Мерц признава, че Германия не бива да има „илюзии“ относно Китай и амбицията му да „дефинира нов многостранен ред според собствените си правила“.
„Мерц пътува в изключително неблагоприятен момент с оглед на въздействието на т.нар. китайски шок върху германската икономика“, казва Андрю Смол, директор на програмата за Азия в Европейския съвет за външна политика. „Показателите са изключително тревожни и няма индикации за подобрение.“
Кой държи картите?
В много отношения пътуването ще прилича на визитите на предишни канцлери, когато огромният и бързо растящ китайски пазар се смяташе за надеждата на германската индустрия. Мерц пътува с делегация от около две дузини бизнес лидери. В рамките на три дни, включващи посещения в Пекин и технологичния център Ханджоу, той ще вечеря със Си и ще посети Забранения град, както и обекти на Mercedes Benz и Siemens Energy.
Малцина обаче очакват да бъдат реализирани мащабни сделки. Вместо това германските индустриални лидери настояват за по-конкретен и незабавен напредък, който да подобри условията им.
„Нашите компании са под нарастващ натиск, защото ключови конкурентни условия систематично се изкривяват“, казва Тило Бродтман, управляващ директор на VDMA, в изявление преди визитата на Мерц. В резултат, добавя той, износът на германски машини за Китай спада с 8,5% през първите 11 месеца на миналата година, докато вносът на машини от Китай нараства с 12,5%.
Бродтман призовава канцлера да постави въпроса за китайските експортни ограничения върху редкоземните елементи и да сложи край на практиката Китай да субсидира губещи „зомби компании“, предлагащи дъмпингови цени. „Германските компании не се конкурират с други компании, а с китайската държавна хазна“, казва той по отношение на субсидиите.
Най-мощният инструмент, с който Мерц разполага, е нарастващата зависимост на Китай от европейския пазар — тенденция, засилена от спада на вътрешното търсене в Китай. За Мерц, дългогодишен привърженик на свободната търговия, идеята за заплахи с отбранителни мита в рамките на ЕС е не само неприемлива — тя е и потенциално безразсъдна в момент, когато Германия вече се справя с последиците от търговските войни на Тръмп.
Опитът на Тръмп да се противопостави на Китай също служи като предупреждение. По време на търговската вражда между САЩ и Китай миналата година Пекин обявява мащабни експортни ограничения върху редкоземните магнити и суровините за тяхното производство. Седмици по-късно Тръмп и Си постигат разведряване, като Пекин се съгласява да отложи ограниченията за износ на редкоземни елементи с една година.
Николас Ципелиус, депутат, отговарящ за отношенията с Китай сред консерваторите на Мерц, казва обаче, че канцлерът може да е по-твърд, отколкото показва публично.
„Бих казал, че Китай и Германия могат да си навредят много сериозно“, казва Ципелиус. „Не бива да подценяваме силния глас на Германия в рамките на ЕС. А ЕС е показвал и преди, че разполага с мощ — например чрез мита и други мерки.“
Подобни разговори биха се водили насаме, добавя Ципелиус.
„Не смятам, че публичните конфронтации са продуктивни“, казва той. „В рамките на разговори при закрити врати обаче позициите могат да бъдат формулирани пределно ясно. Именно там се намират лостовете за влияние.“
В този контекст Мерц може да избере по-тясно сътрудничество с Франция, която се утвърждава като един от най-отчетливите гласове, предупреждаващи, че Китай постепенно ерозира индустриалната база на Европа, докато континентът е разсейван от Тръмп.
Единственият въпрос е дали Китай ще приеме предупрежденията на Мерц сериозно.
„Лостовете на влияние са налице“, казва Смол от Европейския съвет за външна политика. „Но от убеждението на Китай е, че Европа не е готова да ги използва.“
Всъщност Китай знае, че ЕС и преди е отстъпвал при потенциални търговски конфликти с Пекин в сектори като соларните панели и телекомуникациите, поради страх от китайски ответни мерки.
Докато Мерц и други европейски лидери търсят решение, времето работи в полза на Китай, добавя Смол.
„Освен ако няма по-сериозни, координирани действия от европейска страна, Китай ще стигне до извода, че може да продължи с това, което прави в момента, и всички тези проблеми ще продължат“, казва той.
