Изненадващото напускане на Франсоа Вилроа дьо Гало от Банката на Франция поражда съмнения сред опонентите на Макрон
Оттеглянето на управителя на френската централна банка позволява на президента да подсигури бъдещето ѝ срещу евентуално управление на крайната десница.
Зеленски: САЩ дадоха срок на Украйна и Русия за мирно споразумение
ПАРИЖ — Управителят на Банката на Франция Франсоа Вилроа дьо Гало обявява, че напуска поста си в началото на юни – повече от година преди края на мандата си.
В ход, който изненадва както Париж, така и финансовите пазари в Европа, 66-годишният Вилроа заявява в писмо до служителите в понеделник, че мисията му в банката до голяма степен е изпълнена и че е време „да предаде отговорността“.
ЕС нанася нов удар по руската енергетика, банки, стоки и услуги с новия си санкционен пакет
Една от последиците от предсрочното му оттегляне е, че това позволява на настоящия френски президент Еманюел Макрон да управлява процеса по наследяване и да гарантира, че един от най-важните постове във френската държава ще бъде зает от човек, споделящ сходни възгледи с настоящата власт, вместо от представител на крайната десница или крайната левица.
Ако Вилроа беше изкарал мандата си до край, изборът на негов наследник щеше да бъде в ръцете на президента, който ще наследи Макрон. Следващите президентски избори във Франция са насрочени за следващата година, а Макрон няма право на трети пореден мандат. Съгласно френската конституция управителят на централната банка се предлага от президента и се назначава с правителствен указ след парламентарно гласуване.
Опозицията на Макрон реагира бързо, обвинявайки го в това, което определя като задкулисна договорка.
Жан-Филип Танги, водещ депутат от крайнодясната партия Национален сбор (RN), заявява, че разглежда предсрочното напускане на Вилроа като маневра за запазване на влияние върху централната банка и за ограничаване на възможността следващият президент да назначи нов управител. Националният сбор стабилно води в последните социологически проучвания.
„Прекарвам живота си в това да обяснявам, че макронизмът е нелиберален и използва демокрацията като изтривалка“, казва Танги.
Френски служител добре запознат с вътрешната динамика на Банката на Франция също намеква за подобна интерпретация, като заявява пред POLITICO, че част от служителите са очаквали Вилроа да не остане до края на мандата си „поради несигурността около предстоящите президентски избори“.
Подобни разсъждения обаче остават спекулативни на този етап, посочва Никола Верон, старши научен сътрудник в Института „Питърсън“ във Вашингтон.
Вилроа обяснява, че му е предложено да поеме председателството на фондация Apprentis d’Auteuil — католическа благотворителна организация, която подпомага млади хора от затруднени социални среди да се реализират на пазара на труда. Той заявява, че е взел решението си „в пълна лична независимост“ и добавя, че до юни има достатъчно време за организиране на плавен преход.
Влиятелен глас в Управителния съвет на Европейската централна банка, Вилроа в момента изкарва втория си шестгодишен мандат като управител. Той ръководи френската централна банка вече близо 11 години и „е бил стабилна и уважавана фигура начело на институцията“, според Верон.
Бързи и единодушни похвали
Колегите на Вилроа бързо изразяват признание към напускащия управител.
„Управителният съвет на ЕЦБ се възползва изключително от реализма, съчетан със силни европейски убеждения и визия, които той неизменно внася в обсъжданията“, заявява Лагард в изявление, като отдава почит на неговите „колегиални, широкообхватни, екипно ориентирани, добронамерени, последователни и аргументирани приноси“.
„Дълбоката му ангажираност с европейската кауза, съчетана с искрената му любов към Франция и специалната му привързаност към Саар, го превърнаха в жив мост между нашите държави“, заявява германският му колега Йоахим Нагел. „Във всички негови дела и начинания му пожелаваме да запази неуморната си креативност, непоколебимия си оптимизъм, прецизност и последователност.“
Силвен Бройер, анализатор в S&P Global във Франкфурт и дългогодишен наблюдател на ЕЦБ, отбелязва, че Вилроа „често е служил като компас за пазарите“, помагайки им да ориентират очакванията си за паричната политика в момент, когато ЕЦБ вече не дава предварителни сигнали на пазарите за бъдещите си решения.
През последните години Вилроа е и неуморен защитник на фискалната консолидация във Франция и редовно се появява в национални радио и телевизионни програми, натъртвайки за необходимостта страната да намали бюджетния си дефицит.
В писмото си той поема ангажимент пред служителите, че ще остане близо до Банката, „до мисията за поддържане и повишаване на нивото на икономическа и финансова грамотност, която считам за ключова за страната.“
