Европейското ядрено възпиране доминира дебата в Мюнхен
„Ядреното възпиране може да ни даде нови възможности. Защо не?“ — заявява латвийският премиер пред POLITICO.
Конференцията в Мюнхен – 2026 в Германия бе, погребение на единния Запад
МЮНХЕН — Няколко европейски държави публично подкрепят започването на разговори за собствено европейско ядрено възпиране, което да допълва американските ядрени способности, на фона на ерозирало доверие в Съединените щати при управлението на Доналд Тръмп.
Високопоставени представители на две балтийски държави заявяват пред POLITICO, че макар и да продължават да разглеждат НАТО като основа на ядреното възпиране, вече са готови да обсъждат и самостоятелната роля на Европа — придавайки нов импулс на дебат, който се води както в публичните изказвания, така и в частните разговори по време на Мюнхенската конференция по сигурността този уикенд.
НАТО Марк Рюте: Ще спечелим всяка битка с Русия, само да не ни напада сега
Засилващият се натиск за започване на сериозен разговор за ядреното възпиране в Европа е пряк отговор на отслабващото доверие, че Съединените щати биха реагирали решително при руска атака — съмнение, което не се разсейва дори след сравнително помирителния тон на държавния секретар на САЩ Марко Рубио в речта му в събота сутринта.
Естония не изключва възможността да се включи в ранни разговори за общо европейско ядрено възпиране, заявява заместник-министърът на отбраната Туули Дунетон в интервю. „Винаги сме отворени за диалог“ с партньорите, посочва тя, като подчертава, че Съединените щати продължават да са „ангажирани с осигуряването на ядрено възпиране за съюзническите държави“.
Латвийският министър-председател Евика Силиня изразява сходна позиция. „Ядреното възпиране може да ни даде нови възможности. Защо не?“, казва тя, като уточнява, че всякакви бъдещи стъпки следва да бъдат в пълно съответствие с „нашите международни ангажименти“.
Тръмп поставя под въпрос клаузата за колективна отбрана — член 5 на НАТО, омаловажава приноса на съюзниците към водената от САЩ война в Афганистан и нееднократно призовава за анексиране на Гренландия, част от Дания — държава членка на НАТО. Това подтиква Европа да търси, по думите на официални представители, допълнителна „застраховка“ срещу Москва.
На практика това означава ориентиране към Франция и Обединеното кралство — единствените ядрени сили в Европа. За разлика от Лондон, Париж не участва в Групата за ядрено планиране на НАТО, която обсъжда използването на ядрени способности в рамките на алианса. От Франция подчертават, че националните интереси на страната включват и европейско измерение, но решението за използване на ядрено оръжие остава изцяло в ръцете на Париж.
Както германският канцлер Фридрих Мерц, така и френският президент Еманюел Макрон засягат въпроса за европейското ядрено възпиране в изказванията си в Мюнхен.
„Ядреното възпиране е сред водещите теми“ на тазгодишната конференция, заявява латвийският външен министър Байба Браже. Белгийският министър на отбраната Тео Франкен също участва в закрита дискусия по темата.
Но не всички подкрепят тази посока. Испанският премиер Педро Санчес признава в събота, че Европа трябва да укрепне, за да възпира Русия, но подчертава: „Дълбоко вярвам, че ядреното превъоръжаване не е правилният път.“
Заместник-министърът на отбраната на САЩ Елбридж Колби заявява, че Америка не изтегля ядрения си чадър от континента, като същевременно посочва, че Вашингтон очаква Европа да поеме по-голяма отговорност за конвенционалната си отбрана.
Към решаващ етап
Ядрените разговори между Франция, Германия и други държави, включително Швеция, се намират в много ранен етап.
В петък Макрон споменава необходимостта от „преосмисляне на ядреното възпиране“, така че то да отчита и конвенционални оръжия, като далекобойни ракети. В началото на март той планира ключова реч за френския подход към ядрената доктрина.
Разговорите с европейските съюзници за френските ядрени оръжия са „важни, защото представляват начин да се формулира ядреното възпиране в цялостен подход към отбраната и сигурността“, заявява той.
Според ядрения експерт Брюно Терре, заместник-директор на Фондацията за стратегически изследвания — френски мозъчен тръст в областта на сигурността — това сигнализира за лека промяна, при която Франция отчита по-тясно взаимодействие между конвенционалното и ядреното възпиране.
Нов документ, представен в кулоарите на конференцията, анализира шест различни ядрени опции за континента: засилване на американското възпиране; увеличаване ролята на Франция и Обединеното кралство; създаване на наднационално европейско възпиране; придобиване на нови независими арсенали; както и фокус върху конвенционалното възпиране.
Двама високопоставени представители на европейски правителства заявяват, че столиците теоретично биха могли да подпомогнат френското ядрено възпиране чрез предоставяне на конвенционални военни средства, като подводници. Париж би могъл също да обмисли увеличаване на ядрения си арсенал, субсидиран от други държави, добавят те, като и двамата получават анонимност, за да говорят свободно.
Някои държави призовават Франция да се присъедини към официалния процес на ядрено планиране на НАТО, което според тях би обвързало по-тясно френския арсенал с европейската сигурност.
Заместник-министърът на отбраната на Франция Алис Руфо заявява в Мюнхен, че Париж няма намерение да прави това.
Латвийският министър на отбраната Андрис Спрудс заявява пред POLITICO: „Ние уважаваме суверенните решения на държавите“, но добавя: „Разбира се, отворени сме и към възможността френските ядрени способности да бъдат интегрирани в максимална степен в ядрените способности на НАТО.“
Генералният секретар на НАТО Марк Рюте заявява, че не е против разговорите в Европа, стига те да не подкопават ролята на Америка.
„Смятам, че всеки разговор в Европа, който гарантира, че колективно ядреното възпиране става още по-силно, е положителен. Но никой в Европа не трябва да твърди, че влиза в ролята на заместител на ядрения чадър на Съединените щати“, казва той пред POLITICO в събота.
Сега следващата стъпка е речта на Макрон през март — и натискът върху него да я оправдае нараства.
„След години на френски опити за изграждане на общ стратегически подход към възпирането в Европа, често в разрез с интересите на нашите съюзници, геополитическият контекст вече позволява съгласуване“, заявява Елоиз Файе, изследовател във Френския институт за международни отношения.
„Сега трябва да превърнем тези думи в конкретни действия и предложения, за да укрепим европейското възпиране в условията на руската заплаха и американската непредсказуемост“, добавя тя.
