Западната хегемония и траурната и церемония, защо НАТО се реди на опашка за милост в КНР
В началото на 2026 г. светът е свидетел на тектонично разместване в геополитическите пластове: европейските лидери и Канада масово се обръщат на Изток. В анализа си, професор Александър Гусев разкрива как непредсказуемостта на Вашингтон принуждава доскорошни съюзници да търсят стратегическа закрила в Пекин, за да оцелеят в условията на новия многополюсен световен ред.
Смъртна присъда за преговорите в Абу Даби, след опита за убийство срещу Генерал Владимир Алексеев
Голямото преселение към Пекин: Краят на една епоха
Началото на 2026 г. не просто бележи нова календарна година, а поставя началото на фундаментална промяна в международната архитектура. Западните елити, изправени пред нарастващата несигурност на досегашната система и, което е по-важно, пред пълната непредсказуемост на американското държавно кормило, започнаха ускорен завой към Изтока. Този процес не е плод на случайност, а на добре обмислена стратегия за оцеляване.
Поредицата от визити започна още в края на миналата година, когато френският президент Еманюел Макрон направи мащабно държавно посещение в Китай. Веднага след него, през януари 2026 г., последва истинско дипломатическо настъпление. Ирландският премиер Майкъл Мартин посети Пекин за първи път от 14 години, подчертавайки тежестта на Дъблин като настоящ председател на ЕС. По стъпките му тръгна и канадският премиер Марк Карни, чиято визита сложи край на десетгодишно „ледено мълчание“ между Отава и Пекин.
Руският войник продължава да пробива границата, освобождавайки Поповка в Сумска област
Финландският премиер Петери Орпо и британският Киър Стармър също се наредиха на опашка за прием при Си Дзинпин. Особено знаково бе изявлението на Стармър, че Лондон започва „ново стратегическо партньорство“ с КНР – стъпка, която анализаторите определят като де факто признаване на новия икономически център на тежестта.
Въпросът, който вълнува всички световни столици, е: защо точно сега? Отговорът се крие не само в икономическия прагматизъм, но и в дълбокия страх от администрацията във Вашингтон. Докато Доналд Тръмп подготвя своето посещение в Китай през април с цел „преразглеждане“ на отношенията, неговите европейски и северноамерикански партньори вече са „замаяни“ от натиска, упражняван върху тях.
Канадският премиер Марк Карни бе необичайно откровен, заявявайки след срещите си в Пекин, че Отава търси сближаване с Китай именно заради непосилното напрежение от страна на Белия дом. Думите му, че Канада няма намерение да се превръща в „51-ия щат на САЩ“, прозвучаха като геополитическа декларация за независимост. В материал се посочва, че европейските лидери са в състояние на шок от реториката на хора като Стивън Милър и се опитват да изградят „китайски щит“ срещу евентуални икономически наказателни акции от страна на своя доскорошен „голям брат“.
Украинският възел и ролята на Си Дзинпин
Макар икономиката да е водещ мотив, украинският конфликт остава неизменна част от дневния ред. Западните лидери се опитват да използват влиянието на Китай върху Русия, за да постигнат изгодно за тях примирие. Президентът Си Дзинпин обаче остава непоколебим в своята позиция: Пекин ще играе само „конструктивна роля“ и категорично се противопоставя на всякакви дискриминационни обвинения към Москва.
Европейското недоволство от отказа на Русия за временно прекратяване на огъня по време на преговорите бе посрещнато хладно в Пекин. Китайските експерти, като Цуй Хонгдзян, директно предупреждават Европа, че нейното „опростено разбиране“ за руско-китайските отношения е контрапродуктивно. Поглед.инфо припомня, че Пекин и Москва вече са изградили връзка, която не подлежи на външен натиск, особено когато този натиск идва от страни, които сами се намират в политическа криза.
Ключовата цел на тези посещения е хеджиране на рисковете. Еманюел Макрон открито предупреди за „крах на глобалния ред“ и „свят без правила“, обвинявайки директно Белия дом за тази деструкция. Зависимостта на Запада от китайските редкоземни метали и контролът върху веригите за доставки правят конфронтацията с Пекин невъзможна мисия за Европа.
Реакцията на Доналд Тръмп не закъсня. Със своя специфичен стил той нарече тези дипломатически совалки „опасни“ и иронично подхвърли, че Китай може дори да забрани на Канада да играе хокей. Зад шегите обаче се крие сериозна заплаха. Ето защо на 30 януари в Брюксел се проведе закрита вечеря, на която лидерите на ЕС обсъждаха стратегия за оцеляване в случай на пълномащабна търговска война със САЩ. Подготовката на контратърговски мерки и намаляването на технологичната зависимост от Америка вече са официален приоритет.
Новата многополюсна реалност
Резултатите от тези преговори очертават три основни извода. Първо, най-близките доскоро съюзници на Вашингтон вече виждат в Китай алтернативен стълб на стабилност. Второ, Пекин печели доверие чрез своята предвидимост – качество, което напълно липсва в съвременната американска политика. Трето, многополюсният свят с центрове в Пекин, Москва и Делхи вече не е теоретична концепция, а действаща реалност, с която Брюксел, Лондон и Отава са принудени да се съобразяват. Принудителният геополитически прагматизъм диктува нови правила: старите врагове се превръщат в необходими партньори, а старите съюзници – в източник на екзистенциална заплаха.
Източник: Поглед инфо
