Иван Таков: БСП трябва да намери 200 000 гласа на избори
Иван Таков: Накъде ще тръгне БСП зависи от свободната воля на тези, които трябва да я поведат, и на всички онези, без които тя не може да съществува – българските граждани, казва председателят на Градския съвет на социалистите в София Иван Таков.
Калоян Паргов: БСП е разделена заради Радев, възможността да не влезнем в парламента е голяма
Акценти в интервюто:
- Възкресението на една партия не започва с нейното разпъване, а с консолидация
- Номинациите от партийните организации за председател на Националния съвет са много добър демократичен инструмент, който свързва ръководството на БСП с членовете .
- Защо изобщо смяната на председателя трябва да е самоубийство. Защо да не е глътка въздух за нов живот
- Ние вече формулирахме целта – БСП търси 200 000 гласа на предстоящите избори.
- Вероятно ще има хора, които са гласували за БСП, но този път биха дали вота си за проект на Радев – не по силата на някакви идеологически ценности или убеждения, а по други причини.
- Ако искаме да променим България, трябва да променим държавата.
Иван Таков е роден на 24 април 1979 г. в София. Завършва столичното 133-то СОУ „А. С. Пушкин“. Висшето си образование получава в университета „Макгил“ в Монреал, Канада, със специалност „Финанси“. Има и магистърска степен по „Публична администрация“. Притежава следдипломна квалификация от БНБ. Бил е директор в банка и е управлявал чуждестранен инвестиционен фонд. Председател е на Градския съвет на БСП – София. Заместник-председател на БСП в оставка. Основател и лидер е на Движение „Бузлуджа“ в БСП. Член е на БСП от 2003 г.
Председател е на групата на Местна коалиция „БСП за България“ в Столичния общински съвет. Председател е на Постоянната комисия по транспорт и пътна безопасност и заместник-председател на Постоянната комисия по финанси и бюджет в СОС. Четвърти мандат е общински съветник.
– Г-н Таков, защо в БСП ви беше да правите Конгрес буквално в петък преди Великден, в случая преди предсрочни избори и да си сменяте председателя? Това добре или зле за партията ви ще бъде, според Вас?
– Не мисля, че точно тук е подходящо да правим алюзия с Разпети петък, но след като питате… Петък преди Великден е основен символ в Библията. Без Разпети петък няма Великден. В този смисъл без Конгрес няма как БСП да възкръсне. Тъй като не става въпрос за Библията, а за политика, ние на този Конгрес в „петък преди Великден“ никого няма да разпъваме на кръста. Защото възкресението на една партия не започва с нейното разпъване – разпъването на БСП се е случвало многократно през годините. Възкресението започва от нейната консолидация.
Накратко – мнозинството от членовете на Националния съвет си даде сметка, че в това състояние БСП не може да се яви на предстоящите избори, а единственият начин за подобряването му е да направим Конгрес. Това е причината.
БСП-ОЛ след консултациите: Искаме от НС отговорност – да се приеме бюджета за 2026 г.
– Вече е публична тайна, че Вие ще сте един от претендентите за председателския пост в партията, защо точно сега, какво Ви провокира да влезете в тази надпревара?
– Това не е лична прищявка. Номинациите от партийните организации са много добър демократичен инструмент, който свързва ръководството на БСП с членовете ѝ. Затова, когато става въпрос за избор на председател на партията, не говорим толкова за лична мотивация, колкото за отговорност, за ангажимент към структурите. Позицията на председателя в БСП е изключително различна от тази на лидерите на всички останали партии. При нас председателят е пръв сред равни, той е председател на висшия ръководен орган – Националния съвет. Затова не е толкова важно кой ще бъде. По-важно е какво ще прави, как ще работи с останалите колективни органи и структури.
– Освен Вас има и доста други кандидати за председателския пост, това как ще повлияе на организацията, няма ли да разфокусирате делегатите?
– Броят на кандидатите няма как да повлияе в една или друга посока. Може да са само двама и да разделят необратимо партията, ако поискат. Може да са 10 и да я консолидират, ако решат. Всичко опира до намерението и поведението на всеки кандидат.
– Мнозина определят поведението на БСП към момента като самоубийствено – заради смяната на председателя и вътрешнопартийните ви проблеми, но и заради участието на партията в коалицията досега, как ще коментирате?
– Метафората за самоубийството е неподходяща, когато става въпрос за партия. Това е структура, в която има различни форми на живот – едни са по-устойчиви, други са по-малко устойчиви. Защо изобщо смяната на председателя трябва да е самоубийство. Защо да не е глътка въздух за нов живот? Тази смяна я поискаха много от структурите в цялата страна. Специално за София мога да говоря надълго и нашироко с примери. На заседанието на Градския съвет, на което гласувахме с огромно мнозинство позицията за незабавно провеждане на Конгрес и избор на председател, Атанас Зафиров присъства, с очите си видя и чу с ушите си мненията на членовете.
Колкото до участието на БСП във властта през последната година – много говорихме по този въпрос. Да, риск беше! Да, оценката за него не е еднозначна. Но нямаше ли да е „самоубийствено“ за БСП, ако се беше изолирала от политическия живот?! Ако БСП беше заела позицията – „нас не ни интересува, ние сега ще стоим отстрани и ще се надяваме да трупаме от това някакви дивиденти, неясно какви“? Смисълът на всяка партия е да реализира програмата си чрез участие във властта. А дали ѝ се получава или не успява, е въпрос на възможности и потенциал. Когато не се е получило по най-добрия начин, носещият отговорност за това трябва да я понесе. Това е председателят.
Да, Националният съвет даде добра оценка на работата на министрите. Това не означава, че БСП е постигнала целите си. Не означава, че нашите избиратели са разбрали за постиженията ни. Но не означава, че трябва да отречем и всички добри решения, които са взели нашите министри. Във вторник „Левски“ падна от „Лудогорец“ за Суперкупата на България с 0:1. Отборът загуби болезнено, но след мача треньорът Хулио Веласкес поздрави футболистите и призна, че са направили всичко възможно на терена, но не са могли да спечелят в този мач. Същото е и при нас.
– Според някои анализатори, БСП няма да успее да прескочи 4-процентовата бариера и ще бъде асимилирана от бъдещата формация на Румен Радев. Вашата прогноза каква е?
– Аз на прогнози не мога да давам. Ние вече формулирахме целта – БСП търси 200 000 гласа на предстоящите избори. За да я изпълним, работим в момента по политическа рамка, наричаме я платформа, в която много ясно са формулирани каузите на партията за промяна на България. Освен това в нея много ясно сме формулирали и общностите, които представляваме. БСП е гласът на хората на труда – на наемните работници, на малките предприемачи, на хората от свободните професии, на всеки, когото примитивният капитализъм, наложен в годините на прехода, лишава от правото на достойни старини, социална закрила и правото на лична и професионална реализация.
В България все по-ясно наблюдаваме дълбоко класово разделение, в което малцина свръхбогати концентрират ресурси и печалби без обаче да дават своя съответстващ принос за развитието на държавата и обществените системи. В тази среда пред нас стои първостепенната задача да сме представител и защитник на огромното мнозинство от хората, които са ощетени от наложеното класово разделение. А какво ще се случи на изборите, зависи от много фактори. Партиите не са феодални организации, за да притежават гласовете на хората. Вероятно ще има граждани, които на предишни избори са гласували за БСП, но този път биха дали вота си за проект на Радев. Това обаче няма да се случи по силата на някакви идеологически ценности или убеждения, а по други причини.
– Каква е политическата платформа на БСП за предстоящия вот, с която бихте могли да си върнете позицията на силната лява, социалната партия в България? Не е тайна, че в последните години лявото се омеси с дясното и обратното…
– Нашата заявка, която се надявам да бъде подкрепена от делегатите на Конгреса, е категорична. Вероятно някои биха я нарекли дори радикална. В нашата политическа платформа казваме нещо съвсем човешко – ние, българите, искаме да живеем нормално. Нещо, което не можем да постигнем повече от 35 години. Причината за това не е у хората, не е защото сме балканци или сме по-мързеливи от другите народи, не е в петвековното робство или в комунизма. Причината е, че живеем в държава, която не е на гражданите, а е на малцинството с големите пари. Това е неолибералната държава. Такава я направиха през последните над 35 години.
Да, БСП не можа да попречи на създаването на тази държава. Но това не означава, че не може да участва в нейното демонтиране сега. В този смисъл призивът ни е съвсем ясен – ако искаме да променим България, трябва да променим държавата. И да се върнем към Конституцията, в която пише, че България е социална държава. В момента не е.
– Съжалявате ли, че Ваня Григорова, която Вие доведохте в организацията, не се задържа в БСП? Щеше ли София да изглежда днес по-добре управлявана, ако тя, като предложена от Вас, беше станала кмет на столицата?
– Със сигурност София щеше да изглежда по-добре. Не само защото в момента градът изглежда толкова зле, а защото ние имахме много ясна идея как да трансформираме управлението на столицата. Конкурентите ни в кампанията през 2023 година много ни осмиваха за един от нашите основни приоритети – връщането на комуналните услуги в патримониума на Столична община. Провалът на кмета с боклука обаче в момента никак не е смешен, особено за потърпевшите граждани в София. Градът нямаше да е потънал в боклук в момента, ако имаше подготвено и оборудвано общинско предприятие, което да поеме почистването на цяла София. А дали съжалявам за нещо? В политиката няма място за съжаления.
– Вие сте от младото попълнение на БСП, но същевременно имате дълбоки наследствени корени в тази партия. Какво мисли баща Ви Янчо Таков за работата Ви дотук и най-вече за решението Ви да приемете номинациите за председател на партията?
– Предпочитам отношенията с моите близки да си останат в семейството – там, където им е мястото.Един от големите проблеми в българската политика е именно фактът, че много политици бъркат политическото с личното. Аз не мисля да го правя. В момента говоря като политик, но съм длъжен да заявя категорично, че и нещо друго няма да направя – няма да се отрека нито от семейната си история, нито от личната си биография. Много хора, които влязоха в политиката, го направиха. Това е още един дефект на българската политика в момента. Аз няма да го допусна.
– След конгреса този уикенд и изборите после накъде?
– В политиката пътят не е предопределен. Едно време, когато Маркс предвижда, че ще дойде комунистическият строй, той не смята, че това ще стане без много усилия. Накъде ще тръгне БСП, зависи от свободната воля на тези, които трябва да я поведат, и на всички онези, без които тя не може да съществува – българските граждани. Ние ще предложим път за една друга България. Давам си сметка, че това е само началото на дълъг път. Но се надявам, че този път ще започне с нашите колективни усилия да убедим достатъчно хора, че една друга България е възможна.
Източник: Епицентър
