Абсолютният контрол не е достатъчен: Си затяга хватката си върху китайската армия
Пекин и абсолютния контрол — Решението на китайския лидер Си Дзинпин да инициира разследване срещу най-високопоставения генерал на страната представлява знаков политико-военен акт, който на практика консолидира позицията му на върха на военната йерархия, като същевременно поражда сериозни въпроси относно отражението му върху най-големите въоръжени сили в света и амбициите на Пекин спрямо Тайван.
Проф. Георги Близнашки: Румен Радев е най – голямата заплаха за България и за демокрацията ни
Но чистката прави едно нещо пределно ясно: Китайския лидер не смята нито една мишена за твърде голяма, за да бъде свалена, докато той преформатира армията според собствената си визия – и поставя лоялността над всичко останало.
Разследванията срещу Джан Юся – закален в битки, опитен военен командир и дългогодишен съюзник на лидера на Китай – Лиу Джънли, който ръководи съвместните операции на Народоосвободителната армия (НОА), са обявени в събота в кратко 30-секундно видео, публикувано от министерството на отбраната.
Германската индустрия губи инерция, след като Bosch обявява 20 000 съкращения
В последвала редакционна статия във вестник People’s Liberation Army Daily Джан и Лиу са обвинени, че „сериозно са потъпквали и подкопавали системата на върховна отговорност, концентрирана в председателя на Централната военна комисия“ — формулировка, която подсказва, че те са били възприемани като заплаха за онова, което за лидера е от първостепенно значение: неговия личен авторитет.
Обвиненията очертават привидната кулминация на безпощадна, продължаваща повече от десетилетие кампания, чрез която Лидера систематично неутрализира опозицията и прочиства предполагаеми корупционни практики. През последните години този процес видимо ерозира висшия ешелон на армията, като от 2023 г. насам над 20 високопоставени военни представители са подложени на разследване или отстранени.
Колко дълбоко се простира това усилие сега става още по-ясно с разследването срещу Джан.
Генералът дълго време е възприеман като недосегаем, близък съюзник на Лидера – още един „принцлинг“, син на революционери. Бащите им се сражават заедно в китайската гражданска война.
„Това е сеизмично разместване в китайската политика при Лидера и в начина, по който той управлява – то наистина показва, че в тази система никой не е в безопасност“, казва Джонатан Цзин, сътрудник в Центъра за Китай към Института „Брукингс“.
Чистката „достига кулминация щом засяга най-висшите ешелони на партията“, казва Цзин, който е и бивш анализатор на ЦРУ по въпросите на Китай. Това предполага, че Лидера е стигнал до извода, че„разложението в НОА е толкова дълбоко, а управленската дисфункция на върха – толкова изразена, че се налага прочистване на цяла генерация лидери.“
А що се отнася до Джан, неговото отстраняване е „почти шекспирово“, казва Цзин, вписвайки го в по-широката траектория, при която Си започва с преследване на врагове, облагодетелствали се от позициите си, преминава към онези, които сам е назначил, и сега сваля дори хора, с които има дългогодишни отношения.
„За Лидера да се раздели с човек като този е наистина забележително…тъй като при дефицит на доверие и в условията на крайно ожесточена вътрешна политика подобни отношения придобиват изключителна ценност…те не се изграждат за няколко години, а с десетилетия или, в този случай, вероятно за цял живот.“
„Недосегаемата позиция“ на Лидера
Обстоятелствата около разследването срещу Джан остават неясни вероятно не само за външните наблюдатели, но и вътре в „черната кутия“ на китайската армия – структура с изключителна мащабност и непрозрачност, дори спрямо утвърдените китайски стандарти.
The Wall Street Journal съобщава, позовавайки се на източници, запознати с високопоставен брифинг по обвиненията, че Джан е обвинен в изтичане на „ключови технически данни за китайските ядрени оръжия към САЩ“, както и в приемане на подкупи за официални действия, „включително повишаването на офицер до министър на отбраната“. CNN не е потвърдила тези твърдения и се е обърнала към министерството на отбраната на Китай за коментар.
Някои експерти обаче поставят под въпрос дали обвиненията за изтичане на информация не представляват по-скоро елемент от целенасочено изграждане на обяснителен партиен наратив, насочен към консолидиране и успокояване на вътрешните редици, отколкото отражение на действителни опасения.
А в информационния вакуум се разпространяват слухове.
Сред тях са спекулации, че Лидера губи контрола си над властта – теория, която експертите до голяма степен отхвърлят. Други се фокусират върху това дали Лидера не потиска съперничещи фракции в армията – нещо, което някои наблюдатели смятат за правдоподобно, ако лидерът е вярвал, че вътрешните борби разсейват висшите офицери, или ако Лидера е започвал да представлява предизвикателство за неговия авторитет.
Официалният език, използван в редакционната статия на PLA Daily, „може да подсказва, че влиянието на Джан е нараснало до степен, която вече е надхвърляла допустимото за Си“, според Нийл Томас, сътрудник в Центъра за анализ на Китай към Asia Society Policy Institute.
Това може да означава и „просто, че той е предал доверието, като е съдействал за корумпиране на бюрокрацията по военните поръчки и/или не е положил максимални усилия за изграждането на по-чиста бойна сила“, казва Томас.
Откакто идва на власт през 2012 г., Лидера ръководи мащабно усилие за преструктуриране на армията – не само за да я превърне в модерна сила, способна да се противопоставя на съперници като Съединените щати и да подкрепя териториалните претенции на Китай, но и, по-важното, за да защитава партията – и нейния лидер – при всякакви обстоятелства.
Тази цел широко се възприема като резултат от прагматичния исторически прочит на Лидера, формиран от наблюдението на автократични режими, рухнали след загуба на контрол върху въоръжените сили. Тя е също така тясно обвързана с институционалната архитектура на китайската армия, която се намира под пряк партиен, а не държавен контрол.
Мащабната реорганизация и технологичната модернизация вървят паралелно с антикорупционна кампания, в рамките на която от 2023 г. насам десетки високопоставени военни представители и ръководители в отбранителния сектор са отстранени. Стремежът да прочисти дори най-висшето военно ръководство по-скоро свидетелства за силата му, отколкото за слабост, казват експерти.
„Фактът, че Цзин е успял да отстрани толкова много елити от НОА, откакто поема властта … е ясен знак, че позицията му в режима е недосегаема“, казва Джеймс Чар, асистент-професор в Института за отбрана и стратегически изследвания към Школата за международни изследвания „С. Раджаратнам“ в Сингапур.
„Състояние на безпорядък“
Последният ход на практика оставя Лидера на Китай почти сам на върха на китайската военна йерархия.
Могъщата Централна военна комисия, на която той председателства, след редовната ротация на ръководството през 2022 г. включва шестима униформени членове. Последното разследване — макар и все още без формални отстранявания — оставя на поста само един от тях: Джан Шънмин, определян като „антикорупционния цар“ на армията.
Отстраняванията на високо равнище оставят ръководството на НОА „в състояние на безпорядък“, казва Томас от Asia Society.
„Почти не са останали офицери със звание генерал. Без съмнение има подготвени кадри в изчакване, но всички те ще навлязат във висшето ръководство без предишен опит на това ниво“, отбелязва той, като допълва, че Лидера може да използва оставащите над 18 месеца до следващата кадрова ротация, за да селектира ново ръководство и да „елиминира влиянието на утвърдени покровителствени мрежи“.
Междувременно обаче Лидера вече разчита на офицери от второ ниво в НОА, които в голяма степен неформално поемат ролите, освободени от компрометираните им предшественици, както в отделите на Централната военна комисия, така и в различни родове войски, според Чар в Сингапур.
„Оперативната дейност на НОА се запазва функционална въпреки чистките, доколкото съществува подготвен офицерски корпус, способен да поеме освободените управленски функции“, допълва той.
Но какво означава това за по-широките амбиции на Пекин – включително целта му да поеме контрол над самоуправляващия се Тайван – остава по-малко ясно. Управляващата Китайска комунистическа партия смята острова за своя територия, въпреки че никога не го е контролирала.
В центъра на този въпрос стоят опасенията дали ще има въздействие върху непосредствената оперативна готовност на армията, морала на редовия състав или върху каквито и да било срокове, които Пекин може да има за постигането на тази цел, включително чрез използване на военна сила.
Разследването срещу Лиу в частност подчертава тези въпроси, отбелязват анализатори, предвид ролята му в координацията на водещата бойна командна структура на НОА.
Но според Цзин от „Брукингс“ това може и да не е повод за особено безпокойство за в момента.
Вместо това, казва той, китайският лидер вероятно наблюдава американска администрация, която не изглежда „особено заинтересована“ от въпроса за Тайван, както и възможността за промяна на властта на изборите в Тайван през 2028 г., и прави своята сметка: сега е „безопасен момент за разчистване“.
