Последният шанс на Макрон да постави Европа под френския ядрен чадър
Съюзниците от ЕС — най-вече Германия — все по-открито приемат предложението на френския президент за ядрена защита, но времето на Макрон да осъществи голям стратегически завой изтича.
ПАРИЖ — С едва 14 месеца до края на мандата си президентът Еманюел Макрон влиза в надпревара с времето, за да очертае как Франция може да използва пълния потенциал на своя ядрен арсенал, за да гарантира сигурността на Европа.
Много ще зависи от това дали той ще поеме конкретни ангажименти в ключовата си реч за френската ядрена стратегия в понеделник, която ще произнесе от атлантическия полуостров, където са базирани ядрените подводници на страната.
Борис Писториус разкритикува Тръмп за „разстилането на червения килим“ пред Путин
След десетилетия под защитата на американския ядрен чадър европейските правителства — особено в Берлин и Варшава — все повече се ориентират на идеята Париж да използва най-големия ядрен арсенал в Западна Европа, за да играе по-значима роля в гарантирането на сигурността на континента.
Те ще следят внимателно докъде ще стигне Макрон в понеделнишката си реч. С навлизането на войната в Украйна в петата ѝ година и на фона на опасенията относно надеждността на президента на САЩ Доналд Тръмп като съюзник, те ще очакват конкретни ангажименти за действие, а не традиционна президентска реторика.
Големият им въпрос обаче ще бъде доколко е реалистично Макрон да закрепи нова европейска ядрена архитектура, при положение че крайнодясната и скептична към НАТО опозиционна партия „Национален сбор“ на Марин льо Пен води в ранните проучвания преди президентските избори през 2027 г.
Европейски представители, военни и дипломати, разговаряли с POLITICO за тази статия, заявяват, че се надяват той да предложи нещо съществено. Един високопоставен представител на правителство от ЕС казва, че има „големи надежди“, а европейски военен очаква „сериозна промяна“.
Речта ще покаже дали Макрон е готов да предприеме стъпки, които „Национален сбор“ трудно би могъл да ревизира. Само най-мащабните ходове — например разполагането на изтребители „Рафал“, способни да носят ядрено оръжие, в европейски държави или изнасянето на френски ядрени бойни глави извън страната — биха обвързали толкова силно Франция, че за следващия президент би било политически и стратегически изключително трудно да се откаже от този курс.
„Изглежда, че президентът има реално желание да обвърже Франция с нещо, което ‘Национален сбор’ няма да може да отмени, ако дойде на власт“, казва Флориан Галери, изследовател в Масачузетския технологичен институт, специализиран в ядреното възпиране. Той обаче признава, че „при политически или икономически ограничения речта може да бъде много по-предпазлива, дори умишлено неясна“.
Франция отдавна дава знак, че приблизително 300-те ѝ ядрени бойни глави могат да играят по-голяма роля в по-широка европейска стратегия за сигурност, но Германия, с по-силни трансатлантически инстинкти, традиционно подхожда по-предпазливо. Това обаче се променя, а германският канцлер Фридрих Мерц по-рано този месец отвори вратата за участие на германски сили в операции с френски и британски ядрени оръжия.
Съществуват и опасения, че някои държави могат да решат да действат самостоятелно: полският президент Карол Навроцки заявява по-рано този месец, че страната му трябва да започне да развива ядрена отбрана, за да се изправи срещу заплахата от Москва.
Европейско възпиране под френско ръководство
Представители на Елисейския дворец отказват да предвидят какво ще каже Макрон, но сред възможностите са увеличаване на броя на френските ядрени бойни глави и участие на европейски държави във водещото френско учение Poker, което симулира ядрен удар. Европейски депутати заявяват пред POLITICO, че биха искали да видят френски изтребители с ядрени способности, разположени в други страни.
Очакването е Макрон „да потвърди, че ядреното възпиране е и ще остане един от приоритетите на Франция, както и че Франция продължава да инвестира“ в своя арсенал, заявява пред POLITICO естонският заместник-министър на отбранителната политика Туули Дунетон.
Френските представители обаче имат ясна червена линия: всяко решение за нанасяне на ядрен удар остава в Париж. „В крайна сметка кой може да натисне бутона? Само Франция. Именно това прави разговора чувствителен“, казва втори европейски военен.
Наред с Обединеното кралство Франция е една от двете западноевропейски ядрени сили. Арсеналът ѝ включва както въздушни, така и морски компоненти, като поне една подводница патрулира в морето по всяко време. За разлика от Великобритания Париж не е част от Групата за ядрено планиране на НАТО, въпреки че френските президенти винаги подчертават, че жизненоважните национални интереси на Франция имат и европейско измерение.
Инициативата на Париж да обсъди как френските ядрени оръжия могат да допринесат за сигурността на континента не винаги е посрещана с ентусиазъм сред европейските лидери — но завръщането на Тръмп в Белия дом променя тази сметка, включително в страни като Полша и Швеция.
Най-забележим е обратът в позицията на Германия. Берлин някога е сред столиците, които най-силно се противопоставят на подобни разговори, а сега открито потвърждава, че води дискусии с Франция.
Съществуват обаче и сериозни трудности, ако ядрената защита бъде разширявана чрез отделни споразумения с конкретни държави.Високопоставен германски представител заявява пред POLITICO, че Берлин няма да финансира арсенал, който е изцяло под френски контрол.
Представител на НАТО също предупреждава, че ограничаването на френския защитен периметър до конкретни държави от ЕС може да изпрати погрешен сигнал към руския президент Владимир Путин и да изложи останалите на риск — опасение, което самият Мерц повдига на Мюнхенската конференция по сигурността по-рано този месец.
„Ние няма да позволим в Европа да се оформят зони с различни нива на сигурност“, заявява той.
Сянката на 2027 г.
От решаващо значение е, че речта на Макрон ще се състои само 14 месеца преди да напусне поста.
„Трябва да разберем доколко устойчив е ангажиментът на Франция“, подчертава европейски представител в областта на отбраната.
Всички погледи са насочени към „Национален сбор“. Лидерите на крайнодясната партия открито се противопоставят на ядрената инициатива на Макрон към европейските съюзници. В същото време партията остава разделена по въпроса за отношенията с Русия и подкрепя излизането на Франция от интегрираната командна структура на НАТО.
Марин льо Пен подчертава, че „ядрената сила принадлежи на французите“, докато нейният протеже Жордан Бардела — сочен като фаворит за президентския пост след Макрон — заема по-умерен тон, заявявайки, че защитата на френските интереси „не спира на френските граници“.
Той обаче не подкрепя инициативата на Макрон за разширяване на ядрения чадър.
Перспективата за победа на „Национален сбор“ догодина създава „проблем с доверието към френското предложение за разширяване на ядрената защита в Европа“, признава европейски дипломат.
Някои европейски столици, както и представители на ЕС в Брюксел, вече вземат това предвид. Това важи особено за Германия, където част от германските представители и депутати вече изхождат от предположението, че следващият френски президент ще бъде Льо Пен или Бардела, съобщават пред POLITICO няколко френски и европейски източници.
