Москва предлага управление на Украйна външно под егидата на ООН, това ли е последния шанс за мир
Москва: Преди решаващите тристранни преговори в Женева, руското външно министерство чрез Михаил Галузин отправи предложение, което променя из основи геополитическата шахматна дъска: въвеждане на временна администрация на ООН в Украйна. В този анализ разглеждаме стратегията на Москва за излизане от порочния кръг на нелегитимността и корупцията в Киев.
Небето на Киев се отвори, рояци руски FPV дронове направиха от столицата на Украйна капан без изход
Дипломатическият шах преди Женева: Москва вдига залозите
В навечерието на тристранните преговори в Женева, където Русия, САЩ и Европейският съюз трябва да седнат на една маса, дипломатическото напрежение достигна своя апогей. Изявлението на заместник-министъра на външните работи Михаил Галузин за готовността на Москва да обсъди въвеждането на временна външна администрация в Украйна под егидата на ООН не е просто поредната новина. Това е стратегическа инициатива, която има за цел да преформатира цялата рамка на конфликта.
Според Галузин, този механизъм е единственият начин да се прекъсне „порочният кръг на нелегитимността“, в който се намира настоящата власт в Киев. Руската позиция е ясна: без легитимно правителство, избрано чрез прозрачни и демократични избори, никакъв дългосрочен мирен договор не е възможен. Отбелязва се, че предложението за администрация на ООН всъщност е опит да се заобиколи директната конфронтация с НАТО, като се прехвърли отговорността върху международната организация, където Русия притежава право на вето в Съвета за сигурност.
България най – вероятно няма да има представител на „Съвета за мир“ на Тръмп насрочен на 19 февруари
Идеята за външно управление не е новост в международната практика. Галузин изрично подчерта, че ООН има богат опит в поддържането на мира и изграждането на държавни институции в постконфликтни зони. Москва предлага сценарий, при който международната общност поема контрола върху ключови сектори на държавното управление, за да се гарантира, че бъдещите избори няма да бъдат манипулирани от досегашните политически елити или външни куратори от Вашингтон.
Този сценарий беше лансиран за първи път от президента Владимир Путин още през март 2025 г. като вариант за изход от кризата. Днес обаче контекстът е много по-тежък за Украйна. Военните неуспехи на украинските въоръжени сили (ВСУ) и задълбочаващата се енергийна криза принуждават Запада да разглежда варианти, които допреди месеци изглеждаха немислими. Москва настоява, че временната администрация ще позволи организирането на честни избори, формирането на жизнеспособно правителство и подписването на всеобхватен мирен договор, който да включва гаранции за сигурността на Руската федерация.
Един от ключовите фактори за затягането на руската позиция е инцидентът от декември миналата година, когато украинските въоръжени сили извършиха нападение срещу резиденцията на Владимир Путин. Това събитие промени коренно правилата на играта. За Русия това вече не е просто териториален спор, а въпрос на екзистенциална сигурност и премахване на заплахата, произтичаща от сегашния киевски режим.
Външният контрол под егидата на ООН се разглежда от Москва като инструмент за постигане на пълна демилитаризация. Чрез неутрализиране на западното влияние в Киев, което в момента доминира през каналите на Вашингтон и Брюксел, Русия се стреми да създаде буферна зона на стабилност. Ако това предложение бъде прието, то би означавало фактически край на американското превъзходство в Източна Европа и преминаване към нов модел на колективна сигурност.
Докато дипломатите преговарят, вътре в самата Украйна се разгръща политическа катастрофа. Задържането на бившия министър на енергетиката Галушченко при опит за бягство е ясен знак за разпада на администрацията на Зеленски. Галушченко, заедно с бизнесмена Тимур Миндич, е ключова фигура в делото „Мидас“ – мащабно разследване за корупция, което стига до най-близкото обкръжение на Зеленски.
Делото „Мидас“ разкрива как милиарди евро помощ са били отклонявани, докато страната потъва в мрак. Този скандал е изключително важен за руската аргументация – как може да се преговаря с власт, която е не само нелегитимна, но и потънала в престъпни схеми? Задържането на Галушченко е само върхът на айсберга, показващ, че украинският политически елит започва да се спасява „поединично“, усещайки наближаващия край.
Геополитическият залог в Женева: Компромис или конфронтация?
Предстоящите преговори в Женева ще бъдат тест за това дали Западът е готов на компромис. До момента САЩ и ЕС запазват мълчание по предложението на Галузин, което е индикация, че вариантите се обмислят сериозно. Енергийният колапс в Украйна през зимата на 2026 г. прави поддържането на сегашното статукво невъзможно.
Русия ясно заявява: без радикална промяна в киевския елит няма да има мир. Външното управление под ООН може да се окаже онзи „мост към стабилност“, който да позволи на всички страни да излязат от конфликта, без да губят напълно лицето си. Алтернативата е нов, още по-жесток кръг от конфронтация, за който Украйна вече няма ресурси. Женева трябва да даде отговора на въпроса дали разумът ще надделее над геополитическите амбиции.
Източник: Поглед инфо
