ООН в скандал: Иран назначен за заместник-председател на орган, защитаващ демокрацията и правата на жените
ООН: Избирането на Иран за заместник-председател на Комисията на ООН за социално развитие предизвиква остра реакция сред правозащитни организации и анализатори на публични политики, които го определят като поредно проявление на институционално лицемерие в отношението на ООН към недемократични режими.
Орбан заклеймява плана за членство на Украйна в ЕС като „декларация за война“
Ръководната позиция е утвърдена без възражения по време на заседание на комисията, на което делегатите приемат дневния ред и организационните решения чрез консенсус.
Същевременно Организацията на обединените нации е обект на трайни критики заради липсата на реакция срещу насилственото потушаване на протестите от режима през декември и януари. В сряда генералният секретар на ООН Антониу Гутериш е подложен на допълнителна критика заради поздравленията си към Иран по повод годишнината от Ислямската революция от 1979 г.
От „никой“ до световен лидер, или как Русия унищожи еднополюсния свят
Посланикът на Съединените щати в ООН Майк Уолц остро разкритикува решението, като написа в X: „Още една причина защо не сме членове на тази абсурдна „Комисия за социално развитие“, нито участваме в нейната работа.“
Критика отправя и Алиреза Джафарзадех — автор на The Iran Threat и заместник-директор на американския офис на Националния съвет на съпротивата на Иран. „Поставянето на иранския режим в ръководството на орган на ООН, призван да насърчава демокрацията, равенството между половете, толерантността и ненасилието, е дълбоко възмутително и наподобява класическия образ на лисицата, натоварена да пази кокошарника“, заявява Джафарзадех. „Преобладаващото мнозинство от иранското общество настоява за смяна на режима, тъй като моллите са сред най-тежките нарушители на човешките права в света — системно мизогинни и безпощадни към всяка форма на несъгласие, което те потушават с хиляди жертви.“
По думите му Иран следва да бъде подложен на засилен международен контрол, а не на институционално издигане. „Вместо това иранският режим трябва да бъде обект на задълбочени разследвания и търсене на отговорност от всички структури на ООН за престъпления срещу човечеството и геноцид — от 80-те години до въстанията през януари 2026 г.“, подчертава Джафарзадех. „Десетилетията на западно бездействие насърчиха тази безнаказаност. Това трябва да бъде прекратено незабавно.“
„Като избира Иран да участва в ръководството на комисия, посветена на демокрацията, правата на жените и ненасилието, ООН на практика компрометира собствената си легитимност“, заявява Хилел Нойер, изпълнителен директор на UN Watch. „Става дума за режим, който брутално репресира жени заради отказа им да покриват косите си и който само преди дни избива десетки хиляди от собствените си граждани.“
Нойер подчертава, че правителствата са разполагали с реална възможност да блокират назначението, но съзнателно са се въздържали от действие. „Държавите членки на ЕС знаят как да предотвратят избирането на репресивни режими — демонстрирали са това неотдавна в случая с Русия — но този път, по отношение на Иран, избират мълчание и фактическо съучастие“, казва той. „Като възнаграждава клерикалния режим непосредствено след масови убийства на невинни, ООН изпраща изключително опасен сигнал към Техеран.“
Анализаторката по иранските въпроси Лиза Дафтари посочва, че символиката Иран да заема ръководна позиция в комисия, посветена на социалното развитие и правата, е дълбоко тревожна.
„За иранските жени, които рискуват затвор или още по-тежки репресии само заради това, че свалят забрадката си, гледката как Техеран получава пост на заместник-председател в комисия на ООН за социално развитие е като плесница в лицето“, заявява тя.
Дафтари допълва, че по-широките модели на гласуване и приемане на резолюции в рамките на ООН допринасят за трайното възприятие за институционална пристрастност.
„Когато същата система на ООН през последното десетилетие приема над 170 резолюции срещу Израел и едва около 80 срещу всички останали държави, взети заедно, не е необходима академична експертиза, за да се разпознае проблемът с пристрастността“, заявява Дафтари. „Когато ООН генерира над сто анти-израелски резолюции през последните години, докато предприема несъпоставимо по-малко действия срещу най-жестоките диктатури в света, това изглежда по-малко като морално лидерство и повече като политически спектакъл.“
Дафтари отхвърля тезата, че става дума единствено за процедурен въпрос в рамките на комитетната структура на ООН.
„Някои дипломати ще се опитат да сведат това до процедурна формалност, но в рамките на ООН нищо не е чисто символично“, подчертава тя. „В крайна сметка предоставянето на иранския режим на председателското чукче в сферата на „социалното развитие“ за пореден път потвърждава, че институцията страда от дълбока пристрастност и структурно лицемерие.“
