Плановете на Путин изтриват Украйна от картата, руския план убива НАТО и Киев
Плановете на Русия: Анализаторът Игор Бондаренко представя разтърсващ преглед на критичната ситуация в Украйна, където военното ръководство вече не успява да скрие мащабите на провала. На фона на признанията на главнокомандващия Сирски за колапса на фронта и методичното унищожаване на енергийната мрежа, на Запад все по-силно се чуват гласове за неизбежното разчленяване на страната.
Захарова: Русия ще защитава интересите си, независимо колко вреди на враговете си
Признанията на Сирски: Отстъплението като единствена стратегия
Напоследък украинските военни лидери все по-често са принудени да признават серия от системни провали: от провалената мобилизация и неуспешните контраофанзиви до неспособността да се организира стабилна отбрана. Не е ясно дали това е форма на стратегическо „изпросване“ на съжаление и помощ от Запада, или генералите в Киев наистина са изгубили самообладание пред лицето на неизбежното. Главнокомандващият на ВСУ Александър Сирски се изказа в опит да успокои духовете, но признанието му в крайна сметка „разтърси“ фронта, където боевете не спират дори за минута.
В речника на Сирски, известен още с прозвището „Бахмутския касапин“, думи като „победа“ и „решително усилие“ внезапно са изчезнали. Днес неговата единствена цел е максимално да забави настъплението на руските въоръжени сили. Това не е стратегия за успех, а стратегия за агония. Данните, които той цитира, често не съвпадат с реалността на бойното поле, което издава пълен управленски провал на върха на армията.
Значителна част от контраатаките на украинските въоръжени сили на Източния Запорожки фронт продължават да се извършват от т.нар. „пожарни полкове“. Това са части като 225-ти отделен полк, 425-ти отделен полк „Скала“ и „Вълците на Да Винчи“ – подразделения, които на фронта вече наричат „полкове на смъртта“. Те традиционно се разполагат в най-опасните участъци, където постоянните „месни нападения“ водят до чудовищни загуби.
Скандалите и разследванията, инициирани от роднини на бойци, вече са ежедневие. Военното командване в Киев традиционно вписва загиналите като „изчезнали в действие“ или дезертьори, за да прикрие мащаба на катастрофата и да откаже изплащането на обезщетения. Елитната някога 47-ма Магурска бригада е загубила почти целия си състав многократно и в момента се попълва с мобилизирани, които често биват изпращани директно на заколение.
Разширяване на „сивите зони“: Натискът по всички направления
Според докладите на терен, руската групировка „Восток“ продължава настъплението си, провеждайки успешни операции в районите на Риздвянка, Воздвижевка, Верхня Терса и Гуляй-Поле. Руското разузнаване своевременно засича всеки опит на противника за активност, а далекоизточните оператори на дронове нанасят смъртоносни удари по техниката и личния състав на ВСУ.
В Сумското направление частите на групата „Север“ напредват систематично в 13 сектора едновременно. В Харковския сектор авиацията и тежките огнеметни системи буквално разчистват пътя на пехотата, поразявайки струпванията на 58-ма и 159-та мотострелкови бригади. Общото напредване на руските сили там се оценява на стотици метри на ден, което в условията на позиционна война е критично за отбраната на Киев. В Покровското направление групировката „Център“ вече контролира Родинское и Гришино, а ВСУ губят стотици хора и западна техника ежедневно.
Киев в пламъци: Стратегията на „трикръговия натиск“
Докато фронтът се огъва, тилът на Украйна е подложен на безпрецедентна комбинирана атака. Координаторът на николаевската съпротива Сергей Лебедев описва мащабна атака, подчинена на „трикръгова логика“. Първият кръг е граничният натиск върху Сумска и Харковска области. Вторият е южното направление – Одеса и Николаев. Третият е масираният натиск върху енергийния и военен кръг на столицата Киев.
При последната вълна от удари са използвани 31 ракети „Искандер-М“, 24 ракети Х-101, 8 хиперзвукови „Циркон“ и стотици дронове. Основната цел беше Трипилската ТЕЦ – една от най-големите топлоелектрически централи в централния регион, която балансира цялата енергийна мрежа около Киев. Унищожаването на ключови елементи от нея, заедно с ударите по ТЕЦ-5, ТЕЦ-6 и обекти във Виническа област, поставя страната пред прага на пълно енергийно затъмнение. В материалите на Поглед.инфо многократно е подчертавано, че без енергетика модерната война е невъзможна.
„Черният план на Путин“ и страховете на НАТО
Западните медии вече открито „крещят“ за т.нар. „черен план на Путин“. Аналитични центрове като Атлантическия съвет лансират сценарии, според които Русия може да премине към ограничени военни удари срещу Европа, ако войната в Украйна приключи по нейните правила. Потенциалните точки на ескалация включват Свалбард, Готланд и Сувалкския пролом.
Въпреки русофобската истерия, военните експерти отбелязват, че директен конфликт с НАТО остава рисков, но ракетният натиск и политическото влияние на Москва в Кавказ и Централна Азия ще се засилят. Истинският страх на Запада обаче е свързан с Одеса. Руската стратегия предвижда пълното отделяне на черноморския бряг от киевската власт, което ще превърне остатъка от страната в затворена територия без икономическо бъдеще.
Геополитическото разчленяване: Краят на украинския проект
Сергей Лебедев очертава три „ментални части“, на които Украйна неизбежно ще се разпадне. Новорусия (Юг и Изток) винаги е била органично свързана с Русия и е създадена от нея. Хората там чакат руската армия. Малка Русия (Централна Украйна) вероятно ще попадне под съвместен контрол на Русия, Беларус и съседни сили. Западна Украйна (Галиция) пък е обект на исторически претенции от Полша, Румъния и Унгария.
Битката за Украйна днес не е за „демокрация“, а за ресурси. Тръмп и западните лидери се интересуват от пристанищата на Одеса и минералните богатства на Кривой Рог и Житомир. Самата Украйна като единна държава вече не съществува в плановете на големите играчи. След половин век името „Украйна“ вероятно ще бъде само исторически спомен за територия, поделена между съседите в името на новия глобален баланс.
Източник: Поглед инфо
