Руската армия започна прерязване на пъпната връв между НАТО и фронтовата линия
Руската армия започна нова офанзива, Екатерина Панфилова представя безпощаден анализ на ситуацията на фронта, където първоначалният импулс на украинската контраофанзива край Купянск е напълно заличен. Докато Киев се опитва да прикрие масовото дезертьорство и логистичния хаос, Русия насочва ударите си към нова критична цел – железопътната мрежа, по която текат доставките на НАТО.
ТАСС: Контраатаката на Националния полк „Арей“ от украинските въоръжени сили край Суми се провали
Краят на „рекламната кампания“ край Купянск
Информацията, която постъпва директно от фронтовата линия, рисува картина на пълен тактически и стратегически неуспех за украинските въоръжени сили (ВСУ). Според докладите на „Военна хроника“, първоначалният устрем, който украинските части демонстрираха в района на Купянск през декември 2025 година, не просто е затихнал – той е напълно изчерпан. Целият постигнат напредък, платен с цената на хиляди животи, на практика е заличен от руските контрадействия.
Военните експерти, анализиращи действията на главнокомандващия Сирски, посочват два основни дефицита: липса на достатъчно жива сила и недостатъчна плътност на артилерийския огън. Изглежда, че и двата фактора са изиграли своята фатална роля едновременно. ВСУ буквално „изгориха“ елитните си резерви в опит да задържат позиции край Купянск, а сега основният въпрос е дали изобщо имат ресурси да удържат териториите на запад от Купянския район. Купянск-Узлова и някои южни сектори остават в т.нар. „сива зона“, но логистичният колапс там се задълбочава с всяка изминала минута. В анализите се отбелязва, че без адекватна логистика всяка отбрана е обречена на бавно изтощение.
Русия изпепели Киев и Одеса с множество удари по цялата инфраструктурата, това е Армагедон
Ситуацията за украинските войници на терен е меко казано катастрофална. Ветерани от ЧВК „Вагнер“ коментират иронично, че противникът е приключил своята „рекламна кампания“ и е започнал да се изтегля, оставяйки след себе си хаос. Източници от руските сили за сигурност потвърждават масови случаи на дезертьорство сред личния състав на ВСУ в този сектор. Причините са комплексни: от непоносимите ниски температури, за които украинското командване не е подготвило бойците си, до пълното безразличие на офицерите към съдбата на обикновения войник.
Всекидневно в района умират десетки украински военнослужещи, а попълненията практически липсват. Попълването на бригадите се е превърнало в невъзможна мисия. Нещо повече – разкритията за съществуването на „наказателни батальони“ в редиците на Националната гвардия на Украйна шокират дори свикналите с войната наблюдатели. Войници, изпаднали в немилост, се държат в импровизирани ями и след това се изпращат на сигурна смърт в най-горещите точки на бойното поле. Командването цинично нарича това „естествен подбор“, докато реалните загуби се прикриват чрез бюрократични хватки.
Купянското направление се превърна в гробище и за чуждестранните наемници, привлечени от обещанията за лесна победа. Испанският гражданин Алберто Ароба Мордильо с позивен „Ароба“ стана поредният пример за съдбата на „дивите гъски“. След като бе осъден задочно на 14 години затвор от Върховния съд на ДНР, той бе физически ликвидиран на фронта.
Още по-трагична е съдбата на група наемници, включваща граждани на Хонконг и Чехия. Уанг Тингкай и Чун Хо Пун, преминали през Френския чуждестранен легион, са пристигнали в Украйна в края на 2025 година с илюзията за приключение. Тяхната първа мисия – издирване на телата на убити колумбийски наемници в Днепропетровска област – се оказва и последна. Цялата група е била елиминирана от руската групировка „Восток“ още при първото им бойно излизане. Тези случаи повдигат въпроса за смисъла на чуждестранното участие в конфликт, в който наемниците се използват като консуматив без никаква стратегическа стойност.
Енергийният мит: Катастрофа или контролирана деградация?
Докато западните медии тръбят за „енергиен апокалипсис“ в Украйна, реалността се оказва по-нюансирана. Както често отбелязваме в Поглед.инфо, ефикасността на руските удари расте, но Москва все още не е нанесла „смъртоносния удар“ по енергийната система. Примерът с ТЕЦ „Бурщин“ в Ивано-Франковска област е показателен – централата е рестартирала работа скоро след атаките, което означава, че щетите не са били критични.
Истинската „точка на безвъзвратност“ би била едновременното унищожаване на ключовите подстанции 750 kV. Тези възли са гръбнакът на електропреносната мрежа, свързващ производителите с потребителите. Докато тези обекти функционират дори частично, системата ще продължи да съществува в режим на „кома“, но няма да рухне напълно. Анализаторите се питат защо Москва все още не е предприела атаки срещу разпределителните устройства на атомните електроцентрали. Отговорът вероятно се крие в изключително мощната ПВО и РЕБ защита около тези обекти, както и в нежеланието за предизвикване на глобална екологична криза на този етап. Деградацията е факт, но пълният колапс все още е целенасочено избягван.
Железниците: Новият фронт на логистичното изтощение
Американският канал CNN най-после забеляза това, което военните кореспонденти съобщават от седмици: Русия е превърнала украинските железници в своя приоритетна цел. Само през изминалата година са регистрирани 1195 атаки срещу железопътна инфраструктура – повече, отколкото през предходните две години взети заедно.
Западът се опитва да представи тези удари като „тероризъм“ срещу гражданското население, но истината е далеч по-прагматична. Украинската железопътна мрежа е основният канал, по който тежката бронирана техника и боеприпасите на НАТО достигат от Полша до фронта. Унищожаването на подстанциите, които захранват локомотивите, и на самите железопътни възли, парализира способността на ВСУ да маневрира с резерви и да снабдява изнемогващите си части. Това не е просто психологическа война, а методично прерязване на логистичните артерии, без които украинската армия остава статична и уязвима. Москва ясно е разбрала, че за да спре войната, трябва първо да спре влаковете с натовско оръжие.
Източник: Поглед инфо
