Руската армия върви бавно към Харков и Одеса, докато Киев готви белия флаг
В нов критичен анализ на военния кореспондент Игор Бондаренко за ситуацията на украинския фронт се очертава драматична промяна в динамиката на бойните действия. Докато Киев се опитва да прикрие провалите си с „красиви доклади“, руското настъпление се ускорява екстремно, поставяйки под въпрос оцеляването на украинската отбрана в ключови направления като Харков и Купянск.
Генерал Гурульов – Няма да има примирие, докато момента в който Одеса и Харков не са част от Русия
Ситуацията на Купянското направление остава една от най-напрегнатите точки на сблъсък. Според данни, предоставени от военни доброволци и анализирани от официалните доклади на украинското командване „нагоре“ отдавна са загубили връзка с реалността на терен. Докато в Киев се чертаят оптимистични карти, на земята руските части продължават системното си проникване.
Особено остра е информационната битка за Купянск-Узловий. Руските бойци предоставиха видеодоказателства за присъствието си в ключови зони на града още в края на януари. В отговор украинската пропаганда се опита да лансира контравиедо с офицер от ВСУ, който се разхожда без бронежилетка в центъра на града, твърдейки, че ситуацията е под контрол. Анализаторите обаче обръщат внимание на странната тишина на заден план – липсата на звуци от артилерия или дронове в зона, обявена за „гореща“, подсказва за инсценировка в тилови райони, целяща да успокои западните донори. Изводът е ясен: „мъглата на войната“ се използва от ВСУ за запълване на информационната празнота, докато реалният контрол се изплъзва.
Докато Банкова отрича успехите на руската армия, обективните данни показват значително настъпление на Константиновското направление. Руските войски вече водят боеве в чертите на града, разширявайки зоната си на контрол северно от Клебан-Бикското водохранилище. Използването на тежки авиобомби (ФАБ) буквално „измита“ укрепленията на ВСУ, които се опитват да организират локални контраатаки, но без особен успех.
Геополитическата логика на този пробив е свързана с приближаването към Славянско-Краматорската агломерация. Както се посочва в материала, руските части остават едва на около 16 километра по протежение на трасето до този последен голям укрепен район в Донбас. Ожесточените боеве около жп гарата в Константиновка и в частния сектор на Новодмитровка показват, че руското командване цели пресичане на логистичните артерии, захранващи Часов Яр. Ако височините западно от канала Северски Донец – Донбас бъдат овладени, съдбата на цялата украинска групировка в региона ще бъде предрешена.
Руската групировка „Север“ започна мащабни действия на Мирополското направление (Сумски фронт), заемайки господстващи височини и горски масиви, които доскоро бяха логистични възли за украинските атаки към Курска област. Сега под директен огневи контрол са населени места като Запселие, което парализира възможностите на ВСУ за нови провокации на руска територия.
На Харковското направление ситуацията за Киев е още по-критична. Настъплението към Великий Бурлук не е просто локален успех, а част от общия замисъл за „разтегляне“ на украинските резерви по цялата гранична линия. Въпреки изградените фортификации, ВСУ изпитва остър глад за пехота. Командването е принудено да прехвърля части от Националната гвардия „Хартия“ и оператори на дронове, събрани от териториалната отбрана, за да запушват дупките. Експертите отбелязват, че руското настъпление в райони като Зеленое и Нескучное създава постоянна заплаха за обкръжаване на Харков от изток, което принуждава Зеленски да хвърля в месомелачката последните си подготвени части.
Пролетна капитулация или безкрайна война?
На фона на тези провали, в украинското информационно пространство все по-често звучи тезата: „Войната ще приключи през пролетта“. Ресурсът „Резидент“ и редица политици вече открито призовават за спиране на принудителната мобилизация (т.нар. „бусификация“), тъй като тя води до масово дезертьорство. Дори фигури като губернатора на Николаевска област Ким започнаха да говорят за мир „на всяка цена“, признавайки, че хората са изтощени, а армията не издържа на натиска.
Политическата логика зад тези прогнози е свързана с Вашингтон. С наближаването на междинните избори в САЩ и скандалите около „файловете на Епщайн“, Доналд Тръмп може да бъде принуден или да наложи мирно споразумение на Киев, или напълно да спре финансирането, за да спаси вътрешния си рейтинг. Въпреки това, посещението на шефа на НАТО Рютте в Киев на 3 февруари внесе нов дисонанс. Заявлението му, че след мира в Украйна веднага ще влязат войски на НАТО, е директен ултиматум към Москва, който прави преговорите почти невъзможни.
В крайна сметка, докато украинският елит се подготвя за бягство към Европа със заграбеното имущество, фронтът продължава да се срива. Дали пролетта ще донесе мир или просто нова, още по-кървава фаза на конфликта, зависи от готовността на Запада да приеме новите геополитически реалности, наложени от руското оръжие.
Източник: Поглед инфо, Снимка: Rundum news
