Киър Стармър в Китай: пет неща, които изплуваха от едноседмичната визита
Британският премиер си прекарва изключително добре, поставяйки Великобритания по пътя на повторно ангажиране — но оставя немалко сложни детайли за допълване.
Кая Калас води ЕС по пътят на войната, идва ли краят на мира в Европа
ШАНХАЙ — Когато Киър Стармър пристига за първото посещение на британски премиер в Китай от осем години насам, той застава до колело на късмета, наподобяващо телевизионно игрово шоу.
Стрелката спира върху „издигни се високо“, редом с „забогатей незабавно“ и „всичко ще протича гладко“. Нито една от възможностите, обозначени на колелото, не носи негативен заряд.
Кирил Петков за Радев и „Боташ“: Русия ни спря газа! Това са реалните факти от 2022 г.
За съжаление за британския премиер, реалността не се подчинява на тази символика — макар че той полага осезаеми усилия да ѝ придаде подобен облик.
След почти десетилетно охлаждане в британските отношения с Китай, Стармър се наслаждава на три часа разговори и обяд с китайския президент Си Дзинпин в четвъртък, където призовава за “по-нюансиран формат” на отношенията и получава щедри похвали в замяна.
Великобритания изтъква, че е осигурила безвизово пътуване за британски граждани до Китай за срок до 30 дни, както и намаление на китайските мита върху шотландското уиски. Си дори заявява, че затоплянето на отношенията ще подпомогне „световния мир“.
Постигнатото до момента — с редица неясни детайли — обхваща едва малка част от потенциала, който според него предлага ангажирането с Китай, и изобщо не засяга спорните теми, свързани с агресивни търговски практики, нарушения на човешките права, шпионаж, киберсаботаж и транснационални репресии от страна на Пекин.
Но атмосферата на място е недвусмислена — Стармър се наслаждава на момента и иска да стигне много по-далеч.
POLITICO откроява пет основни извода от проследяването на делегацията.
Вече няма връщане назад
Великобритания се насочва към по-задълбочено ангажиране по начин, който трудно допуска отстъпление.
Затоплянето на отношенията на Лейбъристката партия с Китай започва още по времето, когато партията е в опозиция, вдъхновено от американските демократи и Австралийската лейбъристка партия, а подготовката за тази среща отнема повече от година.
„Даунинг стрийт“ 10 отчита значението, което Пекин отдава на протокола и поетапното ангажиране. Твърди се, че тази седмица Си е осезаемо по-благосклонен към Стармър — при втората им среща — в сравнение с първия им разговор на срещата на Г-20 в Рим. По думите на официални лица е необходимо продължително време, за да бъде спечелено неговото доверие.
Няма съмнение, че китайският прочит на срещата е умишлено по-благосклонен към лейбъристите, отколкото към консерваторите. Участник в последното лидерско посещение в Китай — това на консервативния премиер Тереза Мей през 2018 г. — си спомня, че срещите са били „интелектуално изтощителни“, тъй като Си е използвал последователен превод и е говорил дълго, преди Мей да може да отговори. Този път, по думите на официални лица, той използва симултанен превод.
Това няма да приключи дотук — защото Стармър не може да си позволи подобен завършек. Значителна част от приблизително дузината договорености, обявени тази седмица, представляват единствено ангажименти за проучване на възможности за бъдещо сътрудничество, което означава, че Великобритания ще трябва да ги материализира чрез последваща поредица от диалози, включително и планирано посещение на външния министър Ивет Купър.
Както казва министърът на бизнеса Питър Кайл на прием в британското посолство в четвъртък вечерта: „Това пътуване е само началото.“
Великобритания все още залага на лесните победи
Сделките за митата върху уискито и безвизовото пътуване оглавяват списъка на „Даунинг стрийт“ 10, но като самостоятелни успехи без последици за националната сигурност те са най-лесно постижимите цели.
Двете страни се договарят да проучат възможността за започване на преговори по двустранно споразумение в сектора на услугите, което би улеснило взаимното признаване на професионалните квалификации на юристи и счетоводители. В замяна компании като AstraZeneca и Octopus Energy обявяват инвестиционни намерения в Китай.
Много от останалите договорености обаче представляват едва начален етап на диалог. Един британски служител ги определя като „сделки за утре“.
Люк де Пулфорд от кампанията Inter-Parliamentary Alliance on China посочва, че макар Великобритания да отчита лек излишък в търговията с услуги, „той е нищожен в общия контекст“. Той добавя: „Това пътуване до Китай изглежда стъпва върху предположението, че Китай е част от решението на нашите икономически проблеми. Подобно виждане не се подкрепя от факти. От 2017 г. насам Китай на практика не осъществява значими преки чуждестранни инвестиции — те рязко се сринаха.“
Съществуват и сектори — особено офшорната вятърна енергетика — в които официалните лица подхождат с повишена предпазливост и които не са предмет на разговори между Стармър и Си. Представител на индустрията отхвърля опасенията, че Китай би могъл да внедри т.нар. „аварийни прекъсвачи“ в ключова инфраструктура, като отбелязва, че спирането на вятърна турбина би било еквивалентно на ден без вятър — макар че притесненията остават реални.
Друг британски служител посочва, че Великобритания на практика е класифицирала икономическите сектори в три групи: такива, в които ангажирането с Китай е ясно оправдано; такива, в които достъпът на Китай следва категорично да бъде ограничен; и междинна зона между двете. „Бяхме пределно ясни пред Китай кои сектори са отворени“, казва той, което е допринесло за изглаждането на процеса.
Остават и редица нетърговски въпроси, по които Пекин не проявява готовност за ангажиране — сред тях отношенията на Си Дзинпин с руския президент Владимир Путин, третирането на уйгурското население и съдбата на демократичния активист Джими Лай.
Великобритания все още очаква одобрение за мащабно обновяване на посолството си в Пекин — проект, който ще бъде значително разходоемък, тъй като ще изисква използването на британски изпълнители, материали и технологии, преминали строги проверки за сигурност.
Стармър и екипът му видимо се наслаждават на преживяването
След толкова дълга подготовка и толкова противоречия Стармър… очевидно си прекарва чудесно.
Премиерът трудно успява да свали усмивката от лицето си и споделя с бизнес делегатите, че „пишат история“.
В неформални разговори няколко души от обкръжението му изразяват възторг от новостта на преживяването — мнозина никога не са посещавали Китай, а Стармър не е бил там от времето преди навлизането си в политиката. Един от тях отбелязва, че с интерес очаква да наблюдава как действа Си: „Той е изключително енигматичен.“
По време на брифинг с журналисти в малка зала в Забранения град Стармър с видим ентусиазъм говори за интереса на Си към футбола и Шекспир. В разговори с бизнес лидери той повтаря и метафората на президента за слепците и слона: „Един докосва крака и мисли, че е възглавница, друг опипва корема и мисли, че е стена. Твърде често по този начин се възприема Китай.“
Стармър навлиза толкова дълбоко в духа на протокола, че дори смъмря Кайл за това, че не се е поклонил достатъчно ниско. По време на церемонията по подписването на поредица бизнес споразумения Кайл вижда как неговият китайски колега се навежда почти до пода — и отговаря с учтив, но далеч по-скромен поклон.
Атмосферата е енергична. Новият британски посланик в Пекин Питър Уилсън се движи непрекъснато и заема място до Стармър на седалка 1Е. Бизнес съветникът на „Даунинг стрийт“ 10 Варун Чандра преминава от един главен изпълнителен директор към друг в британското посолство.
Цялата делегация използва временни телефони и лаптопи, като дори оставя смартчасовниците си у дома, но опасенията за сигурността бързо избледняват за британските представители. Главни изпълнителни директори, участващи в пътуването, се нареждат да уверяват журналистите, че Стармър прави правилния избор. „Рискуваме технологична пропаст, ако не се ангажираме“, казва един от тях.
Съществува обаче един проблем. Ако продължи по този начин, Стармър ще има трудности да поддържа тезата, че не се завръща към „златна ера“ — подобна на онази, която консерваторите спорно прокарват при управлението на Дейвид Камерън в началото на 2010-те години.
Бизнесът е всичко
Пътуването се очертава като разказ за две различни групи главни изпълнителни директори. Представителите на творческите индустрии и изкуствата осигуряват блясъка и човешкото измерение, от които подобно противоречиво посещение има нужда — но инвестициите остават неговата същинска сърцевина.
В откриващото си изказване Стармър поименно откроява трима души: министъра на бизнеса Питър Кайл, министъра за финансовите услуги Луси Ригби и бизнес съветника на „Даунинг стрийт“ 10 Варун Чандра.
Това проличава дори в разпределението на местата в чартърния самолет на British Airways, където ръководителите на финансови компании заемат по-скъпите места, а представителите на творческите сектори пътуват в икономична класа — макар че всички поемат разходите си сами.
Всички са наясно с договорката. Един ръководител от културния сектор признава, че макар индустрията му също да генерира приходи, тя не е сред водещите приоритети.
Помощниците на Стармър настояват, че са изключително доволни от това, което успяват да извоюват от Си в четвъртък, и вярват, че постигнатото надхвърля първоначалните им очаквания.
Но това означава, че вниманието у дома ще се съсредоточи върху финалната „голяма цифра“ на инвестициите, която „Даунинг стрийт“ 10 предстои да представи — и че въпросите дали вложената политическа енергия си струва ще придобият още по-голяма тежест.
Стармър продължава да върви по тънко въже
Британските главни изпълнителни директори разглеждат колекция от безценни вази от династията Мин — показателна метафора.
Стармър и екипът на „Даунинг стрийт“ 10 са дори по-сдържани от обичайното в четвъртък, като отказват да дадат официални коментари по редица основни детайли от срещата му със Си. На журналистите е съобщено, че той повдига случая на демократичния активист Джими Лай, но не и дали директно настоява за освобождаването му. Официалният китайски прочит на срещата е по-подробен — и по-поетичен — от този на „Даунинг стрийт“.
По същия начин журналистите не получават предварителна информация за договореностите относно митата и визовия режим, дори в часовете между двустранната среща и официалните съобщения, докато детайлите и протоколът се финализират.
Причините за тази сдържаност са сериозни. Стармър не само внимава да не обиди домакините си; той не желае и да разгневи президента на САЩ Доналд Тръмп, който този месец заплашва Канада с нови мита след посещението на премиера Марк Карни в Пекин.
Въпреки че „Даунинг стрийт“ 10 предварително информира САЩ за целите на пътуването и Стармър дава интервю преди полета, в което заявява, че няма да избира между Си и Тръмп, президентът определя ангажирането на Великобритания като „много опасно“ в петък.
И остава Европейският съюз. Колкото по-дълго продължават провокациите на Тръмп, толкова повече някои от по-еврофилските съюзници на Стармър ще искат той да застане не до САЩ или Китай, а до Брюксел.
„В средата на Европа има огромно сляпо петно“, оплаква се един европейски дипломат. „Обединеното кралство имаше предимството да бъде онзи, който има пряк и неформален достъп до Тръмп, но това преимущество вече е изгубено.“
Стармър напуска Китай с надеждата, че ще може да „шепне“ едновременно на Тръмп, Си и Урсула фон дер Лайен.
