Докато Холивуд снима за празни салони, „Властелинът на пръстените“ пълни кината
Печелившото повторно пускане на трилогията „Властелинът на пръстените“ на Питър Джаксън отразява нещо повече от устойчивата популярност на филмовия франчайз, базиран на творчеството на Дж. Р. Р. Толкин отпреди четвърт век — то разкрива тревожна творческа празнина в днешен Холивуд.
Дойде ли краят на финансовия диктат на Запада, може ли Тръмп да спре БРИКС
Пуснат за първи път през 2001 г., епичният фентъзи приключенски филм „Властелинът на пръстените: Задругата на пръстена“ реализира приходи от над 900 милиона долара в боксофиса. Продълженията „Двете кули“ (2002) и „Завръщането на краля“ (2003) заедно носят над 2 милиарда долара.
Повторното пускане на печеливши и популярни филми е традиция, която се простира през поколенията, започвайки с класики като „Магьосникът от Оз“, „Отнесени от вихъра“ и „Казабланка“. Преди телевизията, а по-късно и видеокасетите, киносалонът е единственото място, където зрителите могат да гледат отново това, което вече са видели на големия екран в кварталното кино.
Кирил Петков за Радев и „Боташ“: Русия ни спря газа! Това са реалните факти от 2022 г.
Но студийните ръководства отдавна отчитат, че за зрителите е удовлетворяващо да се връщат към даден филм многократно — понякога дори след години или десетилетия. Празничните и юбилейните повторни прожекции се утвърждават като сигурен източник на приходи. С навлизането на IMAX технологиите и напредъка в дигиталната реставрация намирането на повод за ново представяне на класически заглавия става все по-лесно.
За повече от сто години холивудско кино създава над 25 000 филма. Днес големите студиа произвеждат между 200 и 300 заглавия годишно. Това може да звучи много, но представлява рязък спад спрямо периода отпреди век, когато на всеки 12 месеца се правят над 800 филма.
Макар оценяването на филмите да остава субективно, преобладаващата част от тях бързо потъват в забвение — а онези, които се запомнят, не винаги го правят поради възхищение. Показателно и симптоматично е, че според IMDb — Интернет базата данни за филми — от десетте най-слаби филма на всички времена всички без един („Робокоп 3“) са създадени през настоящия век. За разлика от това, сред десетте най-високо оценени филма едва четири са произведени през последните двадесет и пет години — като два от тях са заглавия от трилогията „Властелинът на пръстените“.
Нека не забравяме, че британският писател Дж. Р. Р. Толкин създава прочутата си поредица в началото и средата на миналия век.
Един от по-странните и объркващи навици на Холивуд е упоритостта и нежеланието на студиата да продуцират повече филми, насочени към семейна публика. Вместо това те настояват да правят продукции, които оскърбяват моралните ни възприятия, въпреки доказателствата, че по-чистото и по-нравствено съдържание би се представило по-добре от боклука, който създават. Заливани сме от мрачни сюжетни линии, осеяни с ненужен вулгарен език и безпричинни дози сексуалност и насилие. Вместо добродетел — получаваме пошлост.
Тъй като днес посещението на кино е значително по-скъпо в сравнение с предходни години, е подвеждащо най-печелившите филми в историята да се използват като показател за това какво действително е достигнало до публиката. Вместо това трябва да се разгледа кои филми са продали най-много билети. От 10-те заглавия, гледани от най-много хора, шест са категорично семейни: „Отнесени от вихъра“, „Междузвездни войни: Епизод IV – Нова надежда“, „Извънземното“, „Звукът на музиката“, „Десетте Божи заповеди“ и анимационният филм от 1937 г. „Снежанка и седемте джуджета“.
Седмият — „Челюсти“ — стряска множество деца и плажуващи, но въпреки това остава сравнително умерен на фона на съвременните предложения. В класацията няма нито едно заглавие със забранителен рейтинг.
Тогава защо да не се правят повече филми от онова, което очевидно работи? Това разминаване е нещо, което наблюдавам през трите си десетилетия работа във Focus on the Family — глобална организация за подкрепа на семействата. Получаваме безброй сигнали от майки и бащи, жадуващи за чисти и вдъхновяващи филми. Именно затова тази есен пускаме по кината първия си анимационен детски филм: „Adventures in Odyssey: Journey Into the Impossible“. Това е историята за произхода на дългогодишна детска радиопрограма.
Разбира се, филмите отразяват културния контекст, но същевременно разкриват и нагласите, ценностите и светогледа на онези, които ръководят студиата и създават сценариите на разказваните истории. Вероятно не познавате името Луис Р. Фостър, но със сигурност сте запознати с филма, за който той печели „Оскар“ за сценарий: „Мистър Смит отива във Вашингтон“, с участието на Джими Стюарт и режисиран от Франк Капра.
Стюарт отдава заслуга на класическия филм за идеалистичния млад сенатор, изправен срещу корупцията във Вашингтон, за оформянето на собствената си кариера и за прозрението, че силните и морално устойчиви образи могат да оказват трайно положително влияние върху света. Фостър лично въплъщава тези ценности, обича Америка, съпругата и семейството си и създава тази история. Заради нея Стюарт търси и други подобни роли — включително „Това е прекрасен живот“ и „Човекът, който застреля Либърти Валанс“.
Красивият ум на един човек има силата да облагородява и други умове. Всичко е взаимосвързано.
Има причина апостол Павел, който нарича себе си „най-големия грешник“, да призовава хората да бъдат внимателни с това, което гледат и четат. Очевидно преди 2000 години няма филми, но има много други неща, които се борят за внимание и влияят върху човешкото поведение. Затова Павел пише: „Всичко, което е истинно, всичко, което е достойно, всичко, което е справедливо, всичко, което е чисто, всичко, което е благородно, всичко, което заслужава признание — ако има нещо добродетелно и заслужаващо одобрение — за това мислете.“
Ако наистина искаме да възродим културата, ще насърчаваме създаването на повече филми като трилогията „Властелинът на пръстените“, които въплъщават именно тези добродетели — надежда вместо страх, добро вместо зло и значението на приятелството, лоялността и саможертвата.
В рецензията си от 1954 г. за „Задругата на пръстена“ в New York Times поетът и есеист У. Х. Одън възхвалява британския писател, като отбелязва, че неговото „въображение не отслабва“. След това добавя: „Г-н Толкин има щастието да притежава удивителен дар за назоваване и изключително прецизно око за описание… Нито едно художествено произведение, което съм чел през последните пет години, не ми е донесло повече радост от „Задругата на пръстена“.“
Холивуд би направил услуга на всички ни (и на собствените си финансови резултати), ако при подбора на сценарии и истории за големия екран се ръководи от същите творчески и морални качества, които отличават най-добрите му сценаристи.
