Иран отчита ядрен напредък в Женева на фона на настояването на Тръмп за пълно премахване на програмата
Преговорите между Съединените щати и Иран напредват във вторник към това, което Техеран определя като начало на възможна рамка на споразумение, но острите публични разногласия между двете страни подчертават колко далеч една от друга остават те.
Иранският външен министър Абас Арагчи заявява, че двете страни постигат „общо съгласие по редица водещи принципи“ и се договарят да започнат изготвянето на текст за евентуално споразумение, с планове за размяна на проекти и насрочване на трети кръг от преговори.
„Постигнат е добър напредък в сравнение с предишната среща“, казва той, като добавя, че макар изготвянето на текста да забавя процеса, „поне пътят е вече начертан“.
Какво ще донесе руската делегация в Женева и трудният диалог със САЩ. Изявления на Рябков
Вашингтон обаче публично настоява, че всяко споразумение трябва да доведе до трайно прекратяване на иранската ядрена програма — включително дейностите по обогатяване на уран — както и до ограничения върху балистичната ракетна програма на Техеран и прекратяване на подкрепата му за съюзнически въоръжени групировки като „Хамас“ и „Хизбула“. Тези искания излизат далеч извън рамките на временни паузи в обогатяването или технически корекции.
Върховният лидер на Иран Али Хаменей директно оспорва тази позиция, като ясно сигнализира за предел на иранските отстъпки.
„Американците казват: ‘Нека преговаряме за вашата ядрена енергия, а резултатът от преговорите трябва да бъде това да нямате тази енергия!’“, пише той в социалните мрежи, докато разговорите са в ход. „Ако е така, няма място за преговори.“
Изказванията на Хаменей подсказват, че макар иранските преговарящи да обсъждат ограничения или временни мерки, Иран едва ли ще приеме споразумение, което напълно елиминира ядрената му програма.
„Има напредък, но все още има и много детайли за дообсъждане“, казва американски официален представител. „Иранците заявяват, че ще се върнат през следващите две седмици с подробни предложения за преодоляване на някои от оставащите разминавания в позициите ни.“
Президентът Доналд Тръмп заявява в понеделник, че ще следи преговорите отблизо.
Между страните цари дълбоко недоверие.
Ирански официални представители посочват американските военни удари по ирански ядрени обекти през юни 2025 г. като част от по-широкия контекст, който усложнява дипломатическите усилия, аргументирайки се, че подобни действия демонстрират готовността на Вашингтон да прибегне до сила дори в хода на преговори.
На фона на дипломатическия натиск Съединените щати съществено разширяват военното си присъствие в региона. Самолетоносачът USS Abraham Lincoln оперира в Арабско море, а изтребители F-35 от борда му неотдавна свалят ирански дрон Shahed-139, след като той се приближава до ударната група — ход, който американски представители определят като ясен сигнал за ниска толерантност към провокации.
USS Gerald R. Ford, най-новият самолетоносач на ВМС на САЩ, в момента се придвижва към Близкия изток. Президентът Тръмп потвърждава разполагането му на 13 февруари, като заявява: „В случай че не се споразумеем, ще ни е необходим.“ Съобщенията сочат, че трети самолетоносач — USS George H.W. Bush — е в готовност за евентуално ускорено разполагане, което би създало рядко срещано присъствие на три американски самолетоносача в близост до иранските води.
Натрупването на военна мощ се простира отвъд военноморските сили. Ескадрила F-35A Lightning II каца в базата RAF Lakenheath във Великобритания, докато сателитни изображения показват разполагане на F-15E Strike Eagle и A-10 Thunderbolt във военновъздушната база Мууафак Салти в Йордания.
Логистичният въздушен трафик към региона нараства рязко.
Повече от 100 товарни самолета C-17 пристигат от края на януари насам, транспортирайки усъвършенствани системи за противовъздушна отбрана, включително батареи Patriot и THAAD, до бази в Катар и Саудитска Арабия, според данни за проследяване в сферата на отбраната.
В същото време иранското ръководство съчетава дипломатическата ангажираност с остри предупреждения.
Хаменей заявява, че Съединените щати могат да бъдат „ударени толкова силно, че да не могат да се изправят отново“, а високопоставен командир от Военноморските сили на Корпуса на ислямската революционна гвардия обявява, че страната е готова да затвори Ормузкия проток, ако получи нареждане — ход, който би могъл да наруши приблизително една пета от глобалните петролни потоци.
Въпреки изострената реторика и военните сигнали, ирански официални лица заявяват, че преговорите ще продължат, представяйки разговорите в Женева като стъпка към евентуално споразумение — дори докато фундаменталният спор между пълното премахване и запазване на ядрените способности на Иран остава нерешен.
