Калоян Паргов: БСП е разделена заради Радев, възможността да не влезнем в парламента е голяма
Паргов: „С Крум Зарков сме двете страни на една монета. Той е социално-либералното, американското ляво, аз – европейското, континенталното.“ Това заявява в интервю за Епицентър.бг КАЛОЯН ПАРГОВ, зам.-председател на БСП, член на Изпълнителното бюро на партията в оставка.
Радев влезе в битка, която вече е спечелил, той представлява завръщането към нормалността
Ето основните акценти от интервюто:
- Имам номинации за председател на БСП, дали ще участвам в избора ще реша на конгреса – като чуя дискусията.
- Предлагам конгресът да избере и нов Национален съвет на БСП. Иначе няма логика хора, които са избрали един човек за председател на предишния конгрес, сега да го свалят и да кажат – „Ние се променихме!“.
- Заплахата да останем извън следващия парламент е голяма – половината партия разсъждава дали не е по-добре да не участваме в тези избори и да застанем на страната на Радев.
- Подкрепял съм Румен Радев, заедно с цялата столична организация и въпреки Корнелия Нинова тогава го издигнахме за втори мандат, преди партията да направи това официално, но и на него съм казвал, че за мен е важна БСП. И той е наясно с това.
- Мандатоносителят ГЕРБ се хвали с постиженията на правителството в сфери, в които министрите бяха от БСП, а ние се самобичуваме.
- Някои смятат, че този конгрес ще предизвика такова „уау“, че ще обърне тренда надолу, в който сме влезли.
- Една от целите на влизането ни в управлението бе БСП да покаже, че е нужна, че има кадри и може да свърши нещо за държавата.
- Свикването на конгреса и изборът на нов лидер е опит за ситуационно позициониране с оглед спасение. Но гаранции за спасение няма.
- БСП-ОЛ след консултациите: Искаме от НС отговорност – да се приеме бюджета за 2026 г.
– Бяхте против „бърз конгрес“, след това настоявахте Националният съвет да го отложи с аргумента, че ситуацията след 19 януари, 19 ч вече е различна – Румен Радев слезе на партийния терен, но не Ви послушаха. БСП ще проведе заседание на конгреса си на 7 и 8 февруари. Какво да очакваме, г-н Паргов?
– Усещането и впечатлението, което оставя БСП е, че тя самата се движи между различни фактори в политиката, но без да бъде онзи фактор, който е била. Някои казват, че БСП е ухапана от зло куче, влизайки в коалиция с Борисов и подкрепа за тази коалиция от Пеевски, а сега трендът е, че идват добрите кучета и че е по-добре да те ухапе добро куче, отколкото лошо.
И тук се поставя големият въпрос за съществуването на БСП, защото една от големите заплахи за БСП е да не бъде асимилирана от Румен Радев. Защото половината от партията разсъждава дали не е по-добре БСП да пропусне тези избори, да се съюзи с Радев и да му помага. А вторите казват – не, да играем – да влезем в парламента и да бъдем партньори. Но тежестта на една парламентарна партия се определя от броя на нейните народни представители. Интересното в последната година е, че с малкото си депутати БСП извоюва не малко – пет министерски поста, от които един вицепремиер.
Борисов нарече „домовата книга“ екзотична и Гренландия я сравни с остров Болшевик
Голямата опасност да се отиде на конгрес сега е предвид ситуацията сами да зачеркнем това, което са направили нашите министри. С други думи – сами да се самобичуваме – нещо, в което БСП е номер едно в българската политика. Отдавна конгресите на БСП не предизвикват такъв интерес, по който другите да си сверяват часовника. А някой смятат, че този конгрес ще предизвика такова „Уау“, че тутакси ще обърне тренда, в който сме влезли – надолу. Ще припомня, че когато въведохме прекия избор на председател, очаквахме, че това ще направи такова впечатление на хората, че ще предизвика прилив към БСП.
Уви, през април 2021 г. на редовните избори видяхме, че не прекият избор на председател мотивира основание за повишен интерес и гласуване за БСП, а по-скоро отношението към Румен Радев, което ръководството зае във връзка с предстоящото му номиниране за втори президентски мандат (б.р. – лидерът тогава Корнелия Нинова закъсня да обяви подкрепа). Оттогава досега БСП върви надолу. Спадът на доверието с всеки един избор показваше, че партията е ненужна. Влизането в управлението имаше и тази цел – да покаже, че партията е нужна, че има кадри и може да свърши нещо за държавата. Тъй като тази партия неизменно се е олицетворявала с държавата и държавността. Тя е държавотворческа партия, национално отговорна партия.
– Това беше линията на Атанас Зафиров, обявена на конгреса, на който той спечели председателския пост – БСП да се реформира, докато е в управлението, след като това не можа да се случи, докато дълги години бе в опозиция.
– Проблемът е, че това са процеси, които изискват време. Затова се разчиташе в рамките на четиригодишен мандат да се случи това. Но събитията предположиха да няма такова време. Затова опасността е БСП, която има организационни проблеми, идеологически се лута, да влезе на изборите с разделението от конгреса. Както вече казах – без засилване да скочи от място. А някои другари ме поправиха – не забравяй, че ще скача и с тежести на краката, като тежестта ще си е самата БСП. Свикването на конгреса и изборът на нов лидер е опит за ситуационно позициониране с оглед спасение. Но гаранции за спасение няма.
– Атанас Зафиров разчита на 7 февруари точката за избор на председател да отпадне от дневния ред на форума и разглежда това като вот на доверие към себе си. Има ли основание?
– Това ще е негово лично решение.
– Вие имате номинации за лидерското състезание. Ще участвате ли?
– Ще взема решение следобед преди конгреса и ще го обявя на самия конгрес. Искам да видя настроенията в конгресната зала, да чуя дискусията по другите точки.
– БСП ще влезе ли в следващото Народно събрание, какво е Вашето усещане?
– За да влезе, трябва да има екип и отбор! Което означава – много бързо да забравим това, което сами ще си причиним на конгреса. Аз винаги съм приемал едно или друго решение на партията, независимо дали ми е харесвало и дали съм го подкрепял. Ако всички спазим това правило – независимо от това кой се чувства обиден, подценен и недооценен, и се организираме, ще успеем.
Защото, който и да бъде избран за председател, ще му бъде нужен отбор. Той ще трябва да мисли за изборите от първата минута – веднага да започне подготовката на листите, тяхното подреждане, хората, които ще бъдат в секционните комисии. Другите партии вече се готвят, а ние ще стартираме от по-ниска позиция. А и, както вече казах, партията е разделена дали въобще да участваме.
– През 2009 г. много социалисти гласуваха за Бойко Борисов и ГЕРБ, защото видяха в него „нашето момче“ – в много секции броят на гласовете за БСП бе по-малък от гласувалите нейни организирани членове. А Радев е повече „Ваше момче“ – два пъти го избирахте за президент. Има ли структури, които отсега го подкрепят и заявяват, че ще работят на изборите за него?
– Тази опасност я има. Но Радев направи един подарък на БСП в интервюто си по БНТ, като каза, че „няма ляво – няма дясно“. Щеше да е по-лошо, ако беше казал, че е човек с леви възгледи или, че е лявоцентрист. Това щеше да е смазващо за БСП, ако беше го казал. Намирам го като намигване или като жест към БСП – че няма да изземва тази територия тотално.
– Краде ли Радев кадри на БСП за своя политически проект?
– Той няма нужда да ги „краде“. Ако в неговия проект има наши кадри, те сами му се предлагат, а дали ще ги вземе – преценката е негова. Но аз не говоря за „кражби“, защото всеки има глава на раменете си и преценява. За мен има една партия и тя се казва БСП. Подкрепял съм Румен Радев, заедно с цялата столична организация и въпреки Корнелия Нинова тогава го издигнахме за втори мандат, преди партията да направи това официално, но и на него съм казвал, че за мен е важна БСП. И той е наясно с това.
– Има ли напрежение по оста млади – стари в БСП?
– Да, има го, това е житейски проблем. През призмата на опита се виждат много препятствия и подводни камъни, които младите често не виждат. В БСП винаги сме толерирали и подкрепяли младите, но в същото време сме се грижили да не правят много пакости. Проблемът е демографски – БСП и като състав и като електорално гласуване е партия на по-възрастното поколение. Но на младите всички се радват.
– Задавам Ви този въпрос, защото в декларацията, с която и столичната организация на БСП искаше „бърз конгрес“ имаше и изречение, че на партията са нужни нови лица.
– Някои смятат, че е настъпил нов 10 ноември за партията и трябва да се извади напред втория ешалон, аз смятам, че в момента сме в ситуация на нов 4 февруари. Припомням, тогава, през 1997 г., излязохме от управление, в което доверието беше силно снижено.
– Правилна ли беше позицията на Атанас Зафиров и Драгомир Стойнев, че няма да се кандидатират за народни представители, обявена в навечерието на конгреса?
– Това е лична позиция и личен избор и всеки го взима за себе си. Така, както аз ще взема своето решение – дали да се впускам в лидерската битка или да направя крачка назад, за да бъда част от някакъв консенсус и отбор, който да извади БСП от блатото, в което попадна. Това също е силен жест.
– Колко са кандидатите за лидерския пост в БСП?
– 10 – 11 души, били са и 18 – 20. Колко ще участват е друга тема. Практиката показва, че за действителната надпревара остават не повече от пет – шест души.
– Вашият аргумент срещу това да има конгрес преди изборите беше – след като не можем да направим конгрес на обединението, нека не правим конгрес на разединението. Има ли нещо, което тези 11 кандидати за лидерския пост може да направят, за да няма „братоубийствени войни“ на форума?
– Основният въпрос на форума ще бъде – лошо ли беше управлението и, ако е било лошо, как нашите министри са „добри“. Обществото, за съжаление гледа в черно и бяло – ние загубихме изборите след управлението в периода 2005 – 2009 г., когато страната постигна достижения, за които дълго ще можем само да мечтаем. Сега също сме се заели със самобичуване – виждам как мандатоносителят ГЕРБ се хвали с постижения, за които отговаряха министри от БСП – в строителството на пътища, в решаване на проблеми във водоснабдяването, в екологията, спорта, социалната система…
ГЕРБ се оплаква, че са олевели, СДС се оплаква, че са олевели, значи тези 19 депутати с пет министри са били доста твърди, за да могат да накарат такива десни партии като ГЕРБ и ИТН да приемат нашите условия и да ги включат в политиките на правителството. А ние се самобичуваме! Ще отбележа и, че в това правителство нямаше нито един корупционен скандал, нито един гаф, а това – в такъв напрегнат период, с толкова вотове на недоверие, е постижение.
– Крум Зарков не е участвал в управлението, нито на държавата, нито на партията. И е кандидат за председател. От тези позиции може да критикува свободно.
– Аз също не съм участвал в това управление – не съм бил нито министър, нито народен представител.
– Но сте член на Изпълнителното бюро.
– Да, ресорът ми е идейно-програмно развитие, един „философски“ ресор. Аз също не бях убеден, че трябва да влезем в това управление, но като видях наследството след управлението на Корнелия Нинова, започнах да променям виждането си. Приемете, че аз и Крум Зарков сме двете страни на една и съща монета. Той е социално-либералното – американското ляво, виждате, че кръгът „Капитал“ го подкрепя. Докато аз съм от другата страна – аз съм за това БСП да бъде европейска континентална левица, каквато е била в миналото.
Това е и част от това Европа да се върне „в играта“, защото този евроатлантизъм изигра лоша шега на Европа. Затова БСП е партия, която трябва да работи за модернизацията на страната. БСП трябва да бъде партия, която е непримирима с неравенствата. БСП трябва да следва линията на европейска, континентална левица. Това е проблемът и на ПЕС, която се превърна в американска левица с всичките онези възгледи, които бяха отхвърлени от обществото – и за мигрантската политика, и за зелените политики и за ЛГБТ темата.
Ще спечели тази партия, която се ориентира правилно в геополитическата ситуация и застане, както се казва – от правилната страна на историята. БСП е успяла в тези 135 години променяйки се през призмата на геополитическите реалности, да бъде от правилната страна на историята. Този усет на БСП се надявам да се прояви в най-скоро време и затова поставям геополитиката напред.
Още повече, че проблемът в Европа сега е друг, той е икономически. Защото след 24 февруари 2022 г. Европа се простреля в краката, в ръцете и в главата. Европа изгради уникален модел на социална държава, за чиято сигурност плащаше Америка, а Китай беше работилницата, което произвеждаше евтино заготовките, а Европа слагаше етикета и ги продаваше с високата добавена стойност. А пък Русия евтино доставяше суровини – газ и нефт.
Но това приключи. Европа сама го приключи. В момента битката е между финансовия капитал и индустриалния капитал, а не толкова между труда и капитала. Индустриалният капитал в момента се свива, а финансовият надува балони. Това, което се случва с цената на златото показва, че ни предстои тежка инфлация. И на този фон ние като страна какво правим без бюджет?! При това – скарани!
– Сякаш се забрави, че правителството падна заради безпрецедентно големи протести. БСП как ще покаже, че е чула хората?
– Протестите ги предизвика бюджет 2026, но по време на протестите никой не напсува БСП. Защото БСП през цялото време спазваше една почтителност в отношенията, докато двама души се надпреварваха в това да докажат кой кара влака. Политика, която се оказа контрапродуктивна и за тях, и за правителството. В бюджет 2026 се поставяха социални въпроси на база увеличение на данъци и осигуровки, но това, което ние от БСП не предвидихме, е че върху тях ще се насложи страхът от еврозоната и инфлацията.
Някои смятат, че смяната на лидера е достатъчен жест. Но тук възниква следният въпрос – Националният съвет, в който надделяха гласовете да има конгрес, свързан с оставката на Атанас Зафиров, носи ли отговорност за последната една година? В Националния съвет са и депутати, и министри. Аз затова поставих въпроса заедно със смяната на Атанас Зафиров, конгресът да избере и нов състав на Националния съвет.
Нека същите делегати, които през февруари 2025 г. предпочетоха Зафиров пред Гуцанов, да изберат нов състав на Националния съвет. Иначе няма логика – хора, които са избрали един човек, сега да го свалят и да кажат – „Ние се променихме!“ Това ще бъде много по-силен сигнал за поемане на отговорност, отколкото персоналната оставка на Атанас Зафиров, на който не му беше дадена възможност – под напора на събитията, да довърши това, което искаше.
Източник: Епицентър
