Тактическо съгласие, стратегическо разминаване: Тръмп и Нетаняху за Иран
Президентът на Съединените щати Доналд Тръмп и израелският министър-председател Бенямин Нетаняху консолидират стратегия на „максимален натиск“ срещу Иран, насочена към жизненоважния петролен износ на страната за Китай, дори когато се очертават дълбоки разногласия относно крайната цел на ескалацията.
Тръмп: Орбан е приятел, боец и ПОБЕДИТЕЛ и се ползва с моята пълна, 100%, безрезервна подкрепа
Според доклад на Axios двамата лидери се договарят по време на среща в Белия дом миналата седмица да засилят икономическите мерки срещу Иран. Стратегията се опира в значителна степен на неотдавнашен президентски указ, подписан от Тръмп, който позволява налагането на 25-процентно мито върху всяка държава, която прави бизнес с Иран — пряка заплаха за Китай, който понастоящем купува над 80 процента от иранския суров петрол.
Тактиките съвпадат, но стратегическата цел остава предмет на разногласие.
НАТО Марк Рюте: Ще спечелим всяка битка с Русия, само да не ни напада сега
Тръмп изразява готовност за сключване на сделка, като според информация е казал на Нетаняху: „Нека опитаме.“ За разлика от това, израелският премиер в частни разговори заявява пред Тръмп, че всяко споразумение е безпредметно — ход, който анализатори тълкуват като стремеж за въвличане на САЩ в пряка война с Техеран.
Дипломатически хазарт
Въпреки острия тон в публичните изявления администрацията на Тръмп поддържа дипломатическия канал отворен. На 6 февруари Оман е домакин на непреки преговори между Вашингтон и Техеран. Същата вечер президентът Тръмп обявява, че ще се проведе нов кръг от разговори.
Във вторник американските пратеници Стив Уиткоф и Джаред Къшнър са планирани да се срещнат с ирански представители в Женева, Швейцария, за втори кръг от преговори.
Американското предложение, според доклада на Axios, предвижда временно прекратяване на обогатяването на уран за срок от три до пет години, както и изнасяне на 450 кг (992 паунда) високообогатен уран извън страната.
Нетаняху обаче настоява обхватът на всяка потенциална сделка да бъде разширен така, че да включва условия, практически неприемливи за Техеран, като ограничаване на балистичната ракетна програма и прекъсване на връзките с регионални проксита.
Моханад Мустафа, експерт по израелските въпроси, заявява пред арабския канал на Al Jazeera, че настояването на Израел за разширяване на условията е пресметнат ход, целящ да постигне разрив в дипломацията.
„Израел знае, че Иран няма да приеме тези условия“, казва Мустафа. „Изисквайки ги, Израел заявява, че единствената опция е война. Настоящото правителство вече не разглежда военната сила като средство за постигане на политически договорености; войната вече е самоцел.“
Димна завеса за анексия
Докато световното внимание остава приковано към възможността за регионален конфликт, палестински лидери предупреждават, че Израел използва напрежението, за да промени необратимо реалността в окупирания Западен бряг и Ивицата Газа, превърната в руини след две години непрекъснати бомбардировки.
Мустафа Баргути, генерален секретар на Палестинската национална инициатива, заявява, че фокусът върху Иран функционира като димна завеса за ускоряващите се анексионни политики на Израел в Западния бряг. По-рано този месец израелският кабинет одобрява мерки, които улесняват заграбването на палестински земи с цел разширяване на незаконните селища — определяни като най-сериозното препятствие пред създаването на суверенна палестинска държава в рамките на т.нар. решение с две държави.
„Картината е ясна“, казва Баргути пред Al Jazeera Arabic. „Израел иска да бъде единствената имперска сила в Близкия изток. Те използват претекста на иранската заплаха, за да забият последния пирон в ковчега на Ослоските споразумения, лишавайки Палестинската власт от правомощия дори в зона А.“
Съгласно Споразумението от Осло от 1993 г. Палестинската власт администрира зони А и Б, а Израел запазва контрол над зона С, която представлява 60 процента от Западния бряг. Оттогава Израел систематично разширява незаконните селища, в разрез със споразумението.
Лика Макки, старши изследовател в Центъра за изследвания на Al Jazeera, споделя тези опасения, като отбелязва, че евентуален конфликт между САЩ и Иран би създал удобен параван за масови изселвания.
„Ако избухне война, Израел ще се възползва от глобалното разсейване, за да осъществи онова, за което мечтае, но се страхува да заяви открито: реална анексия и трансфер на население“, казва Макки. „Когато прахът слегне, Западният бряг ще изглежда напълно различно.“
Високопоставени членове на крайнодясната коалиция на Нетаняху не крият тези амбиции. Финансовият министър Бецалел Смотрич и министърът на националната сигурност Итамар Бен-Гвир многократно призовават за „доброволна миграция“ на палестинците и за възстановяване на незаконните селища в Газа.
Смотрич по-рано отрича съществуването на палестински народ и заявява, че палестинските национални стремежи трябва да бъдат смазани, за да се гарантира еврейски контрол между река Йордан и Средиземно море.
Двойни стандарти в ядрената политика
Подновеният фокус върху ядрените способности на Иран отново разпалва дебата за западните двойни стандарти по отношение на недекларирания ядрен арсенал на Израел.
„Израел разполага с 200 ядрени бойни глави и е една от най-силните военни сили в света“, казва Баргути, отхвърляйки наратива, че Израел е изправен пред екзистенциална заплаха от Иран.
„Екзистенциалната заплаха е пред палестинския народ, който бива ликвидиран“, добавя Баргути.
От октомври 2023 г. насам геноцидната война на Израел в Газа отнема живота на над 72 000 палестинци и превръща големи части от територията в руини. В окупирания Западен бряг израелските сили и въоръжени заселници убиват още стотици, разселват над 40 000 души и систематично разрушават палестинската инфраструктура.
Пол Дейвис, професор в Global Policy Institute, защитава позицията на САЩ, като твърди, че макар Израел да притежава ядрени оръжия от години, без да ги използва, обогатяването на уран от страна на Иран до 60 процента поражда опасения за агресивни намерения.
Мустафа обаче заключава, че подходът на Израел показва пълно отхвърляне на дипломацията в полза на прекрояване на Близкия изток чрез сила.
„Израел се опитва да анулира всяка възможност за постигане на споразумения на всички фронтове“, казва Мустафа. „Те искат да свалят иранския режим, за да променят облика на региона, независимо от последиците за икономиката и човешките животи.“
Целта на Израел не е просто разоръжаване, а смяна на властта в Иран — цел, която Нетаняху определя като обезглавяване на „главата на октопода“, координираща многофронтова изтощителна война чрез съюзници в Ливан, Йемен, Ирак и Сирия. Отслабването на „Хизбула“ и падането на Башар Асад в Сирия обаче нанасят сериозен удар по т.нар. „ос на съпротивата“.
