Лиз Пийк: Демократите беснеят срещу ударите на Тръмп по Иран, докато иранската диаспора приветства края на аятолаха
Левицата в САЩ е сериозно объркана в реакцията си към действията на Тръмп. Докато иранци по света отбелязват смъртта на бруталния аятолах Хаменей, управлявал страната им с желязна ръка, либералите в САЩ осъждат войната на президента Доналд Тръмп за „освобождаване“ на персийската нация.
Съпротивата срещу съвместната атака на САЩ и Израел срещу Иран е бърза и мащабна. Тя е подхранвана отчасти от т.нар. „синдром на Тръмп“ — щом той стои зад дадена инициатива, опонентите му автоматично я отхвърлят — както и от елементи на антисемитизъм.
Димът от бомбардировките в Иран още не се е разсеял, когато демократите започват шумно да изразяват възраженията си. Сенаторът демократ от Кънектикът Крис Мърфи например определя действията като „незаконни и грешка с колосални мащаби“ и заклеймява президента като „кандидат-диктатор“. Мърфи нарича политиката на Израел в Газа и на Западния бряг „неморална“ и наскоро обявява, че няма да подкрепи допълнителна военна помощ за Израел.
Антиизраелски настроените демократи в Камарата на представителите са особено гласовити. Членът на т.нар. „Отряд“ Рашида Тлаиб от Мичиган публикува: „Ясно е, че геноцидното правителство на Израел не се интересува от децата и човешкия живот, както и от нашите близки в армията.“ Тя допълва: „Правителството на Израел е пристрастено към бомбардиране на болници, училища и бежански лагери — все военни престъпления.“
Демократите от известно време се отдалечават от традиционната си подкрепа за Израел, особено след като крайната левица укрепва позициите си в партията. През декември Axios съобщава, че все още непубликуваният вътрешен анализ на Демократическия национален комитет за загубата на вицепрезидента Камала Харис от Тръмп през 2024 г. стига до извода, че тя „губи значителна подкрепа заради подхода на администрацията на Байдън към войната в Газа…“
С други думи, в опит да обяснят загубата си на изборите през 2024 г. и причините кандидат, заявила че не би променила нищо спрямо политиката на силно непопулярния Джо Байдън, да претърпи тежко поражение, демократите стигат до извода… че вината е на Израел. А изводът им изглежда ясен — подкрепата за еврейската държава продължава да отслабва.
Не само демократите критикуват. Осъждане идва и от крайнодесни конспиративни кръгове.
Критика прозвучава и от ООН. Генералният секретар Антониу Гутериш осъжда американско-израелските въздушни удари по Иран и настоява за незабавни преговори, „за да върнем региона и света ни от ръба на пропастта“.
Според произраелската организация AIPAC, под ръководството на Гутериш ООН демонстрира „очебийна антиизраелска пристрастност, прокарвайки едностранчиви усилия за изолиране и делегитимиране на еврейската държава“ — тенденция, която, по думите на организацията, „ескалира драматично след атаката на Хамас от 7 октомври“.
Европейски лидери, определени като нерешителни, първоначално се дистанцират от инициативата на САЩ и Израел. Британският премиер Киър Стармър в началото отказва да позволи на САЩ да използват британски въздушни бази, принуждавайки американските самолети да предприемат над 20-часов полет, за да изпълнят мисията си. По-късно той отстъпва, което предизвиква подигравки от всички страни.
Разбира се, намесват се и студенти активисти. Най-известната антиизраелска група в Колумбийския университет — организатор на миналогодишния „палатков лагер“ в знак на протест срещу конфликта в Газа — публикува на персийски „смърт за Америка“, след като САЩ и Израел убиват върховния лидер на Иран Али Хаменей. Това кара сенатора от Тексас Тед Круз да настоява чуждестранните студенти, разпространяващи подобни антиамерикански послания, да бъдат „незабавно депортирани“.
Един студент протестиращ заявява пред репортер, че САЩ „трябва да застанат на страната на иранския режим вместо на Израел, защото Иран не е фашистка държава“.
Новият кмет на Ню Йорк Зохран Мамдани остро осъжда войната на президента Тръмп срещу Иран, заявявайки: „Днешните военни удари по Иран — извършени от Съединените щати и Израел — представляват катастрофална ескалация на незаконна, агресивна война.“ Той добавя: „Искам да се обърна директно към иранските нюйоркчани: вие сте неразделна част от този град — наши съседи, предприемачи, студенти, артисти, работници и обществени лидери.“ Кметът ги уверява: „Тук ще бъдете в безопасност.“
Мамдани греши в преценката си, предполагайки, че живеещите в САЩ иранци ще реагират като него на удара срещу режима на моллите. Вместо това радостни иранци се събират на „Таймс Скуеър“, за да отпразнуват края на един от най-омразните и жестоки режими в историята.
Те очевидно се чувстват напълно в безопасност — и действително са.
Безспорно има основателни причини за тревога от военна конфронтация с Иран. Страната разполага с огромен арсенал от балистични ракети, има добре обучена и вероятно мотивирана за отмъщение армия и може да наруши световните доставки на петрол чрез миниране на Ормузкия проток. Освен това Иран е голяма държава с 90 милиона души население; гражданите му може да ненавиждат моллите, но не разполагат с оръжия, за да свалят теокрацията.
В продължение на десетилетия Иран причинява кръвопролития и разрушения на Израел, Съединените щати и Близкия изток. Не може да има мир или напредък в региона, докато Техеран продължава да финансира своите прокси групировки и настойчиво преследва развитието на далекобойни ракети и ядрено оръжие.
Демократите, които скърбят за прекратяването на ядреното споразумение с Иран от времето на президента Обама и твърдят, че то е възпирало режима от придобиване на ядрена бомба, би трябвало да са наясно с това. Сделката има сериозни слабости, трудно подлежи на проверка и още от самото начало моллите възпрепятстват инспекторите на ООН да извършват договорената сертификация.
Президентът Тръмп слага край на управлението на моллите и обединява региона по начин, който малцина биха могли да си представят.
Това е кауза, представена като справедлива. Остава надеждата, че от другата страна ще се появи свободен Иран, превърнал се в надежден съюзник.
