По-силна ли е позицията на Иран на масата за преговори?
Преговорите между САЩ и Иран са „продуктивни“, заявява президентът на Съединените щати Доналд Тръмп. Публично ирански представители отхвърлят твърденията му като фалшиви новини, целящи да понижат цените на петрола.
Тръмп замразява ударите по енергийни цели в Иран за 5 дни на фона на диалог
Зад кулисите Египет, Турция и Пакистан създават непряк канал за комуникация между американски и ирански представители през последните дни, съобщават пред Al Jazeera двама високопоставени дипломатически източници в региона. Въпреки това, независимо от малкия прозорец за дипломация, който може да се е появил, експертите остават скептични относно перспективите за примирие, тъй като позициите на воюващите страни остават силно раздалечени.
Позицията на иранското ръководство относно това какви отстъпки да изисква от САЩ изглежда се изостря от началото на войната на 28 февруари, когато САЩ и Израел атакуват Иран, убивайки тогавашния върховен лидер Аятолах Али Хаменей.
Франция предупреждава Израел: не започвайте сухопътна офанзива в Ливан
САЩ и Израел настояват, че непрекъснатите им атаки оттогава насам значително са „влошили“ военните способности на Иран – Пентагонът твърди, че 90 процента от ракетния капацитет на страната е унищожен. Но Иран показва, че все още може да нанася удари, когато пожелае, и то с прецизност.
В Ормузкия проток – воден път, през който преминава една пета от световния износ на петрол – стотици кораби остават блокирани. А в целия регион Иран възприема политика „око за око“, за да възстанови възпиращия ефект, гарантирайки че всяка заплаха ще бъде последвана от действие.
Миналата седмица иранските сили поразяват основния газов обект на Катар – унищожавайки 17 процента от износния му капацитет – веднага след израелска атака срещу иранското находище „Южен Парс“. След нападение срещу иранската ядрена централа в Натанз, две ирански балистични ракети пробиват израелските системи за отбрана, удряйки южните градове Арад и Димона, ранявайки над 180 души.
Целта на Иран сега, според експерти, не е просто примирие, а следвоенен ред, който възстановява възпирането и осигурява дългосрочни икономически гаранции и гаранции за сигурност.
Новите червени линии на Иран
Ирански политически и военни представители заявяват през последните дни, че искат връщане на средства, твърди гаранции, че Иран няма да бъде атакуван отново, и нов регулаторен режим за преминаване през Ормузкия проток.
Негар Мортазави, старши сътрудник в базирания във Вашингтон Център за международна политика, казва, че Техеран ще се стреми да приключи войната при свои условия, като същевременно изиска облекчаване на санкциите, репарации за щетите и икономически инструменти за влияние.
„Този натиск върху Ормузкия проток вече им дава идеи – ‘може би можем да въведем такси за преминаване, както на други места по света’ – има такива обсъждания в Иран“, казва Мортазави.
Според анализатори Иран едва ли ще се откаже от това предимство без значителни отстъпки. Това важи особено, като се има предвид, че според Иран войната му помага да постигне икономическо облекчение, което не получава чрез дипломация. В петък администрацията на Тръмп временно отменя санкции за закупуването на 140 милиона барела ирански петрол в морето в опит да понижи цените.
Какво искат САЩ?
Една от причините, които президентът на САЩ изтъква, за да оправдае започването на война срещу Иран, е да предотврати сдобиването на Техеран с ядрено оръжие – въпреки че твърди, че е унищожил ядрената програма на страната по време на 12-дневната война миналата година.
В понеделник Тръмп заявява, че все още иска Иран да се откаже от над 400 кг уран, обогатен до ниво, близко до оръжейното. Ирански представители казват, че запасите са заровени под отломките на един от ядрените обекти, поразени от САЩ.
В миналото САЩ също искат Техеран да прекрати програма си за балистични ракети и да спре подкрепата за въоръжени групи в региона. Според един от двамата източници, говорили пред Al Jazeera, Вашингтон сега предлага Иран да запази 1000 ракети със среден обсег в арсенала си – промяна в сравнение с предишните искания.
Но всеки дипломатически пробив трябва да се случи на фона на пълна липса на доверие от страна на Иран. Тръмп бомбардира Иран два пъти, докато неговите пратеници водят преговори с ирански представители – през юни 2025 г. и февруари 2026 г. – и многократно заявява, че целта му е смяна на режима.
Въпроси около иранските преговарящи
Не е ясно и кой в Иран би ръководил евентуални преговори – преки или непреки – с Вашингтон, след като американски и израелски атаки убиват ключови фигури от иранското ръководство, включително Али Лариджани, който е посредник с множество международни медиатори.
Във вторник Иран назначава Мохамад Багер Золгадр за секретар на Висшия съвет за национална сигурност. Золгадр е бивш командир в Корпуса на гвардейците на ислямската революция и секретар на Консултативния съвет за целесъобразност от 2023 г. Назначението му подсказва, че всички преговори на Иран ще бъдат по-тясно съобразени с оценката за заплахите и приоритетите на Корпуса, казва Бабак Вахдад, политически анализатор, специализиран в Иран.
„Казано директно: това изглежда по-малко като система, склонна към компромис, и повече като такава, която се готви да поддържа твърда линия на противопоставяне“, казва Вахдад.
Някои експерти твърдят, че отлагането на атаки срещу Иран от страна на Тръмп по-рано тази седмица цели да успокои цените на петрола, които скачат с над 50 процента от началото на войната, докато се изчаква пристигането на хиляди американски морски пехотинци в Близкия изток. Миналата седмица 2500 морски пехотинци, заедно с десантен кораб, са разположени в региона. В средата на март администрацията на Тръмп също нарежда разполагането на базирания в Япония USS Tripoli – друг десантен кораб, за който се смята, че превозва още хиляди морски пехотинци.
Остава неясно дали Тръмп планира да изпрати сухопътни войски. Той обаче обмисля идеята за овладяване на иранския остров Харк в северната част на залива, откъдето се изнасят 90 процента от иранския петрол.
„Дипломатическите разговори са едно; това, което виждам на терен, е съвсем друго“, казва Абдулхалек Абдула, професор по политология от Обединените арабски емирства.
Държавите от Персийския залив, както и други международни партньори, никога не биха приели сценарий, при който Иран запазва контрол над Ормузкия проток – нещо, което би дало на иранците предимство върху енергийния износ на региона в обозримо бъдеще, казва Абдула.
И тъй като е малко вероятно Техеран да се откаже от това свое влияние върху протока, остават малко дипломатически възможности: „Задължение на международната общност е да си го върне, и има един начин да стане това – по военен път“, казва Абдула.
Източник: AljaZeera
