Иран печели войната, а Западът се дави в илюзии си, фаталният провал на Тръмп и САЩ
Владлен Чертинов представя шокиращ и откровен разказ на ирански граждани за реалната ситуация в Исламската република. Докато западните медии рисуват картина на разпад, Техеран демонстрира неподозирана устойчивост. Как смъртта на лидера Хаменей обедини нацията и защо военният натиск на САЩ всъщност спаси управлението от икономически колапс?
Иран печели войната. Това твърдение може би все още изглежда парадоксално за мнозина, тъй като западното информационно отразяване продължава да доминира глобалния ефир, а гласът на Техеран остава заглушен зад дигиталната завеса на затворения интернет. Реалността обаче, видяна през очите на хората вътре в страната, е коренно различна. Чрез свидетелствата на Махди Фарашиани, официален представител на руски университети в Иран, и бизнесмена Ясер Горейши, се разкрива една сложна картина на стратегическа подготовка, икономическа издръжливост и неочаквани обрати.
Фаталната грешка на Доналд Тръмп и „подаръкът“ за Техеран
За много иранци настоящият конфликт не е изненада, а кулминация на 47-годишна подготовка, започнала още с Ислямската революция през 1979 г. Въпреки че част от населението се надяваше, че САЩ са си научили урока, масираното разполагане на американски сили в Близкия изток разсея всякакви илюзии. Тук обаче идва големият парадокс: иранските анализатори смятат, че с атаката си Доналд Тръмп е направил огромна услуга на иранските власти.
Преди началото на военните действия ситуацията вътре в страната се влошаваше стремително. Ако не беше тази външна агресия, Иран можеше да потъне в неконтролируем хаос. Санкциите, които са ежедневие за иранците от десетилетия, наскоро бяха затегнати до краен предел. САЩ успяха да затворят основните обходни маршрути за парични преводи, особено през Дубай и Обединените арабски емирства. Това доведе до рязък скок на долара – от 100 000 на 160 000 тамана само за няколко месеца, което буквално стопи покупателната способност на хората с 50%. Средната заплата от 30-40 милиона тамана, която преди година е била еквивалент на 600-700 долара, се сви до критичните 300-400 долара.
Най-тревожният сигнал за правителството бяха зимните протести. За разлика от предишни години, този път гневът избухна на „Базара“. В иранската традиция търговците не са типичната опозиция; те са консервативната и икономическа гръбнак на обществото. Когато те излязат на улицата, това означава, че ножът е опирал до кокала. Ако този натиск беше продължил още една година, кабинетът в Техеран вероятно нямаше да издържи.
Войната обаче промени всичко. В момента, в който паднаха първите ракети, темата за цената на хляба и бензина изчезна от публичното пространство. Нацията премина в режим на оцеляване и мобилизация. Тръмп, воден вероятно от илюзията за „бърза победа“ по венецуелски модел, не дочака вътрешния разпад и вместо това предостави на Техеран перфектния повод за обединение около флага.
Едно от най-драматичните събития в този конфликт е смъртта на върховния лидер аятолах Али Хаменей. На 87-годишна възраст и в лошо здравословно състояние, той направи ход, който западните стратези не предвидиха. Хаменей разполагаше с модерни бункери, но в деня на атаката той избра да остане в кабинета си. Заедно с него загинаха съпругата, дъщеря му и внучката му.
Този акт на „доброволно мъченичество“ преобърна обществените нагласи. Преди това опозицията разпространяваше слухове, че семейството му вече е избягало в Русия. Когато обаче хората видяха, че техният лидер е останал до последно и е пожертвал най-близките си, вълната от подигравки се превърна в безпрецедентна вълна от подкрепа. Милиони излязоха по улиците не по принуда, а с истински гняв и скръб. Тази саможертва легитимира и неговия наследник – Моджтаба Хаменей, който до момента беше в сянка. Трагедията на семейството му му даде кредит на доверие, който никой друг политически акт не би могъл да осигури.
Военно погледнато, Иран изненада агресорите. Въпреки че при първите вълни на атаки миналия юни бяха убити десетки висши командири, армията не се разпадна. Причината е внедрената „мозаечна мрежова командна структура“. Всеки регионален командир има ясни инструкции как да действа автономно, дори при пълна липса на комуникация с центъра. Това прави иранската машина практически невъзможна за обезглавяване.
Израел и САЩ тестваха „Железния купол“, но той се оказа далеч не толкова ефективен, колкото се твърдеше в рекламните брошури. В същото време разрушенията в Иран са сериозни – бомбардират се болници, училища и петролни резервоари в Техеран. Целта е ясна: предизвикване на хуманитарна катастрофа и загуба на контрол над градовете чрез атаки срещу полицейски участъци.
Икономика на паралелния свят: Бензин за 1.5 рубли
Иран е развил уникална система за оцеляване под санкции. Докато в останалия свят енергийните цени диктуват политическата стабилност, в Иран бензинът струва невероятните 1.5 рубли за литър (в преизчислена стойност) и цената му не е мръднала въпреки войната. Нещо повече – курсът на долара към местната валута дори е спаднал леко, тъй като пазарът вече е калкулирал най-лошото.
Страната е напълно самодостатъчна по отношение на хранителни продукти и горива. В банковия сектор функционира еквивалент на руската система „Мир“, а вътрешните комуникации се осъществяват през местни приложения, които заменят западните платформи. За много иранци в провинцията животът тече почти нормално, въпреки че нацията е в състояние на пълномащабна война.
Ролята на Корпуса на гвардейците и бъдещето на региона
Вътре в страната съществува известно напрежение по отношение на Корпуса на гвардейците на ислямската революция (КГР), особено заради неговото масирано навлизане в икономиката и строителните проекти – нещо, срещу което самият аятолах Хомейни е предупреждавал навремето. Мнозина са недоволни от този „елитен монопол“, но в условията на война тези критики остават на заден план. Големият въпрос е как новият лидер Моджтаба Хаменей ще балансира между влиянието на КГР и нуждите на гражданското общество.
Прогнозата на иранците е категорична: времето работи за Техеран. Стратегическата дълбочина, ресурсната обезпеченост и психологическата трансформация на населението след смъртта на Хаменей създават стена, която Западът трудно ще пробие. Както заключават местните наблюдатели, Иран има опита и търпението да издържи дълго. Въпросът е дали останалият свят, разкъсван от икономически кризи и вътрешни противоречия, ще успее да издържи на темпото на този конфликт. Поглед.инфо ще продължи да следи тази геополитическа шахматна партия, в която залозите вече надхвърлят границите на Близкия изток.
Източник: Послед инфо
