Петролен шок за Европа заради войната в Близкия изток
Лидери, които все още са преследвани от призраците на енергийната криза от 2022 г., се подготвят за нов икономически шок.
Путин: Русия може да доставя петрол и газ на Европа, докато цените на енергията се покачват
ЛОНДОН — Всичко започва да напомня на 2022 г.
Тази година остава горчив спомен за европейските лидери, които помнят последиците за сигурността след пълномащабното нахлуване на Русия в Украйна, но също — също толкова болезнено — и шока в доставките и цените на енергията, който последва.
Пекин направи от руският петрол стратегическо оръжие срещу САЩ
Цените скочиха, страхът от недостиг на доставки обхвана континента, а правителствата бяха принудени да изхарчат стотици милиарди евро за подпомагане на домакинствата и индустрията.
Сега, когато цените на петрола и газа отново скачат — заради поредна война извън контрола на Европа — лидерите бързат да намерят решение.
Цената на барел петрол премина границата от 100 долара в понеделник, тъй като войната в Близкия изток — предизвикана от американски и израелски удари срещу Иран — навлиза във втората си седмица, без ясен край.
Финансовите министри на Г-7 проведоха спешна среща по-късно през деня и заявиха, че „са готови“ да „предприемат необходимите мерки“, включително използване на стратегическите петролни резерви. Но те далеч не се ангажират с конкретни действия. Френският министър на финансите Ролан Лескюр, който председателства срещата, казва, че министрите от Г-7 все още не са се споразумели да предприемат такава стъпка.
Докато политиците разговарят, Ормузкият проток — жизненоважна енергийна артерия, през която се транспортират 20 процента от световния петрол — остава затворен заради заплахите на Техеран срещу корабоплаването.
Добивът на петрол и газ в находища в няколко държави от Персийския залив се забавя или спира, след като ирански дронове и ракети атакуват енергийна инфраструктура.
Последиците вече са на лице. В цяла Европа цените на горивата по бензиностанциите вече се повишават.
Цената на природния газ — основният двигател на кризата от 2022 г. — също се покачва рязко, като в понеделник надхвърля 60 евро за мегаватчас. Макар това да остава далеч от екстремните стойности през 2022 г., нивото е най-високото оттогава насам.
„Сега наблюдаваме регионален конфликт с непредвидими последици“, предупреждава председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен в понеделник в реч пред посланиците на ЕС, като посочва ефектите върху енергетиката, търговията и финансите.
„И отражението им вече е факт.“
Колкото по-дълга е войната, толкова по-тежки ще бъдат последиците
Европейските лидери започват да приемат тази реалност.
Европейският комисар по икономиката Валдис Домбровскис заявява пред репортери: „При по-благоприятен сценарий, при който конфликтът бъде ограничен в рамките на няколко седмици, може да се очаква той да няма големи ефекти върху глобалната и европейската икономика.“
Но „по-продължителна“ криза, казва той, „може да доведе до значителен стагфлационен шок за световната и европейската икономика“, като по-високите енергийни цени след това се пренасят към по-широка инфлация.
Говорейки във военна база в Кипър, френският президент Еманюел Макрон казва, че възстановяването на корабоплаването в Ормузкия проток ще бъде „жизненоважно за потока на газ и петрол“.
За да се постигне това, казва той, Франция иска да организира военен ескорт за контейнеровози и танкери „възможно най-скоро“.
Но подобни операции не могат да започнат, докато бойните действия в Близкия изток не отслабнат, предупреждава той.
Енергийните министри на Г-7 ще се съберат на спешна среща този следобед в Париж, потвърждават двама европейски и един британски служител.
Най-важният въпрос за лидерите е този, на който никой — освен може би Доналд Тръмп — не може да отговори.
Колко дълго ще продължи тази война?
Досега рязкото поскъпване на петрола и газа е ограничено, казват енергийни анализатори, благодарение на глобалното свръхпредлагане на петрол и очаквания скок в световното производство на втечнен природен газ през следващите години.
Повишаването на цената на газа също отнема време, преди да се отрази в сметките на потребителите, което дава известно време на политиците да реагират.
Европейските енергийни министри трябва да се срещнат следващата седмица, като покачването на енергийните цени — и възможностите за овладяването им — е на първо място в дневния ред.
Един от поводите за безпокойство, казва служител от национално енергийно министерство пред POLITICO, е че газовите резерви на ЕС са изчерпани до необичайно ниски нива след студената зима тази година.
Няма гаранция, че търговците ще бъдат склонни да възстановят запасите през лятото, казва той — като същевременно настоява, че „засега няма повод за притеснение“.
На теория ЕС може да използва запасите си, да организира съвместни извънредни доставки и да наложи ограничения върху цените чрез извънредни правомощия.
Но държавите все още не прибягват до тези мерки, предпочитайки да изчакат и да видят как цените и доставките ще бъдат засегнати, според служител на ЕС.
Въпреки това особено по отношение на петрола вече има страхове, че нещата ще се влошат, преди да се подобрят — и колкото по-дълго продължава войната, толкова по-рязко ще се покачват цените.
„Наблюдаваме масово спиране на производството в много държави от Близкия изток, включително и в Саудитска Арабия“, казва Аджай Пармар, специалист по петрола и директор в компанията за анализ на енергийни пазари ICIS.
„Последиците за пазара ще бъдат далеч по-сериозни от тези през 2022 г.“
Тръмп — въпреки опасенията на собствената му администрация за политическите последици от рязко покачваща се цена на петрола — казва на света просто да го приеме.
„Краткосрочното покачване на цените на петрола, които бързо ще паднат, когато унищожаването на иранската ядрена заплаха приключи, са много малка цена за сигурността и мира на САЩ и света“, пише той в Truth Social.
„САМО ГЛУПАЦИ БИХА МИСЛИЛИ ДРУГО.“
По-късно в понеделник Тръмп твърди, че войната е „почти“ приключила — което води до рязък спад на цената на петрола далеч под 100 долара.
За европейските лидери, които се тревожат за поскъпването на живота и реакцията на избирателите, наблюдавайки нестабилността на пазарите, това едва ли е особено успокояващо.
Никой от тях засега не се осмелява да хвърли вината за кризата върху Тръмп.
Британският министър на енергетиката Ед Милибанд — въпреки че е в разрез с Тръмп по почти всички въпроси свързани с енергийната политика — внимателно подбира думите си пред депутатите миналата седмица, заявявайки че сътресенията в енергийните пазари са резултат от „иранските заплахи към Ормузкия проток“, а не от американските и израелските военни действия, които ги предхождат.
Но един от неговите предшественици, Ед Дейви, който е министър на енергетиката на Великобритания до 2015 г. и сега е лидер на центристката Либералдемократическа партия, подсказва накъде може да се насочи политическият дебат в Европа по отношение на войната и последиците от нея.
„Тази безразсъдна и незаконна война ще доведе до по-високи цени на горивата и до по-високи енергийни сметки“, казва той пред BBC в понеделник.
Дейви добавя:„И когато хората трябва да ги платят, ще попитат: ‘Е, кой причини това?’ Отговорът ще бъде: Доналд Тръмп.“
Източник: Politico
