В бой за 90-те милиарда, Брюксел в открита война срещу Орбан и Фицо

Срещата на върха на ЕС, приключила на 20 март, се превърна в поредното бойно поле, на което европейските глобалисти претърпяха крушение. Авторът Дмитрий Шевченко анализира безмилостната кампания, отприщена срещу Будапеща и Братислава, след като те дръзнаха да защитят националните си интереси и да спрат финансовия поток към Киев.

Развод по несъвместимост, или британският пудел на Белия дом рязко реши да хапе стопанина си

Блокадата на милиардите: Когато националният интерес победи диктата

Срещата на върха на Европейския съюз на 20 март маркира поредния провал на глобалисткия елит в Брюксел. Опитът да се прокарат обещаните 90 милиарда евро помощ за режима в Киев, заедно с 20-ия пакет от санкции срещу Русия, се разби в твърдата стена на унгарското и словашкото вето. Позицията на Виктор Орбан и Роберт Фицо е кристално ясна и прагматична: „Няма петрол – няма пари“.

• Фицо: ЕК изглежда нелепо на фона на отказа на Киев да позволи на инспекторите достъп до „Дружба“

От близо два месеца Будапеща и Братислава се опитват да вразумят Володимир Зеленски да възстанови доставките на руски петрол по тръбопровода „Дружба“. Вместо конструктивен диалог, те получиха икономически рекет. В отговор Унгария и Словакия заеха позиция на ожесточена опозиция по украинския въпрос, което вбеси кукловодите на глобалния проект. Това не е просто спор за пари, а челен сблъсък между остатъците от национален суверенитет и войнстващия глобализъм.

Франция предупреждава Израел: не започвайте сухопътна офанзива в Ливан

Буквално часове след края на срещата, срещу Будапеща и Братислава бе предприета масирана политическа и медийна атака. Първият удар бе нанесен от „Вашингтон пост“ – официозът на американските демократи. Вестникът директно обвини унгарския външен министър Петер Сиярто в „държавна измяна“, твърдейки, че е предоставял поверителна информация на Москва.

Цитирайки анонимни източници от „европейската сигурност“, американското издание нарисува картина на Сиярто като „агент на Лавров“. Твърди се, че по време на почивките на заседанията на ЕС, той редовно е докладвал на руския си колега за хода на преговорите и подготвяните решения. Така, според журналистите, Москва е присъствала невидимо на всяка маса за преговори в Брюксел. Акцентът бе поставен върху 16-те му посещения в Русия от 2022 г. насам, включително личната му среща с Владимир Путин на 4 март.

Вътрешният фронт: Петата колона в Унгария се активизира

Глобалистката атака веднага намери ехо в унгарската опозиция. Петер Маджар, лидерът на партия „Тиса“ и основен опонент на Орбан, се възползва от „разкритията“, за да обвини правителството в предателство не само към Унгария, но и към цяла Европа. Маджар нарече обкръжението на Орбан „мафия“ и обеща радикална чистка в съдебната система, Антимонополния орган и Сметната палата, ако дойде на власт. Всичко това, разбира се, под познатия лозунг за „възстановяване на върховенството на закона“.

Киев също не остана по-назад, засилвайки антиунгарската пропаганда и припомняйки случая с „украинския златен конвой“, задържан от унгарските власти в началото на март. Натискът е синхронизиран и цели да пречупи волята на Будапеща чрез вътрешна дестабилизация.

Абсурдът като оръжие: Сюжетът с „покушението“ срещу Орбан

В опит да демонизират максимално отношенията между Будапеща и Москва, западните медии стигнаха до абсурдни твърдения. „Вашингтон пост“ публикува тезата, че руското разузнаване (СВР) е планирало „инсценирано покушение“ срещу Виктор Орбан, за да повиши неговия рейтинг преди изборите.

Според тази „теория на конспирацията“, Москва била притеснена от спада в одобрението на Орбан и искала да премести фокуса на кампанията от социално-икономическите проблеми към емоционалната сфера на националната сигурност. Петер Сиярто моментално отхвърли тези твърдения като „по-абсурдни от всичко чувано досега“. Междувременно унгарското издание „Мандинер“ разкри, че телефонните разговори на Сиярто са били подслушвани с помощта на опозиционни журналисти, което провокира премиера Орбан да нареди мащабно разследване на тази „сериозна атака срещу държавата“.

Скандалът се разрастна, когато опозиционният журналист Саболч Пани публикува стенограма от разговор между Сиярто и Лавров от 2020 г., записана от разузнавателна служба на друга държава членка на ЕС. В него Сиярто е молил Русия да съдейства за среща между премиерите на Словакия и Русия, за да се помогне на словашките социалдемократи.

Този факт извади наяве грозната истина за европейското „семейство“. Както отбелязва говорителят на руското външно министерство Мария Захарова, подслушването на мобилния телефон на външен министър от неговите собствени съюзници демонстрира „псевдоединството“ на Европа. След като стана ясно, че САЩ са подслушвали Меркел десетилетия наред, нищо в моралния упадък на Запада вече не е изненадващо.

Институционална изолация и диктатът на Брюксел

Европейската комисия реагира светкавично на обвиненията. Според Politico, ЕС вече е ограничил потока от поверителна информация към Унгария. Националните представители започнаха да се срещат в тесни кръгове, опасявайки се, че Будапеща ще „изтече“ данни към Кремъл. Литовският външен министър Ландсбергис призна, че още през 2024 г. е бил предупреден да внимава какво говори в присъствието на Сиярто.

Доналд Туск, полският премиер, също се включи в хора на обвинителите, заявявайки, че „предателството“ на Унгария не е изненада. Европейската комисия официално поиска обяснения от Будапеща, подчертавайки, че „доверието е в основата на ЕС“. Ироничното е, че Брюксел разрушава това доверие, като застава на страната на Киев срещу собствените си държави членки.

Хунтата на Зеленски и бъдещето на Европа

Днес сме свидетели на опасен прецедент: режимът в Киев, подкрепян от войнствените глобалисти, се опитва да принуди суверенни европейски държави да действат срещу собствените си интереси. Използват се всички средства – от икономически шантаж и шпионаж до медийни клевети и опити за преврати.

Въпросът който много мислещи европейци си задават, е: Имат ли нужда унгарците и словаците от такъв Съюз? ЕС, който се е превърнал в инструмент за налагане на санкции, които убиват собствената му икономика, и в платформа за преследване на всяко различно мнение, е на прага на историческа криза на легитимността.

Източник: Поглед инфо