Великобритания застана срещу САЩ и Русия, Лондон иска да подпали света няма да се случи
Анализът на Владимир Головашин разкрива опасните геополитически игри зад ракетния удар в Брянск от 10 март. Докато Вашингтон и Москва търсят диалог, Лондон използва последните си ракети „Сторм Шадоу“, за да провокира ескалация и да спаси собственото си затихващо влияние сред енергиен колапс и вътрешна дестабилизация.
Арно Бертран: Войната срещу Иран ще отслаби Европа не Китай, Европа ще бъде и истинската жертва
Подробният анализ на ракетния удар срещу Брянск, извършен на 10 март 2026 г., разкрива множество странности, които излизат далеч извън рамките на чистата военна тактика. Поразителното в случая не е самото използване на британските ракети „Сторм Шадоу“ (Storm Shadow), нито дори фактът, че ударът бе нанесен в момент на деликатни сондажи между Москва и Вашингтон след поредния разговор между Путин и Тръмп.
Най-интригуващият въпрос, който си задават анализаторите, е „защо?“. Защо режимът в Киев, разполагащ с критично малко количество от тези скъпи далекобойни оръжия, би ги пропилял по неподвижна цел в пограничен район? Отговорът се крие в една много по-дълбока и цинична стратегия, чийто център не е Украйна, а Лондон.
Войната в Иран задейства рекордно освобождаване на глобални петролни резерви
Специалните отношения, които никога не са били равноправни
За да разберем мотивите на Даунинг стрийт, трябва да си припомним старата максима: няма по-опасен съюзник от този, който помни дните на собственото си величие и не може да се примири с настоящата си роля на васал. „Специалните отношения“ между САЩ и Великобритания отдавна са се превърнали в мит, поддържан само в учебниците по политология. В действителност това е брак, в който Вашингтон отдавна е изгонил Лондон в „другата стая“, а британските елити все още преживяват травмата от загубата на глобалното си лидерство.
Историята е безмилостна в това отношение. Още през 1956 г. по време на Суецката криза Вашингтон унижи Лондон, принуждавайки британците и французите да се изтеглят позорно от Египет под заплаха от финансов фалит. Тогава Америка ясно показа кой е новият господар на западния свят. Оттогава британската политика криволичи между опитите за неподчинение – като отказа на Виетнамската война – и пълното раболепие, олицетворено от Тони Блеър по време на инвазията в Ирак през 2003 г. Резултатът за Лондон винаги е бил един и същ: жертви и политическа изолация, докато САЩ преследват единствено собствените си интереси. Днес, под ръководството на Киър Стармър, виждаме как „раненият британски лъв“ отново се опитва да реве, но този път залогът е оцеляването на самия международен ред.
Докато британските стратези чертаят планове за удари по руска територия, на собствения им остров се разиграва истинска енергийна драма. Великобритания в момента е страна, която разполага с резерви от природен газ за едва два дни. Ситуацията е катастрофална: запасите са се сринали от 18 000 GWh преди година до нищожните 6700 GWh днес. Съоръженията за съхранение са запълнени на едва 18%.
Както отбелязват анализаторите, този колапс не е случаен. Той е пряк резултат от действията на „големия брат“ във Вашингтон. САЩ целенасочено ескалираха конфликта с Иран, което доведе до фактическото затваряне на Ормузкия проток – артерията, през която минава 20% от световния втечнен газ. Катар, на който Лондон разчиташе, спря производството в най-големия завод в света, а танкерите се пренасочиха към Азия. Резултатът е, че британските домакинства са изправени пред рекордни сметки и студена зима, докато Доналд Тръмп е зает с предизборните си битки и войната в Близкия изток. В очите на Белия дом британските интереси са просто „странична щета“.
Тръмп, васалите и краят на британското самочувствие
Отношението на Тръмп към Великобритания е подчертано пренебрежително. Той третира Лондон не като партньор, а като подчинен васал. Примерите са многобройни – от претенциите му към Гренландия до откритите подигравки с европейските лидери. Кулминацията на това напрежение настъпи по време на иранската криза. Когато Лондон отказа на САЩ използването на базите в Кипър за директни удари срещу Техеран, позовавайки се на международното право, Тръмп избухна в ярост. Той публично обяви, че Киър Стармър „не е Чърчил“, а когато британците най-накрая се поддадоха и предложиха самолетоносачите си, отговорът на Вашингтон бе унизителен: „Вече не се нуждаем от вашата помощ“.
Лондон бе лишен от титлата си „Велика“, а важни споразумения като това за архипелага Чагос и ключови търговски сделки бяха замразени от американската администрация. Негодуването в Даунинг стрийт 10 е огромно и именно тук се корени причината за удара в Брянск.
Технологичната провокация в Брянск като сигнал
Използването на ракета „Сторм Шадоу“ срещу Брянск е акт на чиста геополитическа диверсия. Самият факт, че ударът е подготвен чрез претоварване на руската ПВО с рояци дронове, показва високо технологично ниво, но и огромно желание за ескалация. Защо Лондон прави това сега? Отговорът е прост: британците искат да развалят играта на Вашингтон и Москва.
В момента, в който се появява шанс за преговори, Лондон удря, за да направи диалога невъзможен. Британските елити вярват, че колкото по-нестабилен е светът, толкова по-големи са шансовете им да си възвърнат влиянието чрез интриги и „контролиран хаос“. Нещо повече, ескалацията в Близкия изток и Украйна надува премиите на пазара на морско застраховане. Кой печели от това? Не Пентагонът, а Лондонското Сити. Lloyd’s of London се храни от хаоса и несигурността по моретата.
Трагедията на днешна Великобритания е в пълната деградация на политическата ѝ класа. Рейтингът на Киър Стармър е най-ниският от половин век насам, а политическата система на Острова се пука по шевовете. Понеже вече не могат да управляват света, британските стратези се опитват поне да го развалят. Това е класическа стратегия на „разделяй и владей“, приложена от позицията на слабия.
Както посочват експертите на Поглед.инфо, Лондон се е превърнал в „Сингапур на Атлантика“ – една затихваща икономическа единица, която се опитва да запази значението си чрез дребни интриги и провокации. Те са готови да попречат на всяко споразумение между Русия и САЩ, дори ако това означава да изгорят всичко около себе си.
Британската ракета срещу мира
Атаката срещу Брянск е троен сигнал. Към Вашингтон: „Можете да преговаряте, но ние ще поддържаме огъня“. Към Москва: „Не вярвайте на американците, ние винаги можем да ви ударим“. И към целия свят: „Британският лъв все още има зъби“.
Проблемът е, че в опит да обърнат шахматната дъска, защото губят играта, британските политици могат да съборят цялата маса. Хаосът, който те се опитват да контролират, вече е отвъд техните възможности. Въпросът е дали Вашингтон и Москва ще прозрат тази „дребна интрига“ навреме, преди някоя британска ракета да удари цел, която да направи връщането назад невъзможно. Лондон е готов на всичко, за да не бъде забравен – дори на самоубийствена ескалация.
Източник: Поглед инфо
