Смятахте войната в Ирак за провал? Иран е още по-голяма грешка.
Решението на Тръмп да се присъедини към Израел във война срещу Иран е много по-голяма стратегическа грешка — и такава с далеч по-сериозни последици.
22 страни в капана на Тръмп срещу Иран, Самотният „цар“ или „царя е гол“, бягащите съюзници
Както мнозина, и аз смятах, че решението на бившия президент на САЩ Джордж У. Буш да нахлуе в Ирак през 2003 г. е най-голямата стратегическа грешка, допусната от Америка, поне след войната във Виетнам.
Тоест — досега.
Сергей Лавров призовава за свещена война срещу западния диктат, залогът е оцеляването на света
Решението на президента на САЩ Доналд Тръмп да се присъедини към Израел във война срещу Иран е много по-голяма стратегическа грешка и такава с далеч по-сериозни последици. Причините за това са много — от непосредственото въздействие върху региона и световната икономика до дългосрочните последици за Русия и Китай, както и отражението върху съюзите на САЩ и глобалната позиция на страната.
Това вече е ясно — и сме едва в третата седмица.
Нека започнем със сходствата: както при войната в Ирак, и войната срещу Иран започва с предположението, че управляващият режим ще падне бързо и ще бъде заменен от нов, по-умерен и по-малко конфронтационен. И в двата случая идеята е чрез бърза и решителна военна сила да бъде отстранена най-голямата дестабилизираща заплаха в Близкия изток — режимът на Саддам Хюсеин в първия случай и теократичната диктатура в Техеран във втория.
Но докато Буш разбира, че разгромът на един режим изисква сухопътни сили, изглежда Тръмп разчита, че въздушната мощ сама по себе си ще бъде достатъчна. В резултат режимът на Хюсеин пада бързо — макар Буш сериозно да подценява какво ще бъде необходимо, за да се изгради стабилен, а още по-малко демократичен Ирак на негово място. Иранското правителство обаче, както самите американски разузнавателни служби свидетелстват, „изглежда непокътнато“, въпреки че Израел ликвидира редица негови ключови политически и военни лидери чрез целенасочени удари.
Ако погледнем по-широко региона, погрешната преценка на Буш в крайна сметка допринася за мащабно въстание, което засилва влиянието на Иран в Ирак и в по-широкия Близък изток. За разлика от това, грешката на Тръмп оставя на власт режим, който, освен че гарантира собственото си оцеляване, вече е изцяло фокусиран върху нанасянето на максимални щети на САЩ и техните съюзници.
Ирански дронове и ракети вече атакуват Израел и държавите от Персийския залив, поразяват ключови енергийни обекти и на практика затварят Ормузкия проток, през който преминава една пета от световния износ на петрол и газ.
По-малко от месец след началото светът вече става свидетел на най-голямото прекъсване на доставките на петрол и газ в историята. И с разширяването на бойните действия към енергийната инфраструктура глобалните икономически последици ще се усещат във всяка страна месеци, ако не и години напред — дори ако конфликтът приключи скоро.
Щетите, които вече са нанесени на световната икономика, са значително по-големи от икономическите последици от войната в Ирак.
Но това не е всичко. В геополитически план войната между САЩ и Израел срещу Иран ще има далеч по-мащабни отражения от войната в Ирак.
От една страна, администрацията на Буш полага значителни усилия, за да привлече съюзници в подкрепа на войната. Тя не постига пълен успех — ключови партньори като Германия и Франция продължават да се противопоставят — но поне прави опит.
За разлика от това, Тръмп дори не се опитва да привлече най-важните съюзници на Америка. Нещо повече — той дори не ги информира за решението си. И все пак, когато Иран реагира предвидимо, като затваря Ормузкия проток, президентът на САЩ настоява съюзниците да изпратят военноморски сили за ескорт на танкерите — въпреки че самият американски флот до момента отказва да го направи.
И макар да е вярно, че войната в Ирак оставя много съюзници на САЩ — дори тези, които участват, като Великобритания — дълбоко разколебани, случаят с Иран убеждава съюзниците, че вече не могат да разчитат на САЩ и че Вашингтон се превръща в реална заплаха за тяхната икономическа сигурност.
Това също ще има дълготрайни последици, далеч надхвърлящи тези от войната в Ирак.
Накрая остава фактът, че когато Буш решава да нахлуе в Ирак, Русия и Китай все още са второстепенни глобални сили. Руският президент Владимир Путин едва започва усилията си за стабилизиране на икономиката и възстановяване на военната мощ на Русия, докато Китай току-що се присъединява към Световната търговска организация и остава на десетилетие или повече от превръщането си в икономическа суперсила. С други думи, грешката на Америка в Ирак се случва в момент, когато стратегическите последици за глобалния баланс на силите все още са управляеми.
Провалът на Тръмп в Иран се развива в момент, когато Китай реално се конкурира със САЩ за глобална мощ и влияние, а Русия води най-голямата военна операция в Европа от края на Втората световна война.
И двете държави имат значителна полза.
Русия е краткосрочният печеливш. Цените на петрола се покачват, генерирайки над 150 милиона долара допълнителни приходи дневно за Москва, които захранват военната ѝ машина. САЩ облекчават санкциите срещу Русия в напразен опит да ограничат ръста на цените на горивата. Междувременно Украйна е оставена да се справя с ракетните и дронови атаки на Русия без модерните отбранителни системи, които сега се използват за защита на Израел и държавите от Персийския залив.
Китай, от своя страна, наблюдава как САЩ пренасочват военните си сили от Индо-Тихоокеанския регион към Близкия изток, където те вероятно ще останат месеци, ако не и години. Сред тях са ударна група самолетоносачи, противоракетна система THAAD от Корея и експедиционен корпус на морската пехота от Япония. И макар че прекъсванията в доставките на петрол и газ създават краткосрочни трудности и за Пекин, бързият преход на Китай към възобновяеми източници и тясното му сътрудничество с богатата на енергийни ресурси Русия го поставят в изгодна позиция да посрещне бъдещето с увереност.
Буш и Тръмп встъпват в длъжност с намерението да избегнат воденето на грешните войни. Въпреки това и двамата предприемат военни авантюри, подхранени от самоувереност в американската мощ.
Но докато САЩ са достатъчно силни — а противниците им все още достатъчно слаби — за да възстановят голяма част от щетите от войната на Буш, войната, която се развива в Иран днес, ще остави след себе си Америка, загубила значителна част от своята глобална мощ, престиж и влияние, изправена сама срещу надигащи се съперници.
