Мислехме, че войната в Ирак е грешка? Тази в Иран е несравнимо по-голяма
Решението на Тръмп да се присъедини към Израел във война срещу Иран представлява значително по-мащабна стратегическа грешка — с далеч по-дълбоки последици.
Доскоро, подобно на мнозина, считах, че нахлуването на САЩ в Ирак през 2003 г., предприето от Джордж У. Буш, е най-сериозният стратегически провал на Америка след Виетнамската война.
До този момент.
Причините са многопластови — от непосредственото въздействие върху региона и глобалната икономика до дългосрочните ползи за Русия и Китай, както и ерозията на съюзите и международния авторитет на САЩ.
Това вече е ясно — и сме едва в третата седмица.
Нека започнем със сходствата: подобно на войната в Ирак, конфликтът с Иран се основава на убеждението, че управляващият режим ще се срине и ще бъде заменен от нов, по-малко конфронтационен такъв. И в двата случая целта е военната сила бързо и решително да се отстрани основният източник на нестабилност в Близкия изток — режимът на Саддам Хюсеин в първия случай и теократичната власт в Техеран във втория.
Но докато Буш осъзнава, че смяната на режим изисква сухопътно присъствие, Тръмп изглежда разчита единствено на въздушните удари. Режимът на Хюсеин действително пада бързо — макар Буш сериозно да подценява ресурса, необходим за изграждането на стабилен, а камо ли демократичен Ирак. Иранското правителство обаче, както признават самите американски разузнавателни служби, „остава непокътнато“, въпреки че Израел елиминира редица ключови политически и военни фигури.
В по-широк регионален план, грешната преценка на Буш в крайна сметка води до мащабно въстание, което засилва влиянието на Иран в Ирак и в целия Близък изток. За разлика от това, погрешната преценка на Тръмп оставя на власт режим, който освен че гарантира собственото си оцеляване, вече е съсредоточен единствено върху нанасянето на възможно най-големи щети на САЩ и техните съюзници.
Ирански дронове и ракети атакуват Израел и държавите от Персийския залив, насочват се към ключови енергийни съоръжения и блокират корабоплавенето през Ормузкия проток, през който преминава една пета от световния износ на нефт и газ.
По-малко от месец по-късно светът вече е свидетел на най-мащабния срив в доставките на нефт и газ в историята. С разширяването на бойните действия към инфраструктурата за добив на нефт и газ, глобалните икономически последици ще се усещат във всяка страна с месеци напред, ако не и с години — дори при скорошен край на конфликта.
Щетите, които вече са нанесени на световната икономика, са значително по-големи от икономическите последици от войната в Ирак.
Но това не е всичко. В геополитически план войната между САЩ и Израел срещу Иран ще има далеч по-дълбоки отражения от войната в Ирак.
Първо, администрацията на Буш отделя значително време и усилия, за да убеди съюзниците да участват и да подкрепят войната. Макар да не успява напълно — ключови съюзници като Германия и Франция продължават да се противопоставят – тя все пак прави опит.
За разлика от това, Тръмп дори не се опитва да привлече най-важните съюзници на Америка. Нещо повече — той дори не ги информира за решението си. И въпреки това, когато Иран предсказуемо отговаря със затваряне на Ормузкия проток, президентът на САЩ настоява съюзниците да изпратят военноморските си сили за ескорт на танкери — при положение че самият Военноморски флот на САЩ засега отказва да го направи.
И макар да е вярно, че войната в Ирак сериозно разклаща много съюзници на САЩ — включително и тези, които се включват, като Великобритания — действията срещу Иран подкопават основите на доверието към Вашингтон, убеждавайки съюзниците, че вече не могат да разчитат на него и че той се превръща в риск за тяхната икономическа сигурност.
И това също ще има дълготрайно въздействие — далеч отвъд всичко, което войната в Ирак причинява.
Накрая остава фактът, че когато Буш решава да нахлуе в Ирак, Русия и Китай все още са второстепенни глобални сили. Руският президент Владимир Путин едва започва усилията си да стабилизира икономиката и да възстанови военната мощ на Русия, докато Китай едва се присъединява към Световната търговска организация и е поне десетилетие далеч от превръщането си в икономическа суперсила. С други думи, грешката на Америка в Ирак се случва в момент, когато стратегическите последици за глобалния баланс на силите все още са овладяеми.
Войната в Иран се разгръща във време, когато Китай открито се конкурира със САЩ за глобално влияние и мощ, а Русия води най-мащабните военни действия в Европа от края на Втората световна война.
И двете държави имат какво да спечелят.
Русия е краткосрочният победител. Цените на петрола се покачват, което носи на Москва над 150 милиона долара допълнителни приходи дневно за финансиране на военната ѝ машина. САЩ облекчават санкциите срещу Русия в напразен опит да ограничат поскъпването на горивата. През това време Украйна е изправена пред руските ракетни и дронови атаки без модерните отбранителни системи, които сега се използват за защита на Израел и държавите от Залива.
Китай, от своя страна, наблюдава как САЩ пренасочват военните си сили от Индо-Тихоокеанския регион към Близкия изток, където те вероятно ще останат с месеци, ако не и години. Тези сили включват ударна група самолетоносачи, система за противоракетна отбрана THAAD от Корея и експедиционен корпус на морската пехота от Япония. И макар прекъсванията в доставките на нефт и газ да са краткосрочен проблем и за Пекин, бързият преход на Китай към възобновяеми енергийни източници и тясното му партньорство с енергийно богатата Русия го поставят в позиция уверено да посрещне бъдещето.
Буш и Тръмп идват на власт с решимост да избегнат грешните войни на своите предшественици. Въпреки това и двамата се впускат във военни авантюри, подхранени от самонадеяна вяра в американската мощ.
Но докато САЩ са достатъчно силни — а противниците им все още достатъчно слаби — за да възстановят голяма част от щетите, нанесени от войната на Буш, конфликтът, който се разгръща днес в Иран, ще остави след себе си Америка, загубила значителна част от своята глобална мощ, авторитет и влияние — обречена да се изправя сама срещу надигащите се противници.
