Войната в Иран: защо Владимир Путин се оказва най-големият печеливш
Иран е в центъра на американско-израелските удари в Близкия изток, които повишават цената на петрола и засилват способността на Кремъл да финансира военната си кампания.
Иран строши дигиталната империя! Иранският чук удари Amazon – краят на идилията
Руският президент Владимир Путин посреща новата година, изправен пред болезнен избор — да ограничи т.нар. „специална военна операция“ в Украйна или да рискува сериозни щети за икономиката си.
Буквално за една нощ президентът на САЩ Доналд Тръмп му предоставя решение.
Американско-израелските удари по Иран тласкат цените на петрола нагоре, укрепвайки основния източник на приходи на Кремъл и улеснявайки Путин да поддържа военната си кампания
След като Израел бомбардира ирански петролни съоръжения през уикенда, референтните цени на суровия петрол скачат над 100 долара за барел — най-високото им ниво от лятото на 2022 г., когато цените на петрола рязко скачат след пълномащабното нахлуване на Русия в Украйна.
За Русия ценовият ръст на петрола се превръща в икономическа тласък в ключов момент – когато четиригодишната война в Украйна заплашва да прерасне във вътрешна икономическа криза.
Нападението срещу Иран може да подкопае претенцията на Москва, че стои до своите съюзници, но то вече носи ползи за руската икономика и съответно за войната ѝ срещу Украйна — оставяйки Кремъл в добра позиция да се превърне в един от основните печеливши от разширяващия се конфликт в Близкия изток.
Икономически обрат
Само преди няколко седмици настроенията сред руския икономически елит са мрачни.
Бюджетният план на руското финансово министерство за тази година предвижда базова референтна цена от 59 долара за барел сорт „Уралс“ — основната експортна петролна смес на страната.
Но през януари приходите от енергийния сектор спадат до най-ниското си ниво от 2020 г., което допълнително влошава и без това разочароващите данъчни постъпления.
Докато западните санкции, високите лихвени проценти и недостигът на работна ръка натоварват икономиката, напрежението между финансовото министерство и централната банка относно начина за ограничаване на щетите става все по-видимо.
„Това далеч не е срив“, казва Сергей Вакуленко, старши сътрудник в Carnegie Russia Eurasia Center.
„Но правителството се изправя пред трудни решения — трябва да съкращава разходи, да повишава данъци и дори да обмисля известно намаляване на военните разходи.“
Спирането на войната в Украйна никога не стои на масата, добавя Вакуленко, но става ясно, че дори и в тази област Русия ще трябва „малко да пести“.
Тогава Израел и САЩ атакуват Иран.
Докато Техеран отвръща на удара и конфликтът прераства в регионална война, корабоплаването през Ормузкия проток се забавя, което изстрелва цените на петрола нагоре.
„Изведнъж Москва получава този подарък“, казва Владимир Милов, бивш заместник-министър на енергетиката, понастоящем критик на Кремъл, живеещ в чужбина.
„Те получават спасителен пояс.“
По думите му тези дни руските официални представители са „много, много доволни“.
Стратегическа грешка
Вместо да се продава с отстъпка заради западните санкции, руският петрол вече може да се търгува на премиум цени, а основните му купувачи — Индия и Китай — се надпреварват да осигурят доставки.
Нещо повече — те ще имат благословията на Вашингтон.
Миналия петък Министерството на финансите на САЩ издава 30-дневно временно освобождаване, което позволява на Индия да купува руски петрол, за да „се гарантира, че петролът ще продължи да достига до световния пазар“.
Ден по-късно финансовият министър на САЩ Скот Бесент заявява, че Съединените щати могат да „отменят санкциите върху други руски петролни доставки“ — рязък обрат спрямо миналогодишната политика да се налагат санкции на държави, които купуват руска енергия.
Не е изненадващо, че Кремъл се възползва от ситуацията в пълна степен.
„Русия беше и продължава да бъде надежден доставчик както на петрол, така и на газ“, казва говорителят на Путин Дмитрий Песков пред журналисти в петък — в изказване, звучащо почти като рекламно послание, като добавя, че търсенето на руски енергийни продукти се е увеличило.
Междувременно помощникът на Кремъл Кирил Дмитриев ликува в серия публикации в X, заявявайки че „петролната шокова вълна едва започва“ и определяйки решението на Европа да се откаже от руската енергия като „стратегическа грешка“.
В понеделник прокремълски коментатори разпространяват статия на Wall Street Journal, която прогнозира, че цените на петрола могат да скочат до 215 долара.
Дългосрочна стратегия
Енергийни експерти предупреждават, че е твърде рано Москва да говори за успех.
Дали кризата с Иран ще се окаже спасение за руската икономика зависи пряко от това колко дълго ще продължи.
Милов, бившият заместник-министър на енергетиката, казва, че за да има реална промяна за икономиката, цените на петрола трябва да останат на сегашните нива приблизително година.
„Един или два месеца високи цени със сигурност ще помогнат, но няма да я стабилизират“, обяснява той.
Временен скок на цените само ще „помогне да се отложат трудните решения“, добавя Вакуленко от Carnegie Russia Eurasia Center.
Има и друга причина Москва да се надява войната да се проточи: с всеки изминал ден бойни действия САЩ изчерпват част от оръжейните запаси , на които Украйна разчита, за да се защитава.
Според медийни съобщения Русия предоставя на Иран разузнавателна информация, която да му помогне да насочва удари срещу американски военни кораби и самолети.
Убийството на иранския лидер Али Хаменей при американско-израелски въздушен удар може да е подкопало обещанието на Русия да защитава своите съюзници, но Путин в крайна сметка може да реши, че това е цена, която си струва да бъде платена.
