Как войната с Иран променя играта за Украйна
ЛОНДОН — Европейците, които се борят да се справят с провокативните намеси на Доналд Тръмп, може скоро да открият, че има нещо още по-лошо: да не бъдат повече обект на вниманието му.
Тръмп: Войната с Иран е планирана за 4–5 седмици, но може да продължи „много по-дълго“
Докато продължаващата операция на Тръмп срещу Иран заема приоритетно място за плановите екипи в Пентагона и в Белия дом, европейски официални лица се опасяват, че той може да загуби интерес към прекратяването на пълномащабната война на Русия срещу Украйна, която вече навлиза в петата си година.
Практическите последици, ако САЩ се окажат въвлечени в продължителен конфликт в Близкия изток, може да се окажат дори по-сериозни от политическия ефект: Украйна може да остане без произведените в Америка оръжия, от които се нуждае, за да устои на ежедневните руски ракетни атаки — защото американските сили използват много от тях срещу Иран.
Курската инвазия изгоря, дроновете „Упир“ размазват ВСУ, оръжието на САЩ отива за Иран
„Всички разбират, че за нас това е въпрос на оцеляване — да разполагаме с необходимите оръжия“, казва украинският президент Володимир Зеленски пред репортери в понеделник. „Ако в Близкия изток има продължителни бойни действия, това със сигурност ще се отрази на доставките. Сигурен съм в това.“
Тръмп заявява в понеделник, че войната срещу Иран, водена от САЩ и Израел, може да продължи четири до пет седмици, но че е готов тя да се проточи и по-дълго. Някои анализатори предупреждават, че тя може да прерасне в по-мащабен конфликт, от който на Америка ще ѝ бъде трудно да излезе.
„Има верижен ефект по отношение на вниманието“, казва Ед Арнолд от отбранителния мозъчен тръст Royal United Services Institute в Лондон. „Как да накарате Тръмп да се ангажира с конкретна политика или с нови усилия за ограничаване на Русия в Украйна, когато току-що е отворил още един фронт в потенциална война? Освен това, ако изпращате толкова много техника и оборудване в региона, няма да имате резерви на склад.“
Още преди САЩ да започнат въздушните си удари срещу Иран, официални лица във Вашингтон изразяват опасения, че подобен конфликт може да изчерпи американските оръжейни запаси и да направи страната по-уязвима — аргумент, който вероятно ще се чува все по-често, колкото по-дълго продължава войната.
Това може да подтикне администрацията на Тръмп да даде приоритет на възстановяването на собствените си запаси за сметка на ракетите, предназначени за продажба на Европа и Украйна, предупреждава високопоставен европейски правителствен служител, пожелал анонимност заради чувствителността на темата.
„Изразходвано е огромно количество огнева мощ, включително ракети-прехващачи и други видове ракети“, казва той. „САЩ трябва да възстановят запасите си, което означава, че за Европа или Украйна ще има по-малко за закупуване.“
Без налични запаси
В Киев произведените в САЩ ракети-прехващачи PAC-3 за системите за противовъздушна отбрана Patriot се смятат за жизненоважни за свалянето на руски ракети.
Европейските правителства също нямат готови запаси от противовъздушни системи и дават приоритет на развитието на собствените си способности, за да бъдат по-самостоятелни и същевременно да допринасят повече за Украйна. Но тези усилия вероятно ще отнемат години.
Зеленски заявява, че е „твърде рано“ да се каже дали конфликтът в Близкия изток ще навреди на доставките на оръжие за Украйна. „Но ние ще направим всичко възможно националното ни финансиране да не бъде прекъснато, а вътрешното ни производство да работи на пълен капацитет“, казва той.
Катерина Черногоренко, бивш заместник-министър на отбраната на Украйна, пише в публикация във Facebook в понеделник, че разработчиците на дронове, специалистите по електронна война и други експерти трябва да работят заедно, за да се избегне недостиг на запаси.
Тя призовава украинските оръжейни компании бързо да изкупят наличните запаси от критични компоненти, за да подсигурят страната за следващите 12 до 24 месеца.
„Ситуацията в Близкия изток може много бързо да прерасне в криза с ключови части за отбранителната индустрия на Украйна“, казва тя. „Цените, квотите и веригите на доставки ще се променят драстично.“
Преговорите продължават
На пръв поглед Тръмп остава ангажиран с намирането на решение на конфликта между Русия и Украйна. Неговият пратеник Стив Уиткоф и зет му Джаред Къшнър се срещат с украински представители миналата седмица за разговори в Женева.
Тръмп също така разговаря със Зеленски преди планирани тристранни преговори с участието на Русия, които се очакваше да се проведат по-късно тази седмица.
Зеленски казва, че следващите разговори трябва да започнат на 5–6 март в Абу Даби, но че „военните действия“ в Близкия изток означават, че този план не може да бъде потвърден.
„Въпреки това никой не е отменил срещата“, казва той, като предполага, че при нужда тя може да бъде преместена в Турция или Швейцария. „Срещата трябва да се състои, тя е важна за нас.“
Американското правителство заявява, че няма проблем с капацитета си, когато е попитано за ангажимента си към Украйна.
„Американските въоръжени сили са напълно оборудвани, за да постигнат всички стратегически цели на президента“, казва говорителят на Белия дом Анна Кели.
Въпреки това опитите на Тръмп да ускори преговорите, включително чрез налагане на американски санкции върху руския петролен сектор, досега не водят до пробив.
Самият Тръмп в миналото казва, че един ден може да изгуби търпение и „да се оттегли“ от опитите си да помогне за постигане на мир.„Това беше европейски проблем. Той трябваше да си остане европейски проблем“, казва Тръмп още през май миналата година.
Руският лидер Владимир Путин изглежда не бърза да сключва сделка.
През последните дни Украйна отново е подложена на масирани атаки със стотици руски ракети и дронове.
Следвайки дългосрочна стратегия и разчитайки на подкрепата на съюзници като Китай, Северна Корея и Иран, Путин до известна степен печели време.
След почти три години война подкрепящият Украйна Джо Байдън напуска Белия дом и е заменен от Тръмп, който впоследствие прекратява американското финансиране за Украйна и временно спира обмена на разузнавателна информация.
„Ще бъде трудно да се запази фокусът“, казва европейски дипломат. „Още преди войната срещу Иран американците вече показваха по-малък интерес и губеха търпение по отношение на Украйна.“
Дипломатът казва, че Тръмп може да изгуби концентрация върху мирните преговори — но добавя: „А те изобщо водеха ли до нещо?“
Европейско протакане
Русия безмилостно атакува енергийната инфраструктура на Украйна през цялата зима, включително с масирана ракетна и дронова атака през нощта на 25 срещу 26 февруари.
Според Института за изследване на войната, руските сили изстрелват 420 дрона и 39 ракети срещу Украйна — четвъртият случай през февруари, в който Русия изстрелва повече от 400 бойни средства срещу страната.
Украинската противовъздушна отбрана сваля 374 дрона и 32 от ракетите, според данните на института.
Първият осезаем ефект от кризата с Иран върху Украйна вече се усеща — в кандидатурата на страната за членство в Европейския съюз.
ЕС трябваше тази седмица на среща в Кипър да предостави на украинските представители подробности за следващите стъпки по пътя към членство в блока.
Но след като ирански дрон удря британска въздушна база в Кипър, срещата е отложена.
Забавянето е поредното разочарование за Киев, след като ЕС в края на миналата година не успява да постигне споразумение за използването на замразени руски активи за възстановяването на Украйна, а след това не финализира и така необходимия заем от 90 милиарда евро, който първоначално е обещан.
Без спешно ново финансиране Украйна ще се изправи пред бюджетен дефицит още следващия месец.
ЕС планира да насрочи нова дата за срещата и възможно най-скоро да предаде на Украйна оставащите документи по преговорния процес за членство, казва европейски дипломат, запознат с плановете.
„Важно е да не се губи инерцията“, казва дипломатът. „Не искаме ситуацията в Близкия изток да повлияе на това.“
Не всичко е по вкуса на Путин
Разбира се, Путин далеч не получава всичко, което иска.
Американски и израелски удари убиват върховния лидер на Иран аятолах Али Хаменей, както и редица командири и други висши представители на режима, лишавайки Путин от още един ценен съюзник, след като американските сили залавят венецуелския лидер Николас Мадуро през януари.
Иран също купува руски оръжия, а в началото на войната в Украйна продава на Москва своите дронове „Шахед“.
По-късно Русия започва да произвежда много от тях сама, базирайки се на иранските разработки.
Олександър Мережко, председател на комисията по външни отношения в украинския парламент, казва пред POLITICO в понеделник, че „не се тревожи, че Тръмп ще бъде твърде разсеян от войната с Иран“.
„По принцип има и някои плюсове за нас“, казва той.
Освен че лишават Русия от доставчик на оръжие, американските атаки срещу Иран могат да покажат на Тръмп, че Украйна е „на същата страна“ като САЩ — две демократични държави, които се борят срещу авторитарни режими.
„Ние се борим срещу цялата ос на злото“, казва той. „Не е само Русия — това са Иран, Северна Корея и Китай, който икономически подпомага руската военна машина.“
Ехор Чернев, заместник-председател на комисията по национална сигурност и отбрана в украинския парламент, казва пред POLITICO, че войната с Иран ще продължи „паралелно“ с мирните преговори, посредничени от САЩ, които не са отменени.
„Те са взаимосвързани“, казва той.
„Колкото по-бързо и ефективно САЩ действат срещу Иран, толкова повече шансове има за напредък в мирните преговори с Русия. Единственият риск за нас ще бъде, ако кампанията на САЩ и Израел срещу Иран се проточи и не постигне никакви цели. Тогава наистина вниманието към Украйна може да отслабне.“
