Лавров обеща преговори без пауза на фронта и прехвърли вината за границите върху Европа
Русия е готова да преговаря за край на войната в Украйна, но няма да спре бойните действия, докато разговорите продължават. Това заяви външният министър Сергей Лавров пред Съвета за сигурност на ООН на 23 септември. Той обвини европейските държави и за загубата на украински територии, като представи спорен разказ за събитията след 2014 г. Зад дипломатическия спор стои непосредствен въпрос: възможно ли е да се договори мир, когато Москва изключва дори временна пауза на фронта? Следвайте „Маринов NEWS“ в Телеграм за още актуални новини.
Ердоган удари по ветото в ООН: сблъсък за властта, която пет столици отказват да пуснат
Москва поставя преговорите под огън
„Няма да спираме специалната военна операция по време на преговори, Украйна можеше да си остане в границите от 1991 година, ако европейците не спираха да лъжат! “, цитира Лавров „Гласове“. „Ройтерс“ независимо потвърждава позицията му от заседанието и допълва важен детайл: по-рано същия ден Лавров е разговарял с държавния секретар на САЩ Марко Рубио. След срещата Рубио е заявил, че Москва и Киев са проявили интерес към ограничено прекратяване на ударите срещу енергийни и зърнени цели. Интерес към такъв разговор обаче не означава постигната договореност.
В речта си руският министър заяви, че Украйна е можела да запази границите си от 1991 г., ако европейците бяха осигурили изпълнението на политическите договорености от 2014 г. Това е неговата оценка за миналото, а не установен изход от събитията. РБК съобщава и съществено уточнение от същото изказване: когато Лавров говори за изпълнението на Минските споразумения, той изключва Крим от представата си за украинските граници. Следователно неговото „1991 г.“ не означава възстановяване на цялата международно призната територия на Украйна.
Тази уговорка променя смисъла на посланието. Москва обвинява Европа, че е провалила възможността за запазване на Украйна, но едновременно третира въпроса за Крим като приключен. Лавров свърза сегашния отказ от пауза с недоверие към европейските правителства: според него те искат време, за да попълнят украинските военни запаси. Това е обвинение на руската страна, а не доказан мотив на държавите, които настояват за примирие. Думите му показват колко далеч една от друга остават изходните позиции за евентуални мирни разговори.
Разликата се вижда и в непосредствените предложения. Киев търси стъпки за намаляване на ударите по енергийната инфраструктура преди зимата и заявява готовност за морско примирие в Черно море, ако Русия предприеме съответни действия. Лавров, от своя страна, отхвърля обща пауза във военните операции по време на преговори. Ограничено споразумение за конкретни цели и пълно спиране на огъня са различни решения. Изявлението на Рубио сочи възможност за обсъждане на първото, но не отменя публичния отказ на Москва от второто.
Историческият спор също не може да бъде решен с едно условно изречение. Споразумението от февруари 2014 г., за което говори Лавров, и последвалите Мински договорености се отнасят до различни етапи на кризата. Руският министър ги използва, за да обоснове тезата, че европейските действия са довели до сегашното положение. Дори да се приеме, че дипломатическите възможности тогава са били пропуснати, от това не следва с увереност какви биха били днешните граници. Подобен извод остава политическа хипотеза, защото описва история, която не се е случила.
В Ню Йорк разминаването имаше и практическо измерение. Докато Вашингтон проверява дали е възможно ограничено намаляване на атаките, воюващите страни остават без обща формула за прекратяване на сраженията. Украйна поставя акцент върху защитата на електроснабдяването и безопасността на корабоплаването; Русия настоява, че временната пауза би дала предимство на противника ѝ. При такива позиции всеки следващ контакт ще трябва да изясни обхвата на евентуалната договорка: кои удари спират, за колко време и как се установява дали обещанията се спазват.
Затова срещата между Лавров и Рубио не бива да се представя нито като пробив, нито като безсмислен жест. Тя показва, че каналът за разговор между Москва и Вашингтон работи. Изявлението пред Съвета за сигурност обаче поставя ясна граница на руската готовност към този момент: преговори могат да се водят, докато войната продължава. За хората, зависещи от електричество, отопление и сигурни доставки през Черно море, резултатът ще се измерва с конкретно споразумение и действия по него, а не с броя проведени срещи.
Анализa на Маринов NEWS
Лавров опита да премести центъра на дебата от сегашното решение на Москва да воюва към въпроса кой е пропуснал шанс за мир преди години. Това е силен политически аргумент за собствената му аудитория, но не отговаря на най-спешния въпрос след заседанието: ще намалеят ли ударите сега? Уточнението за Крим показва и защо формулата „границите от 1991 г.“ звучи по-широко, отколкото допуска руската позиция. Реален напредък ще има, когато заявеният интерес към ограничена договорка се превърне в ясни, проверими ангажименти.
Източник: Маринов NEWS
Преговори под огън: какво всъщност предложи Москва
Лавров говори за мир пред ООН, но заяви, че руската армия няма да прави пауза за преговорите. В същото време след срещата му с Марко Рубио се появи сигнал за интерес към по-тясна договорка за енергийните и зърнените цели. Между тези две позиции има огромно разстояние. Има и важен пропуск в спора за границите от 1991 г.: когато руският министър описва своя сценарий, той изключва Крим. Какво остава като реална възможност за намаляване на ударите?
ЛИНК В КОМЕНТАРИТЕ
#Украйна #Русия #Лавров #ООН #СъветЗаСигурност #Преговори #Примирие #Крим #МариновNEWS
