Германският канцлер Мерц се обръща срещу Тръмп заради войната в Иран
Миналата седмица канцлерът заяви на американския президент, че е напълно съгласен със свалянето на режима в Техеран. Но тонът му по отношение на войната сега рязко се влошава. Само миналата седмица германският канцлер Фридрих Мерц беше „на една вълна“ с президента на САЩ Доналд Тръмп относно целите на войната с Иран. Вече не звучи толкова ентусиазирано.
Русия постави САЩ при сходни условия чрез Иран и защо НАТО губи контрол
Най-могъщият лидер на Европа рискува да се придържа към Вашингтон в ранните дни на конфликта, докато неговите колеги като испанския премиер Педро Санчес и френския президент Еманюел Макрон осъдиха американско-израелските удари като незаконни.
Но сега Мерц трябва да направи рязък обратен завой, тъй като икономическите и свързаните със сигурността последици от войната върху най-голямата икономика на ЕС стават по-ясни, и публично изразява опасенията си, че Тръмп няма стратегия за излизане, за да сложи край на боевете в Персийския залив.
В петък, по време на посещение в Норвегия, Мерц засегна най-критичния си тон досега. Той твърди, че войната повдига „сериозни въпроси“ относно сигурността и добави: „Тя има огромно въздействие върху нашите енергийни разходи и има потенциал да предизвика мащабна миграция.“
Това е далеч от пътуването му до Вашингтон миналата седмица. По време на срещата си с Тръмп в Овалния кабинет, Мерц изрази подкрепата си за военните цели на Тръмп. Той се подсмихна подлизурски, когато президентът се похвали с щетите, нанесени от американските въздушни удари върху Иран, и заяви, че Берлин е напълно в съгласие с Вашингтон по отношение на необходимостта от премахване на диктатурата в Техеран.
Но канцлерът вече не изглежда да е в настроение за смях, тъй като последиците от войната – която вече навлиза в третата си седмица – все повече заплашват безбройните германски и европейски интереси. Политическата изолация на Мерц сред ключови европейски съюзници и нарастващият натиск от неговия лявоцентристки коалиционен партньор, Социалдемократическата партия (ГСДП), подтикнаха канцлера да заеме по-твърда позиция по отношение на войната през последните дни.
Мерц все повече се опасява, че войната в Иран ще задълбочи сериозните икономически проблеми на страната му – като вече затрудненият производствен сектор на Германия ще понесе нов удар поради покачващите се цени на енергията. Той също така се притеснява, че това може да попречи на европейските усилия за прекратяване на войната на Русия в Украйна и потенциално да предизвика нова бежанска криза, точно когато той се бори да предотврати превръщането на крайнодясната, антиимиграционна партия „Алтернатива за Германия“ (AfD) в най-популярната политическа сила в страната.
В петък Мерц осъди решението на администрацията на Тръмп в четвъртък късно вечерта да облекчи петролните санкции срещу Русия в опит да свали световните цени на петрола, опасявайки се, че този ход само ще послужи за попълване на военния бюджет на Кремъл и ще поддържа пълномащабното нахлуване на Москва в Украйна. Той нарече хода „погрешен“.
„Искаме да гарантираме, че Русия няма да използва войната в Иран, за да отслаби Украйна“, добави Мерц.
„Безкрайна война“
Мерц изпраща противоречиви послания към Иран, откакто САЩ и Израел започнаха атаките си. В деня след първата атака Мерц изрази съмнения, че ще успеят да свалят режима в Техеран и предупреди за блато от типа на Ирак. Въпреки това, каза той, Германия не е в позиция да „поучава“ съюзниците си и подкрепя целта им за смяна на режима.
Тези противоречиви послания дори доведоха до объркване относно позицията на Германия в иранското правителство.
„Не знаем каква е истинската позиция на Германия“, каза иранският посланик в Германия Маджид Нили Ахмадабади пред POLITICO. „Чуваме различни гласове от правителството.“
Но Мерц зае малко по-твърда позиция по отношение на ударите на САЩ и Израел в сряда тази седмица, когато, застанал редом с чешкия премиер Андрей Бабиш в Берлин, изрази загриженост, че САЩ и Израел нямат план за прекратяване на конфликта.
„Нямаме интерес от безкрайна война“, каза Мерц по това време.
Тази промяна се дължи поне отчасти на нарастващия натиск в ЕС и в собственото му коалиционно правителство, като левоцентристките депутати от Социалдемократическата партия все по-често атакуват Християндемократическия съюз (ХДС) на Мерц за мекото отношение към Тръмп и ударите срещу Иран.
„Позицията на ХДС все повече губи позиции“, каза Рене Репази, депутат от Социалдемократическата партия в Европейския парламент.
Репази каза, че критиките на председателя на Европейския съвет Антонио Коста към ударите на САЩ и Израел по-рано тази седмица илюстрират изолацията на Берлин. „Той знае, че по-голямата част от държавите членки са зад него“, каза Репази за Коста.
Тази седмица дори италианският премиер Джорджия Мелони – чест съюзник на Тръмп – се присъедини към хора от лидерите на ЕС, осъждащи атаките срещу Иран като противоречащи на международното право.
Мерц не е стигнал толкова далеч – и е малко вероятно да го направи. Но политиците от Социалдемократическата партия в Берлин казват, че по-твърдата реторика на Мерц през последните няколко дни се дължи поне отчасти на натиска, който са оказали.
„Имаше различни кръгове в коалицията, в които настоявахме много категорично, че трябва категорично да отхвърлим тази война“, каза Адис Ахметович, водещият депутат по външната политика от Социалдемократическата партия, пред радио Deutschlandfunk по-рано тази седмица.
„Икономически и бежански страхове“
Но Мерц е воден и от икономическите рискове от продължителна война, особено след като енергоемкият производствен сектор на Германия – който вече се колебаеше преди началото на войната – е особено уязвим към скокове в цените.
„Перспективите за растеж вероятно ще продължат да се влошават“, пише Вероника Грим, един от водещите икономисти на страната, в есе за германския вестник Handelsblatt. „За Германия това означава, че надеждите за връщане към растеж отново се понижават.“
Очаква се Германия също да бъде сред най-засегнатите страни от ЕС, ако ескалиращата война в Близкия изток създаде нова бежанска криза.
Германия би била най-популярната дестинация за иранците, бягащи от войната, като 28% от иранците я определят като най-вероятната си дестинация, според проучване на базираната в Берлин фондация Rockwool. Това се дължи до голяма степен на факта, че Германия вече е дом на голямо население от ирански бежанци.
Тези предизвикателства идват, тъй като консерваторите на Мерц са изправени пред поредица от провинциални избори, в които нарастващата тревожност относно икономиката и войната в чужбина играят ключова роля – и помагат за тласъка на крайната десница.
С оглед на нарастващите рискове, Мерц заяви в петък, че ще работи за разработването на план за прекратяване на войната чрез разговори с Г-7 и Израел.
„Германия не е страна в тази война и ние не искаме да станем такава“, каза Мерц. „И в това отношение всички наши усилия са насочени към прекратяване на войната.“
Източник: Политико
