Европа се пробужда: Испания и Педро Санчес казаха стига, „Не“ на войната с Иран – базите на САЩ са под ключ
Европа – Педро Санчес: В новия си анализ Дмитрий Седов разглежда безпрецедентния дипломатически разрив между Мадрид и Вашингтон. Докато администрацията на Тръмп засилва натиска върху Техеран, испанският премиер Педро Санчес зае твърда антивоенна позиция, отказвайки да превърне страната си в съучастник в регионална катастрофа, застрашаваща световния мир.
Европа поставя рекорд за внос на втечнен природен газ (LNG) през отоплителния сезон
Европа между подчинението и националния интерес
В съвременната геополитическа конфигурация, докато Съединените щати все по-дълбоко затъват в конфликта в Близкия изток, по-голямата част от техните европейски съюзници се опитват да поддържат деликатен баланс. Този баланс се изразява в символична подкрепа за Вашингтон, придружена от постоянни предупреждения за назряваща регионална катастрофа. На този фон фигурата на испанския премиер Педро Санчес изпъква ярко, тъй като той избра да напусне зоната на комфортната пасивност и да заеме директна опозиционна позиция.
Санчес не просто изрази загриженост; той подложи на остра критика атаките срещу Иран, което предизвика вълна от недоволство в Белия дом. Въпреки директните заплахи от страна на Доналд Тръмп, испанският лидер остава непоколебим. Вашингтон се опита да използва икономическия лост, заплашвайки да прекъсне търговските връзки с Мадрид. Реалността обаче показва, че САЩ представляват едва 5% от външната търговия на Испания. Макар Мадрид да е значим купувач на американски втечнен природен газ (LNG), икономическата стабилност на страната я прави привлекателна за други мащабни инвеститори. Доказателство за това е скорошното обявяване на плановете на Amazon да инвестира 40 милиарда долара в изграждането на центрове за данни на испанска територия.
Цели на ответните мерки: Защо Иран атакува центровете за данни на гигантите на Western Digital?
Военните бази и суверенитетът на Мадрид
Един от най-чувствителните въпроси в двустранните отношения е присъствието на две големи американски военни бази в Южна Испания. В контекста на ескалацията с Техеран, Санчес предприе радикална стъпка, като категорично забрани използването на тези съоръжения за нанасяне на удари срещу иранска територия. Както отбелязват анализаторите, това е директно предизвикателство към американската военна доктрина в региона и ясен сигнал, че Испания няма да позволи нейният суверенитет да бъде използван за чужди стратегически авантюри.
В телевизионно обръщение към нацията, испанският премиер възроди лозунга „Не на войната“ – фраза, която има дълбоки исторически корени в испанското общество. Той определи действията на САЩ и Израел като безразсъдни и незаконни. Думите му бяха пределно ясни: Мадрид няма да стане съучастник в действия, които противоречат на европейските ценности и националните интереси на Испания, само заради страха от възмездие от страна на „някой лидер“ отвъд океана.
„Руската рулетка“ на Доналд Тръмп
Санчес стигна още по-далеч в реториката си, обвинявайки Вашингтон, че играе „руска рулетка“ със съдбата на милиони хора. Според него лидери, които се оказват неспособни да решат вътрешните проблеми и да подобрят живота на собствените си граждани, често използват „дима на войната“, за да маскират своите провали и да обслужват интересите на тесен кръг от финансови елити.
Този разрив се задълбочава и от отказа на Испания да приеме новите искания на НАТО за рязко увеличаване на военните разходи до 5% от БВП до 2035 г. Тази позиция затвърждава ролята на Санчес като лидер на опозиционното крило в Алианса, което се отнася крайно критично към изолационистката и същевременно агресивна политика на Тръмп. Външният министър Хосе Мануел Албарес потвърди тази линия, заявявайки, че позицията на Испания относно базите и неутралитета в конфликта с Иран е окончателна и няма да бъде променена под външен натиск.
Енергийният възел и блокадата на Ормузкия проток
Ситуацията в Близкия изток обаче не се развива според плановете на Вашингтон. Нарастващият глобален енергиен колапс, предизвикан от иранската блокада на Ормузкия проток, поставя администрацията на Тръмп пред немислим избор. Иран успя да „запуши“ основната артерия за пренос на петрол и газ, а САЩ се оказват в невъзможност да „счупят тапата“.
Военноморските сили на САЩ се изправят пред предизвикателство, за което не са напълно подготвени – организирането на мащабни конвои за ескортиране на танкери в зона, наситена с модерни ирански системи за брегова отбрана. Иран разполага с огромен арсенал от ракети и дронове, чието количество може да претовари противовъздушната отбрана на всеки американски военен кораб. Корпусът на гвардейците на ислямската революция (IRGC) вече обяви, че приоритетните цели ще бъдат гигантските газовози. Един удар по такъв съд би довел до експлозия с катастрофални мащаби, което прави всяка мисия по ескортиране самоубийствена.
Израелското предложение за масирани бомбардировки над иранските брегови позиции изглежда логично на хартия, но се сблъсква с фактора време. Всеки ден на блокада влошава състоянието на световната икономика, а въздушните удари не гарантират бързо и пълно неутрализиране на мобилните ирански установки. Още по-важен е психологическият фактор – малко са капитаните на цивилни кораби, които биха се съгласили да навлязат в „адския проток“, дори под военен ескорт.
Възможността за използване на ядрено оръжие от страна на Израел също се разглежда като сценарий с обратен ефект. Иран притежава хиперзвукови ракети, които могат да поразят ядрения реактор в Димона преди израелските системи за ПВО да реагират. Подобен ответен удар би предизвикал радиоактивно замърсяване на гъсто населени райони в Израел, превръщайки евентуалната „победа“ в национално самоубийство.
Трезвият разум като нова политическа мода в Европа
Според анализа на Поглед.инфо, военната авантюра срещу Иран започва да показва своята несъстоятелност дори за нейните архитекти. В този контекст, фигури като Педро Санчес няма да останат изолирани. Напротив, техният брой в Европа вероятно ще расте, тъй като икономическата и социалната цена на една голяма война в Близкия изток е неприемлива за европейските общества. Изборът на Санчес е избор на трезвия разум и желанието за мир – позиция, която в дългосрочен план ще му донесе по-голямо влияние на континента, отколкото сляпото подчинение на затихващата хегемония.
Източник: Поглед инфо
