Опитва ли се Израел да преначертае Ливан и да откъсне „Хизбула“ от народа ѝ?
Бейрут, Ливан – През изминалата седмица израелската армия създава криза на масово разселване, убива около 400 души, изсипва бомби в цял Ливан, включително над столицата Бейрут, и придвижва войските си още по-навътре в южната част на разкъсваната от конфликта страна.
Израел налага нова реалност в Ливан, казват анализатори пред Al Jazeera, с потенциални дългосрочни последици, които могат да променят страната по начин, различен от войната през 2024 г. и конфликта от 2006 г., които също включват принудителни масови изселвания, убийства и това, което експертите наричат „урбицид“ в южните предградия на Бейрут.
Израел може да „преначертае демографската карта“ на Ливан, за да окаже натиск върху „Хизбула“ и да прекъсне връзката между групировката и нейната подкрепяща база, казва Майкъл Йънг, ливански анализатор и писател.
Очаквано Русия и Китай влизат в играта, Иран се превръща в голям глобален геополитически конфликт
След края на войната…
На 28 февруари Израел и Съединените щати ликвидират върховния лидер на Иран Али Хаменей, поставяйки началото на продължителна война срещу Иран, която вече навлиза във втората си седмица. Два дни по-късно „Хизбула“ за първи път от повече от година атакува израелски военни обекти в отговор на убийството на Хаменей.
В същия период Израел почти ежедневно нарушава примирието с Ливан от ноември 2024 г. с атаки, които според него са насочени срещу „Хизбула“, но водят до стотици цивилни жертви и разрушаване на гражданска инфраструктура.
Израел реагира на тази атака в понеделник, обявявайки примирието за прекратено. През следващите дни той отправя предупреждения към всички жители на Южен Ливан да се изтеглят на север от река Литани, както и към всички жители на южните предградия на Бейрут – включително района, известен като Дахие – да напуснат домовете си.
Мнозина в Ливан казват, че примирието – което Израел нарушава повече от 10 000 пъти, според мироопазващите сили на ООН – винаги е било едностранно. Сега дори и това окончателно приключва, тъй като „Хизбула“ ежедневно атакува израелски военни обекти и през последните дни влиза в сражения в източната долина Бекаа и в Южен Ливан.
Източник от ливанската армия казва пред Al Jazeera, че израелските военни навлизат на няколко километра в необитаеми райони в Южен Ливан. Това е в допълнение към петте позиции, които Израел окупира след примирието през 2024 г.
Сред населението има опасения, че този път израелците може да не се изтеглят, макар че някои анализатори смятат, че Израел няма особена полза от задържането на тази територия.
„В дългосрочен план това не е в интерес на Израел, стратегически погледнато“, казва пред Al Jazeera ливанският политически анализатор Рабих Дандачли. „Не мисля, че ще останат на тази земя. Присъствието на окупация по този начин ще създаде нова съпротива като „Хизбула“.“
Израел вече е принуден да се изтегли от Южен Ливан от „Хизбула“ през 2000 г. след 18-годишна окупация, започнала с нахлуването му през 1982 г., целяща да унищожи присъствието на Организацията за освобождение на Палестина (ООП) в страната. При това нашествие загиват около 19 000 ливанци и палестинци.
Въпреки това анализаторите смятат, че действията на Израел в тази война са част от усилията му да пренареди региона в условията на своята хегемония, като неутрализира всяка реална или предполагаема заплаха. Тези последици ще засегнат и отношенията на Ливан с Израел, както и силата и статута на „Хизбула“.
„Днес действията на Израел в Ливан са свързани с политическите условия, които той иска да наложи на страната след края на тази война“, казва Йънг.
Анализаторите казват, че тези условия могат да включват налагане на мирно споразумение по подобие на т.нар. Авраамови споразумения на Израел или създаване на икономическа зона, която израелският премиер Бенямин Нетаняху многократно е коментирал.
Йънг казва, че намерението може да бъде „демилитаризиране на района северно от Литани“ до река Авали, близо до Сайда, подобно на това, което Израел настоява да се случи и в Сирия, където иска зоната южно от Дамаск да бъде демилитаризирана. Той припомня споразумението „Червени линии“ от 1976 г. – тайно споразумение между Израел и Сирия, договорено от американците, според което Сирия няма да преминава на юг от река Авали.
Повече от половин милион души в Ливан са регистрирани като разселени, откакто Израел започва подновените си интензивни атаки.
Министърът на социалните въпроси Ханин Саид казва на брифинг в неделя, че общият брой хора, регистрирани в уебсайт, свързан с министерството, достига 517 000, включително 117 228 в държавни убежища.
Израел „създава големи огнища на вътрешно разселване“
Години преди войната от 2023–2024 г. „Хизбула“ е най-мощната сила в Ливан. Но групировката е сериозно отслабена в този конфликт. Израел ликвидира по-голямата част от военното ѝ ръководство, включително дългогодишния ѝ генерален секретар Хасан Насрала.
Оттогава ливанското правителство обещава да разоръжи групировката и наскоро обявява военната ѝ дейност за незаконна. Попитан дали ливанската армия арестува членове на „Хизбула“, които носят оръжие, източник от армията казва пред Al Jazeera, че ливанските въоръжени сили арестуват всеки, който носи оръжие без държавно разрешение.
Сега, когато групировката е в най-слабата си позиция от повече от 40 години, Израел използва масовото разселване, за да промени начина, по който „Хизбула“ съществува спрямо своята шиитска подкрепяща база. На 5 март Израел нарежда на всички жители на Южен Ливан да се изтеглят на север от река Литани. На следващия ден нарежда и всички жители на южните предградия на Бейрут да напуснат района. „Хизбула“ черпи основната си подкрепа именно от тези два региона, както и от източната долина Бекаа, където Баалбек отдавна е неин бастион.
„Това е нещо ново – изпразването на целия район Дахие – това е ново явление“, казва Йънг. През 2024 г. Дахие е подложен на тежки нощни бомбардировки почти два месеца. В началото на тази кампания десетки хиляди бягат от Дахие към крайбрежието. Но този път, казва Йънг, тактиката на Израел не е напълно ясна. Ако обаче израелските власти изпълнят някои от заявените си намерения, това може да бъде опит да се прекъсне връзката между „Хизбула“ и нейната обществена подкрепа.
Дни след началото на американско-израелската война срещу Иран и превръщането на Ливан във важен фронт, крайнодесният израелски министър на финансите Бецалел Смотрич заплашва да превърне южните предградия на ливанската столица в още една Ивица Газа.
В публикувано онлайн видео в четвъртък Смотрич предупреждава, че районът Дахие скоро ще изглежда „като Хан Юнис“ – град в южната част на Газа, който е опустошен в израелската война срещу палестинците в анклава. Ако Израел продължи тежките бомбардировки над Дахие до степен районът да стане необитаем, подобно на Хан Юнис, това би означавало опит да се разруши връзката на групировката с нейната обществена база.
„Днес това изглежда като политическо решение и част от по-широка стратегия за прекъсване на връзката на „Хизбула“ със собственото ѝ общество – с Бейрут, с полуавтономната зона в столицата и с останалото ливанско общество“, казва Йънг.
Анализаторите казват, че заплахите за евакуация оказват огромен натиск както върху партията, така и върху ливанската държава, и същевременно засягат живота на десетки хиляди обикновени граждани.
„Като принуждава населението да напусне Южен Ливан, части от долината Бекаа и южните предградия, Израел на практика променя демографските модели и създава големи огнища на вътрешно разселване“, казва пред Al Jazeera Имад Салами, политолог в Ливанския американски университет в Бейрут. „Това преразпределение поставя под натиск местните общности и държавните институции и увеличава икономическата и социалната цена на войната за Ливан.“
Много ливанци се опасяват, че израелското нахлуване на тяхна територия може да означава връщане към годините на израелската окупация, продължила от 1982 до 2000 г. Но дори ако южняците получат разрешение да се върнат по земите си, мащабните разрушения и икономическите трудности в дълбокия юг ще се усещат дълго напред.
„Един 60-годишен човек от юга е преживял шест или седем войни и е трябвало да възстановява дома си три пъти“, казва Дандачли. „На тази възраст какво може да направи сега?“
Дандачли казва, че привързаността към земята може да не бъде достатъчна за някои жители на юга.
Някои разселени ливанци вече са в третата година на разселването си, без да са се върнали у дома. Дори ако земята бъде освободена и те могат да се върнат, голяма част от инфраструктурата и местната икономика са разрушени и ще са нужни години за възстановяване.
Дандачли казва, че дори онези, които обичат юга, своята земя и общности, ще трябва да преодолеят огромните разрушения, ако искат да се върнат. Хора с деца например може да решат да ги оставят в район, където вече ходят на училище.
„Всеки, който вече има работа и живот извън своето село на юг, може да избере да не се връща“, казва той.
