Иран е казал два пъти „НЕ“ на Тръмп за примирие, Големият батко го удари на молби
Иран е отхвърлил две послания от специалния пратеник на Доналд Тръмп, Стив Уиткоф, който е търсел примирие, тъй като иранските лидери усещат, че не губят войната, а американският президент поне отчасти изпитва политически натиск, съобщава „Гардиън“. Иранският външен министър Абас Арагчи също заяви, че едностранна декларация от Тръмп, че САЩ са спечелили войната, няма да сложи край на конфликта. Намекът е, че дори ако САЩ обявят готовност да прекратят атаките си, Иран може да продължи конфликта под някаква форма или да запази натиска върху корабоплаването през Ормузкия проток.
Защо победата на Иран е пътя към спасението на многополюсния свят, Русия и подкрепата и за Техеран
Иран смята, че конфликтът не може да приключи, докато не стане ясно, че Тръмп е усетил икономическата, политическата и военната цена на войната като толкова висока, че тя не си струва да бъде повторена. Вместо това Техеран настоява за трайно споразумение, което да включва ангажимент на САЩ повече да не нападат Иран.
„Ако трябва да има примирие или войната да спре, трябва да има гаранция, че агресивни действия срещу Иран няма да се повторят. В противен случай, ако след няколко месеца последва нова атака, подобно примирие би било безсмислено“, заяви заместник-външният министър Казем Гарибабади. Тази твърдост е забележителна за режим, който в началото на войната преди 11 дни търсеше преди всичко собственото си оцеляване.
Иран: Нито литър петрол няма да мине през Ормузкия проток – цената може да скочи до 200 долара
Въпреки това иранското външно министерство, в разговори с многобройните държави, предлагащи посредничество, обсъжда дали е възможно войната просто да бъде прекратена – както се случи през юни миналата година – или трябва да завърши с някакво споразумение, което може да включва и условно вдигане на американските икономически санкции.
Общото настроение сред представители на иранския режим обаче е, че той ще оцелее и че на този етап не бива да се търси никакво споразумение. В сряда Иран ще бъде подложен на силен дипломатически натиск в Съвета за сигурност на ООН, където повече от 80 държави ще подкрепят резолюция, предложена от Бахрейн, осъждаща иранските атаки срещу държавите от Персийския залив, но без критики към САЩ или Израел. Русия може да предложи отделна резолюция, призоваваща за прекратяване на огъня.
„Ние абсолютно НЕ търсим примирие“, написа председателят на парламента Мохамед Галибаф в социалните мрежи. „Нека врагът знае, че каквото и да направи, ще последва незабавен и пропорционален ответен удар. Ние се бием око за око, зъб за зъб – без компромиси и без изключения.“
Корпусът на ислямската революционна гвардия (IRGC) подчерта, че ще контролира Ормузкия проток, през който минават близо 20% от световния суров петрол и около 20% от втечнения природен газ. „В началото на войната заявихме и отново заявяваме, че нито един кораб, свързан с агресорите срещу Иран, няма право да преминава през Ормузкия проток“, се казва в изявление. „Ако се съмнявате – приближете се и ще разберете.“ IRGC също заяви, че ще допуска кораби от държави, които изгонят американските и израелските посланици.
Дори по-умереният президент Масуд Пезешкиан използва твърд тон, заявявайки: „Разрушителите идват и си отиват. Иран остава.“
Междувременно Тръмп на пресконференцията си в понеделник вечерта изреждаше различни аргументи за възможно обявяване на победа – вероятно защото САЩ са нанесли достатъчно щети на иранските установки за изстрелване на балистични ракети и на ядрената програма, така че атаките да не е необходимо да продължат. В крайна сметка обаче той отказа да заяви, че американската победа е пълна.
Алекс Ватанка от Близкоизточния институт казва: „Като цяло режимът смята, че може да издържи тази война и че тя дори може да го легитимира, защото иначе той се възприема като провал за страната.“ Според него част от израелските удари по енергийната инфраструктура – които изпратиха облаци черен дим над Техеран – са отчуждили част от иранското обществено мнение.
„В рамките на 24 часа можеше да се усети как общественото мнение в Иран се измества – от война срещу режима към война срещу Иран“, казва той.
Емил Окаем от Международния институт за стратегически изследвания обаче посочва и сериозните проблеми, които самият Иран си причинява. „Режимът все още стои на крака, но е изправен пред огромен проблем с ресурсите“, казва той. „Откъде ще дойдат тези ресурси, когато сте загубили възможността да изнасяте, когато Ормуз е затворен заради собствените ви заплахи, когато регионът не иска да търгува с вас и когато Обединените арабски емирства обмислят да замразят вашите активи?“
Източник: Гласове
