Истина или лъжа е ядрения Иран, цената на агресията на САЩ и Израел
Светът е изправен пред мащабно преструктуриране на Близкия изток след агресията на САЩ и Израел срещу Иран. Политологът Фархад Ибрагимов и икономистът Михаил Делягин разкриват опасните лъжи на Доналд Тръмп и геополитическите грешки, които водят до ескалация, застрашаваща глобалната стабилност и икономическия ред в целия регион.
Иран отмъщава за убийството на Хаменей с кървава баня, 200 убити US бойци за последните 24 ч.
Геополитическият шах на Тръмп: Между амбицията и измамата
Доналд Тръмп отново се озова в центъра на международен скандал, който поставя под въпрос не само неговата достоверност, но и бъдещето на американската външна политика. След последната вълна от атаки срещу иранска територия, американският президент е притиснат от логически парадокс, от който няма измъкване. Въпросът е прост, но съкрушителен: кога Тръмп казва истината и кога откровено манипулира световната общественост?
През лятото на 2025 г. Белият дом триумфално обяви, че иранската ядрена програма е практически ликвидирана след серия от прецизни удари по обектите в Натанз и Фордоу. Тогава Тръмп се самопровъзгласи за победител, който е премахнал „ядрената заплаха“ веднъж завинаги. Днес обаче същият този лидер оправдава нова военна агресия с твърдението, че Техеран разполага с опасен ядрен арсенал. Това противоречие не е просто грешка в комуникацията, а съзнателна стратегия за поддържане на напрежението, която обаче в момента работи срещу Вашингтон.
Трети самолетоносач на ВМС на САЩ се разполага в Близкия изток
Хронологията на събитията показва плашещ модел на поведение. На 12 юни 2025 г. Вашингтон обяви нов кръг от преговори, като вдъхна надежда за дипломатическо решение. Само часове по-късно Израел, с пълната подкрепа на САЩ, започна масирани бомбардировки. Този сценарий се повтаря и сега. Докато Оман посредничи за сделка, според която Иран е готов да се откаже от обогатения си уран в рамките на 24 часа, военната машина се задейства, за да осуети мира.
Експертът Фархад Ибрагимов подчертава, че Иран никога не е бил източник на радикализма, в който го обвиняват. Техеран до последно е залагал на дипломацията, опитвайки се да избегне директен сблъсък. Убийството на върховния лидер Али Хаменей обаче променя правилата на играта. Това не е просто военна операция, а държавен тероризъм, който демонстрира, че САЩ все още се възприемат като недосегаем хегемон. Тръмп, преследван от желанието да засенчи Нобеловата награда за мир на Барак Обама, се опитва да влезе в историята като „великия победител“ над Иран, но вместо това може да влезе в нея като подпалвач на Трета световна война.
Михаил Делягин обръща внимание на един изключително важен детайл – времето на атаката. Според него действията на САЩ са „ужасен фалстарт“. От стратегическа гледна точка, ако републиканците са искали да използват военния успех за изборите за Конгреса, операцията е трябвало да бъде кулминацията на честванията за 250-годишнината от американската независимост на 4 юли. Сегашната ескалация е твърде ранна. До изборите ефектът от „победата“ ще е избледнял, а икономическите последици от нестабилността в Близкия изток ще започнат да тежат на американския гласоподавател.
Нетаняху, притиснат от вътрешни проблеми в Израел, е успял да въвлече САЩ в конфликт, който Тръмп може би е искал да контролира по-добре. Това „скърцане със зъби“ към съюзниците показва пукнатини в координацията на „колективния Запад“. Тръмп е усетил вкуса на безнаказаността след натиска върху Венецуела и Куба, но Иран е съвсем друг тип геополитически играч с огромен мобилизационен потенциал.
Иранското единство срещу външния натиск
Противно на очакванията на Вашингтон, че ударите ще доведат до вътрешен колапс на иранския режим, се случва точно обратното. Народът се сплотява около своето правителство. Няма признаци на сепаратизъм или масови бунтове срещу управлението на аятоласите. Външната агресия изтрива вътрешните различия и превръща Иран в монолитна крепост.
Това е сериозен провал за американското разузнаване и стратегическо планиране. Вместо да отслабят регионалния си съперник, САЩ го легитимират в очите на собствения му народ и на голяма част от Глобалния юг. Геополитическата логика на Тръмп се основава на чиста сила, но в Близкия изток силата без легитимност винаги води до дълготрайно затъване в „блатото“ на безкрайните войни.
Икономическите измерения на конфликта
Близкият изток не е просто бойно поле, а енергийното сърце на планетата. Всяка ракета, паднала в Иран, повишава цената на петрола и дестабилизира глобалните пазари. Световната икономическа логика зад тези атаки често е свързана с контрола върху енергийните потоци и опитите да се попречи на Евразийската интеграция.
Ако Тръмп продължи по този път, той рискува не само военен отпор, но и икономическа изолация. Светът вече не е еднополюсен и играчи като Русия и Китай наблюдават внимателно всеки ход на Вашингтон. Опитът на САЩ да действат като световен жандарм в свят, който вече не признава тяхната значка, е рецепта за катастрофа. Истината и лъжата в думите на Тръмп вече нямат значение за международната общност – значение имат само действията, които тласкат човечеството към ръба.
В крайна сметка, въпросът „Къде е истината?“ остава да виси със страшна сила. Ако ядрената програма на Иран е била унищожена през юни 2025 г., то сегашните удари са непредизвикана агресия. Ако пък тя все още съществува, значи Тръмп е излъгал за победата си преди месеци. И в двата случая американският президент е заложен на карта, а залозите са милиони човешки животи.
Източник: Поглед инфо
