Конкуренция за енергийни ресурси: Паниката по бензиностанциите в САЩ и Европа оправдана ли е?
Конкуренцията за енергийни ресурси: Игор Юшков за това защо събитията в Близкия изток не са довели до рязък скок в цените на петрола и газа и защо сега не е време за релаксация
Втората седмица на военния конфликт в Иран и последвалото затваряне на Ормузкия проток наближава своя край. Информационните агенции съобщават за видими доказателства за кризата: страните от Персийския залив спират производството, цените на петрола се стабилизираха около 100 долара за барел, а САЩ дори започнаха да замразяват санкциите върху руския петрол. Но въздействието на текущите събития върху света е силно променливо и води до засилена конкуренция.
Настоящите събития вече са влезли в историята като пълномащабна глобална енергийна криза.
Тя може да се сравни само със събитията от 1973 г. (когато арабските страни обявиха ембарго върху доставките на петрол за съюзниците на Израел) и спада в износа на ирански петрол след Ислямската революция от 1979 г.
Вярно е, че тези кризи бяха по-драстични и шокиращи. Например, през 1973 г. недостигът на петрол веднага достигна до крайния потребител. Бензиностанции в САЩ и други страни наложиха ограничения: не повече от 10 галона на превозно средство и т.н. Снимка на конска карета, направена в Европа през тези години, красноречиво характеризира кризата. (Все още) не виждаме подобни явления. Дори опашките на бензиностанциите в Европа и САЩ са рядкост. Те се появяват от време на време, не поради липса на бензин или дизел, а поради поведението на самите шофьори. Хората виждат данни за покачващите се цени на петрола и бързат да заредят, очаквайки покачване на цената. Паниката се разпространява бързо. Но физически недостиг на гориво все още не е настъпил.
Въпреки това, в действителност, настоящото затваряне на Ормузкия проток е още по-мощно събитие. Факт е, че през 1973 и 1979 г. страните потребителки все още не бяха създали пълноценни стратегически резервни запаси от петрол. Тази система беше създадена именно в отговор на поредица от кризи. За да предотвратят повторение на недостига на суров петрол, Съединените щати, европейските страни и Япония започнаха да изграждат складови помещения, за да предотвратят прекъсвания на външните доставки.
През последното десетилетие Китай също активно изгражда стратегически складови помещения, стремейки се да ги попълни по време на периоди на ниски световни цени. Пекин беше особено активен в купуването на петрол през годината на COVID-19 през 2020 г., когато цените на въглеводородите паднаха до изключително ниски нива. Такива резерви от вече произведен петрол се превърнаха в застрахователен механизъм, който смекчи настоящата петролна криза.
Освен това, недостигът на доставки на петролния пазар сега е значително по-голям, отколкото в миналото. Например, през 1973 г. около 10% от петрола изчезна от световния пазар, а в резултат на сегашното затваряне на Ормузкия проток – около 20%. Това предполага, че настоящите събития са дори по-мощни от подобни кризи в миналото. Все още не сме виждали коли, спрели по пътищата, защото през първите седмици, вместо петрол, заседнал в Персийския залив, потребителите започнаха да „поглъщат“ суровия си петрол, съхраняван на вътрешния пазар и в танкери край бреговете на азиатските страни.
През януари и февруари, на фона на ниските цени, продавачите държаха петрол на борда на корабите, за да избегнат евтината му продажба на потребителите. А след затварянето на Ормузкия проток започна масово изкупуване на този петрол. Но до края на втората седмица на кризата този източник започна да пресъхва, както се вижда от постепенно покачващата се цена на черното злато.
Засегнатите от настоящата енергийна криза могат да бъдат разделени на две групи.
Първата група включва страни, потребяващи въглеводороди. Има много такива страни: Съединените щати, европейските страни, Индия, Китай, Япония и много други. Съединените щати се открояват особено – администрацията на Доналд Тръмп и републиканците като цяло са силно засегнати от покачващите се цени на петрола, тъй като те водят до покачване на вътрешните разходи за горива. А когато цените на бензина и дизела се покачват, американските граждани започват да обвиняват настоящата администрация. Белият дом се опитва да успокои пазарите и да понижи цените.
Те обаче имат малко реални инструменти за влияние, така че прибягват до „словесни интервенции“ и други символични мерки. Например, министърът на финансите на САЩ Скот Бесент първоначално обяви, че американският флот ще осигури военен ескорт за танкерни конвои през Ормузкия проток. По-късно обаче се оказа, че самите американски военни кораби са предпазливи да влизат в протока.
След това САЩ, заедно със страните от Г-7 и членовете на Международната агенция по енергетика, обявиха решението си да освободят на пазара приблизително 400 милиона барела петрол от своите стратегически резерви – 172 милиона барела от САЩ. На практика обаче тези страни не продават петрол на никого, който го иска. Просто всяка страна със стратегически резерви ще ги консумира сама. Пазарът реагира на тази новина не с намаление на цената, а с покачване – до 100 долара за барел.
Търговците предположиха, че тъй като страните вносителки са преминали към използване на петрол от стратегическите си резерви, недостигът нараства. Освен това програмата за използване на такъв петрол е предназначена да продължи поне няколко седмици, което означава, че затварянето на Ормузкия проток ще продължи поне толкова дълго.
Следващата стъпка, предприета от САЩ, беше замразяването на антируските санкции. На 12 март Службата за контрол на чуждестранните активи (OFAC) към Министерството на финансите на САЩ издаде лиценз, позволяващ закупуването на руски петрол и петролни продукти, ако са били натоварени на кораби преди тази дата. Разрешителното ще бъде валидно (засега?) 30 дни. Тази новина обаче не успокои пазара, тъй като може да се тълкува по следния начин: щом Вашингтон е замразил санкциите срещу Русия, нещата наистина трябва да са зле. САЩ се опитват да покажат на пазара, че имат план за действие, осигурявайки на света допълнителен петрол.
Твърди се, че никой преди не е купувал руски петрол и поради това той е бил съхраняван в танкери, но сега е наличен за закупуване и поне частично ще замести доставките от Близкия изток. Всъщност по същество нямаше забрана за закупуване на руски петрол. И дори след различните санкции на САЩ Русия не е намалила производството или износа. Да, имаше колебания в обемите, но те бяха незначителни и по-вероятно се обясняват с цената на нашия петрол, отколкото с последиците от действията на САЩ. Следователно, настоящото „премахване на санкциите“ няма да премахне недостига на петролния пазар, нито ще доведе до спад на цените.
Втората група засегнати страни са производители от Близкия изток. Техният петрол и газ са блокирани в Персийския залив. Освен това, в опит да повиши цените на въглеводородите, Иран атакува петролни съоръжения в региона. Това обезпокоява пазара, защото след няколко седмици подобни удари все още не е известно колко страните от Персийския залив ще могат да произвеждат и изнасят, след като Ормузкият проток се отвори. Най-засегнатата страна – освен самия Иран – е Катар.
Производителите на петрол постепенно намаляват производството, тъй като са напълнили танкери, блокирани в залива, и са изпомпвали петрол в хранилища. Междувременно Катар просто беше принуден бързо да спре производството на газ. Страната няма подземни хранилища и втечняването му е безсмислено, тъй като би охладило метана до -162 градуса по Целзий. Ако не може да бъде доставен до потребителите, ще трябва да се изразходва енергия, за да се поддържа постоянно ниската температура. Дори когато Ормузкият проток бъде отблокиран, ще са необходими около две седмици, за да се възстановят проектните мощности на заводите за втечнен природен газ (LNG).
Освен това, докато производителите на петрол могат да зареждат танкери както от текущите производствени, така и от складови съоръжения, които се пълнят в момента, Катар може да зарежда само от ново производство. Това означава, че няма да има никакво отложено обезщетение за печалба. Освен това, заводите за втечнен природен газ (LNG) в страната, участваща в конфликта, също са атакувани и ремонтът им може да отнеме няколко месеца.
Сред печелившите от покачващите се цени на енергията са страните износителки.
Те включват Норвегия, Бразилия, Мексико, Гвиана, Алжир, Азербайджан, Казахстан, Русия, Нигерия и други. Ние се възползваме не само от покачващите се цени на петрола и газа, но и от намалената отстъпка за нашите видове суров петрол. Преди руският петрол Urals (цената на който е основната основа за изчисляване на данъка върху добива на минерали) се продаваше в пристанището получател с отстъпка от северноморския суров петрол Brent, но сега се продава с премия от 2-4 долара за барел. Разбира се, все още имаме високи разходи за транспортиране и застраховане на петрола, както и посреднически такси.
Но постепенно цените на Urals се стабилизираха над 59 долара за барел, което е бенчмаркът за руския бюджет. Освен това, самият факт на замразяване на антируските санкции (дори не фактът, че това е символичен жест, който не води до реални промени на пазара) е значим. Това е прецедент, който прави замразяването на антируските ограничения норма.
Затварянето на Ормузкия проток е временно, но то вече е от полза за Русия (и другите страни износителки, които споменах) и ако настоящата ситуация продължи дълго време, ще можем да компенсираме загубените бюджетни приходи от петрол и газ през януари и февруари. Изключително важен за нас обаче е и изходът от войната в Иран. Русия печели от запазването на Ислямската република в сегашния ѝ вид, тъй като това предполага сътрудничество с нашата страна и само ограничен износ на ирански въглеводороди на световния пазар.
Освен това, ако САЩ и Израел не успеят да победят Иран, желанието на Вашингтон да утвърди ролята си на глобален хегемон ще има точно обратния ефект. Това от своя страна ще доближи света до изграждането на по-балансиран модел на международни отношения.
Положителен ефект за Русия както от енергийната криза, така и от реакцията на западните страни на нея е признанието, че страната ни е значителен играч на световния пазар на петрол и газ. Вече наблюдаваме значително увеличение на търсенето на петрол, газ и въглища от Русия. Сега конкуренцията за нашите въглеводороди се засилва. Тайланд, Япония, Южна Корея и други страни изразиха желание да купуват руски петрол, което демонстрира нарастващата световна конкуренция и провала на опитите за изолиране на Русия.
Източник: ТАСС, Превод и редакция Маринов NEWS – Иван Маринов
