Най-лошото, което съм виждал: петролният сектор под ударите на войната САЩ–Израел–Иран
ХЮСТЪН — Световните енергийни лидери са разтърсени от мащаба на това, което войната между САЩ и Израел срещу Иран означава за бизнеса им — и не им харесва това, което виждат.
Това е вторият път за четири години, в който висши представители на Белия дом се качват на сцената на конференцията CERAWeek на S&P Global, за да призоват производителите да увеличат добива си, за да компенсират прекъсванията в доставките, предизвикани от войната и шоковете в цените на петрола и природния газ. Но за разлика от координирания международен отговор срещу руската атака в Украйна през 2022 г., войната в Близкия изток получава малка подкрепа от съюзниците и изглежда обезпокоително импровизирана, казват ръководители от индустрията, оставяйки сектора несигурен как да реагира.
„Не сме виждали нещо подобно — в миналото не е имало смущение в доставките в такъв мащаб“, казва Гарет Рамзи, главен икономист в петролния и газов гигант BP. „Това е сценарият, който всеки анализатор на петрола изучава — или най-лошият му кошмар — нещо, което никога не сме вярвали, че ще се случи.“
САЩ разкъсва Европа на парчета, Иран е само повод за грабежа, а Брюксел пълзи на колене към Кремъл
Последиците за енергийния пазар стават и политически. Одобрението за Доналд Тръмп спада до 36 процента на фона на общественото недоволство от войната и рязкото покачване на цените на горивата, според проучване на Reuters, публикувано във вторник. Недоволството заплашва да провали опитите на републиканците да запазят контрола върху Конгреса на междинните избори тази година.
Ръководители на най-големите петролни компании в света изглеждат по-скоро шокирани от мащаба на прекъсванията в доставките заради войната, отколкото доволни от по-високите цени. Конфликтът блокира операции в Близкия изток за редица компании, като някои от техните главни изпълнителни директори — включително на Exxon Mobil и Saudi Aramco — пропускат конференцията, въпреки че високите цени увеличават печалбите им.
За мнозина в сектора войната превръща най-големия им страх — затварянето на Ормузкия проток — в реалност. Водният път, през който 20 процента от световния петрол напуска Близкия изток към глобалните пазари, е обект на атаки от страна на Иран, който също така унищожава или сериозно поврежда ключови рафинерии, петролни и газови находища и газови износни терминали в Персийския залив.
„Това е най-тежката ситуация, която съм виждал“, казва Пол Санки, старши съветник в консултантската компания Oliver Wyman и дългогодишен анализатор на енергийния пазар, по повод сътресенията, които той нарича „Трета война в Залива“.
„Как ще замените целия този газ, целия този петрол, хелия? Списъкът продължава“, казва той.
Белият дом заявява, че танкерите отново ще преминават свободно през протока — а енергийните цени ще спаднат — след като Съединените щати постигнат военните си цели.
„Президентът Тръмп знае точно какво прави, а целият му екип в енергийния сектор предприема редица мерки, за да смекчи ефектите от тези краткосрочни сътресения“, казва говорителят на Белия дом Тейлър Роджърс в изявление. „В крайна сметка, след като военните цели бъдат постигнати и иранският терористичен режим бъде неутрализиран, петролът и газът ще текат по-свободно от всякога, а цените бързо ще спаднат отново.“
Самият мащаб на хаоса, който войната внася в индустрията, разкрива слабости дори в рамките на самата конференция: някои от водещите световни производители на петрол, които традиционно присъстват на годишната среща в Хюстън, осезаемо отсъстват. Главният изпълнителен директор и председател на Exxon Mobil Дарън Уудс, чиято компания изпълнява ключови операции в Залива, както и Амин Насер, изпълнителен директор на Saudi Aramco, пропускат тазгодишното издание, за да се справят с нарушенията в доставките. Висши ръководители от държавните петролни компании на Кувейт и Обединените арабски емирства участват виртуално.
„Възмутени сме от тази атака срещу нас“, казва шейх Науаф ал-Сабах, изпълнителен директор на Kuwait Petroleum Corp., по повод неотдавнашните удари на ирански ракети, които повреждат голяма рафинерия там. „Това е атака не само срещу Залива, а атака, която държи световната икономика като заложник.“
Представители на администрацията на Тръмп, включително министърът на енергетиката Крис Райт и изпълнителният директор на Националния съвет за енергийно господство Джарод Аген, се срещат с ръководители от индустрията през цялата седмица в Хюстън и изразяват увереност, че компаниите ще откликнат на призивите им да ускорят добива.
„Пазарите реагират според логиката си“, казва Райт в понеделник, отбелязвайки, че нарастващите цени на суровия петрол трябва да насърчат компаниите да увеличат производството. Аген заявява пред POLITICO Pub на CERAWeek, че производителите са „изцяло на борда“ с инициативата на администрацията и че не е чул възражения.
Но насаме представители на петролната, газовата, инвестиционната и застрахователната индустрия на CERAWeek изразяват съмнения, че администрацията на Тръмп може бързо да отслаби Иран, както и опасения за последствията за бизнеса им и по-широката икономика.
Главният изпълнителен директор и председател на ConocoPhillips Райън Ланс казва, че разговорите му с представители на администрацията са насочени към защитата на петролни и газови находища, износни терминали и рафинерии в Близкия изток.
„Голяма част от разговорите ми с администрацията са буквално молби да се осигури допълнителна защита на активите, притежавани от САЩ в Катар“, казва Ланс.
Инвестиционен анализатор се оплаква пред POLITICO, че търговците на петрол са принудени да вземат бързи решения въз основа на публикации на Тръмп в социалните мрежи, само за да видят малко по-късно съвсем различно послание. Пазарите на петрол се колебаят в диапазон от 40 долара през първите три седмици на войната.
Рамзи от BP казва, че се съмнява производителите да одобрят увеличение на добива заради конфликта, като определя силните колебания в цените на суровия петрол като „нещо, което никоя петролна компания не иска да вижда“.
„В краткосрочен план, за който говорим, няма реакция от страна на предлагането“, казва той. „Няма се очаква реакция от страна на предлагането.“
Джефри Пайът, който ръководи енергийното звено в Държавния департамент по време на администрацията на Байдън, казва, че има прилики с кризата от 2022 г., когато призивът на тогавашния министър на енергетиката Дженифър Гранхолм към производителите да увеличат добива на същата конференция среща слаб отзвук.
„Най-важният урок за мен от работата по тези въпроси в правителството беше колко ограничени са възможностите да се стимулират нови инвестиции и производство в сектор, в който възвръщаемостта се измерва в десетилетия, а проектите се реализират с години“, казва Пайът в интервю.
Аген от NEDC казва, че Венецуела и Аляска са две места, които биха могли бързо да компенсират загубите на доставки от Персийския залив. Райт добавя, че Венецуела вече увеличава производството си с 200 000 барела дневно.
Но някои големи компании отхвърлят идеята за инвестиции във Венецуела, а ръководители казват, че трябва да видят много повече реформи от Каракас, за да се уверят, че страната е готова за мащабно увеличение на производството.
„Страната има дълъг път, за да стане конкурентоспособна в световен мащаб — за да привлече милиардите долари инвестиции, които са необходими“, казва Ланс от ConocoPhillips. „Необходими са не само физическа сигурност и защита, но и стабилност на договорите и предвидимост на политиките.“
Chevron, единствената голяма американска петролна компания, която все още оперира във Венецуела, разглежда малки увеличения на производството чрез съществуващата инфраструктура, казва главният изпълнителен директор Майк Уърт в понеделник.
„Все още има неща, които трябва да се случат, за да се насърчат инвестиции в мащаба, който хората биха искали да видят“, казва Уърт. „За да се достигнат нивата на производство от преди 20 години, ще са необходими десетки милиарди долари и време.“
Единственото, което индустрията вижда ясно засега, е, че последствията от войната ще бъдат дълготрайни — въпреки че Тръмп ту твърди, че тя ще продължи само седмици, ту че ще я прекрати, когато „го усети в костите си“.
Индустрията не само ще трябва да възстанови инфраструктура за милиарди долари, изгубена в Близкия изток, но и държавите, засегнати от екстремните скокове в цените на вносната енергия, вероятно ще търсят развитие на доставки по-близо до дома, казват ръководители.
„Ще има последващи ефекти, които ще се усещат продължително време“, казва Том Донилън, вицепрезидент в инвестиционната компания BlackRock и бивш съветник по националната сигурност в администрацията на Обама.
Цените на горивата ще останат високи дори след затихване на бойните действия, казват анализатори. Компаниите вероятно ще купуват повече гориво, отколкото преди войната, за да увеличат запасите си. По-високите цени на изкопаемите горива ще дадат „втори шанс“ на възобновяемата енергия, казва Брайън Фалик, главен инвестиционен директор в търговската компания Mercuria.
„Ще видим натрупване на запаси — и този път няма да е само тоалетна хартия“, казва Фалик за пазара на горива.
Източник: Politico Снимка: DoveInvestire
