Каква е крайната цел на Тръмп в Иран на фона на ескалиращата война между САЩ и Израел?
Повече от две десетилетия след воденото от САЩ нахлуване в Ирак през 2003 г. Съединените щати, заедно с Израел, започват война срещу Иран, която вече навлиза във втората си седмица. Но докато ракетните удари срещу Иран се увеличават, се множат и променящите се, а понякога и противоречиви позиции, изразявани от президента на САЩ Доналд Тръмп относно това какво всъщност преследват Съединените щати — което води до основния въпрос: каква е крайната цел на Вашингтон?
Американските сили нанасят удари по близо 2000 цели в Иран от началото на войната, като ликвидират няколко високопоставени ирански представители, включително тогавашния върховен лидер на страната Али Хаменей в Техеран. Последващи атаки са насочени срещу ядрени съоръжения, цивилни райони и критична инфраструктура като петролни рафинерии и инсталация за обезсоляване на вода.
Иран отвръща, като изстрелва стотици ракети и хиляди дронове срещу Израел и съседни държави от Персийския залив. Техеран заявява, че атаките са насочени към военни бази, използвани от САЩ, както и към енергийна инфраструктура, американски посолства и цивилни райони.
Китай изненада Мосад, разкъса мрежата от агенти, която продаде Хаменей на израелските ракети
Досега американските и израелските удари са убили повече от 1200 иранци, включително над 160 деца, загинали при бомбардировка на училище. Загиват и седем американски войници. Въпреки това анализатори твърдят, че Тръмп и неговата администрация така и не обясняват как искат да приключи тази война.
Разглеждаме някои от позициите, които Тръмп заема през последните десет дни от войната, как се развиват те оттогава и доколко реалистични са тези сценарии:
Смяна на режима — чрез срив на иранския политически елит
Атаките на 28 февруари започват с убийството на Хаменей, който ръководи Иран като върховен лидер в продължение на 37 години и преди това е президент на страната.
Макар администрацията на Тръмп никога изрично да не използва думите „смяна на режима“, експерти казват, че действията ѝ изглеждат насочени към предизвикване на срив на настоящото иранско управление.
„Целта на ударите беше незабавна капитулация на режима и народно въстание“, казва Мустафа Хайдер Сайед, изпълнителен директор на Института Пакистан–Китай.
Муханад Селоум, доцент по международна политика и сигурност в Института за следдипломни изследвания в Доха, казва, че подходът на Тръмп изглежда е ръководен от „неизказан залог“.
Този подход предполага, че „премахването на върховното ръководство и на ключови фигури от режима ще доведе до срив на системата или до такова отслабване, че каквото и да се появи след това, няма да може да възстанови позициите на Иран отпреди войната“, казва Селоум пред Al Jazeera.
В действителност, въпреки че много висши военни командири и лидери са убити, освен Али Хаменей, засега има малко доказателства за дълбоки разломи в институциите, които поддържат Ислямската република. В неделя Иран обявява наследника на Хаменей като върховен лидер — неговия 56-годишен син Моджтаба Хаменей.
„Смятам, че това беше погрешна преценка от страна на Тръмп, защото те не очакваха и не разбираха, че Иран има устойчивостта и способността да води дълга и изтощителна война“, казва Сайед пред Al Jazeera.
Споразумение с Революционната гвардия и иранските дипломати
От момента, в който започва т.нар. операция „Епична ярост“, посланията на Тръмп се колебаят между сключване на сделка и унищожаване на Иран.
В началото той призовава членове на Корпуса на гвардейците на ислямската революция да се разоръжат и да се предадат в замяна на имунитет. По-късно призовава иранските дипломати да преминат на страната на САЩ.
Но именно Революционната гвардия ръководи иранската контраофанзива срещу САЩ и Израел, както и атаките на Иран срещу други държави от Персийския залив. А иранските дипломати в публично писмо отхвърлят предложението на Тръмп, настоявайки, че остават ангажирани с ролята си на представители на Ислямската република.
„Междувременно Революционната гвардия заявява пълно подчинение на новия върховен лидер“, отбелязва Селоум. „Тръмп я е определил като терористична организация. Нито една от страните няма политическото пространство за подобен разговор, докато бомбардировките продължават.“
Унищожаване на военните способности на Иран
Тръмп и неговият екип също многократно говорят за унищожаване на военните способности на Иран — балистичните му ракети, съоръженията за тяхното производство и военноморските му сили — като ключови цели на войната.
Американски и израелски удари са насочени към ирански военноморски активи, включително военен кораб край бреговете на Шри Ланка, както и към ракетна инфраструктура. И двете страни твърдят, че вече контролират иранското въздушно пространство.
Но Селоум твърди, че само военната сила не може да осигури политическия резултат, който Вашингтон може да търси.
„Военният инструмент е използван далеч отвъд това, което стратегическата цел може да постигне. САЩ могат да унищожат иранската техника, но не могат да създадат политическа алтернатива от въздуха“, казва той.
„Поемете управлението на страната си“ — но Тръмп да реши кой ще я ръководи
След въздушните удари срещу Иран на 28 февруари, с които започва тази война, Тръмп казва: „Към великия народ на Иран казвам, че часът на свободата наближава. Когато приключим, поемете управлението на страната си. То ще бъде ваше.“
По-късно Тръмп заявява, че предпочита лидер от самия Иран да оглави правителство след войната — на практика омаловажавайки шансовете на Реза Пахлави, сина на бившия шах на Иран, който има амбиции да се върне в страната и да я управлява, въпреки че не е стъпвал там от десетилетия. Пахлави живее в САЩ.
Но Тръмп също така настоява, че е против Моджтаба Хаменей като нов лидер на Иран — и изисква да има пряко влияние при избора на лидер. След това, на 6 март, той публикува в социалната си мрежа Truth Social призив за капитулация.
„Няма да има никаква сделка с Иран освен БЕЗУСЛОВНА КАПИТУЛАЦИЯ!“, пише той, добавяйки, че след капитулацията на режима трябва да бъдат избрани „ВЕЛИКИ И ПРИЕМЛИВИ лидер(и)“.
Отговорът на Техеран на променящите се искания на Вашингтон остава последователен: никаква капитулация, никакви преговори докато продължават бомбардировките и никакво външно наложено ръководство.
Изборът на Моджтаба Хаменей за нов върховен лидер на Иран, казват експерти, е пряк отпор на амбициите на Вашингтон.
Селоум смята, че издигането на Моджтаба показва, че Революционната гвардия е консолидирала ролята си като истинския център на властта в Иран.
„За целите на САЩ това е изключително неудобно. Вашингтон очакваше наследяването да се превърне в момент на вътрешен разлом и потенциална възможност. Вместо това то създава ефект на сплотяване“, казва той.
„Тръмп нарича Моджтаба „неприемлив“, а иранският политически елит го избира именно защото противникът го отхвърля. Ако смяната на режима е целта, това назначение е доказателство, че тя вече се проваля в политическото си измерение“, казва Селоум.
Кюрдско настъпление — или не
Друга опция, която администрацията на Тръмп е обмисляла, включва кюрдски сили, които да атакуват иранската армия, създавайки условия за по-широко въстание срещу управлението.
САЩ поддържат отношения с кюрдски групи в Ирак и имат военно присъствие край Ербил. Но използването на кюрдски бойци вътре в Иран би било много по-сложна задача, казват анализатори.
Макар кюрдски лидери да потвърждават, че Тръмп е водил разговори с тях, експерти предупреждават, че подобен ход може да предизвика по-широко регионално напрежение.
„Иракските кюрдски въоръжени групи нямат капацитета, единството или логистиката за инвазия“, казва Селоум. „А всяка сериозна кюрдска мобилизация би разтревожила силно Турция и би създала втора криза, от която САЩ нямат нужда, докато се справят с първата.“
Наземна инвазия
Иранският външен министър Абас Арагчи заявява, че Иран е подготвен за възможността от американска наземна инвазия.
Тръмп и неговата администрация отказват да изключат възможността за изпращане на сухопътни войски.
Но Камран Бохари, старши директор в базирания в САЩ Институт за стратегия и политика New Lines, казва, че вътрешнополитическите съображения на Тръмп — той печели изборите с антивоенна платформа — както и споменът от войните на САЩ в Ирак и Афганистан означават, че наземна инвазия би била трудна за осъществяване.
„Сухопътните войски са най-малко вероятният вариант предвид политическите императиви на президента и провалите в Ирак и Афганистан“, казва той.
А какви са целите на Израел?
Израел отдавна разглежда Иран като най-големия си враг.
Но Махджуб Зуейри, директор на Центъра за изследване на Персийския залив в Катарския университет, казва, че Израел вижда настоящата война като част от по-широк проект за прекрояване на региона след атаката на „Хамас“ на 7 октомври 2023 г.
„Това, което Израел планира да направи, е да използва 7 октомври като повод за това, което нарича преструктуриране на Близкия изток, точно както Съединените щати направиха след 11 септември“, казва той.
„Израел иска да елиминира, маргинализира и победи всеки потенциален играч, способен да го предизвика, включително Иран.“
Какъв е реалистичният край на войната за САЩ?
Сред всички различни цели, които Тръмп и неговият екип очертават за войната, Андреас Криг, доцент по изследвания на сигурността в King’s College London, казва пред Al Jazeera, че най-практичният вариант за САЩ остава принудително политическо споразумение, а не наземна война.
„Вашингтон все още може да бъде отворен за разбирателство с представители на властовия елит, включително фигури, свързани с Революционната гвардия, ако те са готови да гарантират стабилността на държавата, като същевременно направят достатъчни отстъпки по въпроси като ракетната програма, ядрените ограничения и регионалното поведение, така че Тръмп да може да обяви успех“, казва той пред Al Jazeera.
Сайед от Института Пакистан–Китай казва, че прагматизмът на Тръмп в крайна сметка може да оформи изхода от конфликта.
„Тръмп е доста прагматичен. Той би искал да сключи сделка, да обяви, че САЩ са постигнали целите си, и да приключи войната“, казва той.
„Той може да предефинира победата, да каже, че Хаменей е убит, въоръжените сили са унищожени, и да приключи всичко. Наземна инвазия би означавала вътрешнополитически удар и загуба на междинните избори.“
