Планът на Стармър: спрете войната, спасете енергийните сметки
Британският премиер Киър Стармър настоява за бърза деескалация в Иран, за да предотврати скок на енергийните сметки у дома. Но Доналд Тръмп не бърза.
Руският юмрук уби мечтите на САЩ, Русия не преговаря под диктат, Пекин и Москва в контраатака
ЛОНДОН — Киър Стармър знае, че войната в Иран може да провали основната му вътрешнополитическа мисия: да облекчи разходите за живот.
Но за негово съжаление човекът с най-голяма власт да спре конфликта изглежда не бърза.
Германия: Зелените триумфират в ключов регионален вот — проблеми за Мерц
Британският премиер в сряда е по-ясен от всякога, че иска да види „деескалация“ в Близкия изток — отчасти защото това е най-сигурният начин да се предотврати рязкото покачване на сметките за енергия в собствената му страна.
Стармър заявява, че правителството му „работи денонощно“, за да гарантира, че разходите за потребителите и бизнеса няма да скочат рязко, след като е изправен пред въпроси в Камарата на общините заради опасения, че нарушените доставки на петрол и газ от Персийския залив повишават цените на горивата и могат да увеличат и сметките за енергия на домакинствата.
„Най-важното нещо, най-ефективното нещо, което можем да направим“, казва той пред депутатите, „е да работим с нашите съюзници, за да намерим начин за деескалация на ситуацията“ в Близкия изток.
Това обаче може да се окаже… трудно.
Докато Доналд Тръмп е изправен пред собствен вътрешнополитически натиск заради високите цени на горивата, Белият дом не показва признаци, че търси незабавно решение на конфликта.
Администрацията на Тръмп смята, че може да издържи на скок на цените на петрола до четири седмици, преди това да започне да носи политически последици, съобщава POLITICO.
Този времеви хоризонт — ако се потвърди — крие риск от допълнителна ескалация в региона и носи значителен вътрешнополитически риск за Стармър по въпрос, който остава основният приоритет за обществото.
Баланс
„Докато обществото е дълбоко обезпокоено от събитията в Близкия изток и последиците за международната сигурност, тези тревоги бледнеят пред опасенията за разходите за живот“, казва социологът Люк Трайл, директор на мозъчния тръст More in Common.
„Премиерът досега успява да остане на правилната страна на общественото мнение по отношение на войната, като средният британец подкрепя позицията на Стармър да допуска използването на британски бази единствено за отбранителни удари“, добавя Трайл.
„Въпреки това балансът между поддържането на добри отношения със Съединените щати и способността да покаже, че прави всичко възможно да предотврати нов скок в разходите за живот е труден.“
Има и парадокс тип Catch-22. Опитите на Стармър и други европейски лидери да смекчат въздействието на войната върху световната икономика могат да убедят Тръмп, че няма нужда да бърза с изтеглянето на САЩ от Персийския залив.
Съюзниците на Америка потвърждават в сряда, че ще координират — чрез Международната агенция по енергетика (IEA) — освобождаването на рекордните 400 милиона барела петрол от стратегическите си резерви. Още преди официалното потвърждение очакването за този ход помага да се ограничат ръстовете на цените на петрола.
Следващото голямо решение може да бъде свързано с Ормузкия проток — ключов търговски маршрут, който до голяма степен е затворен за доставки на петрол и газ от началото на кризата.
Макар да приветства решението за освобождаване на стратегически резерви, изпълнителният директор на IEA Фатих Бирол казва: „Най-важното условие за възстановяване на стабилните потоци на петрол и газ е възобновяването на транзита“ през протока.
Финансовият министър на Стармър, Рейчъл Рийвс, заявява пред депутатите в сряда, че „основната причина“ за опасенията относно разходите за живот във Великобритания „е трудността да се изнасят петрол и газ от Близкия изток“. Правителството ще „работи с пълна сила“, за да деескалира конфликта и „да върне корабите в движение в Ормузкия проток“, казва тя.
Какво точно означава това на практика — и дали Великобритания и други съюзници на САЩ биха могли да охраняват Ормузкия проток, без да се включат в американски и израелски настъпателни операции срещу Иран — остава неясно.
Външният министър Ивет Купър разговаря в понеделник с държавния секретар на САЩ Марко Рубио, съобщават британски официални представители, които казват, че двамата обсъждат „желанието да се види бързо решение, което подкрепя стабилността в Близкия изток и защитава световната икономика“.
Момент на най-голяма опасност
Засега сметките за енергия на британските домакинства — които до голяма степен се влияят от цените на едро на природния газ — са пощадени от ценовия скок, предизвикан както от фактическото затваряне на протока, така и от иранските атаки срещу енергийни съоръжения в страните от Персийския залив. Най-сериозната атака е срещу QatarEnergy, голям износител на втечнен природен газ, който временно спира производството.
Цените на газа и електроенергията във Великобритания се определят чрез регулиран ценови таван, който се актуализира на всеки три месеца, а цените до юни вече са фиксирани.
Но колкото по-дълго продължава войната, толкова по-голямо ще бъде въздействието, когато бъде определен ценовият таван за периода юли–септември — и след това.
Рийвс казва пред депутатите в сряда, че е „твърде рано — по-малко от две седмици от началото на конфликта — да има каквато и да е сигурност как ще изглеждат нещата, когато бъде определен следващият ценови таван за енергия, в края на май, за юли“.
Но за правителство, което обещава да намали сметките за енергия с 300 паунда до 2030 г., колкото по-дълго продължава войната, толкова по-мрачен може да се окаже този момент през май.
Затова Стармър все по-настойчиво се опитва по някакъв начин да убеди САЩ и Израел да се отдръпнат.
Тази задача няма да стане по-лесна и заради влошаващите се отношения с Тръмп, който миналата седмица — в спор за достъпа на САЩ до британски военни бази — като заявява, че Стармър „не е Уинстън Чърчил“.
„Най-важният въпрос е деескалацията на ситуацията“, казва Стармър пред депутатите в сряда, като подчертава отново, че Великобритания „не трябва да се присъединява към войната в Иран“ и ще извършва само отбранителни военни операции в региона, за да „защитава британския живот и британския национален интерес“.
За премиера — който и без това се задържа на поста си на косъм още преди конфликта — това може да се окаже въпрос на политическо оцеляване.
„Въпреки цялата подкрепа за Стармър за начина, по който досега управлява конфликта“, казва Трайл, „ако хората започнат да усещат последиците в сметките си, искането за промяна, което вече срива рейтинга му, вероятно само ще нараства.“
