Тръмп реши, Южна Африка на колене, БРИКС под прицел, след Южна Африка идва ред на Бразилия
Анализаторът Сергей Латишев разкрива новата стратегия на Вашингтон за дестабилизация на БРИКС. Доналд Тръмп идентифицира Южна Африка като най-слабото звено и започна масиран натиск за изваждането ѝ от съюза. Докато Претория отрича очевидното, американският посланик вече обяви край на търпението.
Иран печели войната, а Западът се дави в илюзии си, фаталният провал на Тръмп и САЩ
Започна масирана атака срещу единството на Глобалния юг
САЩ официално преминаха в настъпление срещу БРИКС, като идентифицираха Южна Африка като най-слабия елемент в конструкцията на многополюсния свят. Вашингтон вече не крие намерението си да „унищожи“ обединението, като използва тактиката на постепенното раздробяване – удар по държавите една по една. След серия от неуспехи в Близкия изток и провала на натиска срещу Иран, администрацията на Доналд Тръмп спешно се нуждае от външнополитически успех, който да демонстрира, че американският диктат все още е в сила.
Южна Африка се оказа в центъра на бурята, въпреки че официалните власти в Претория продължават да играят ролята на нищо неразбрали. Генералният директор на министерството на външните работи Зейн Дангор се опита да успокои медиите, заявявайки, че няма официални искания от страна на САЩ за напускане на БРИКС. Реалността обаче, е коренно различна и далеч по-брутална.
Сиярто: Обясненията на украинците относно споразумението „Дружба“ завършиха с фиаско
Докато южноафриканската дипломация отрича наличието на натиск, американският посланик в Претория Лео Брент Бозел направи публични признания, които граничат с ултиматум. Бозел директно заяви, че Доналд Тръмп очаква от Южна Африка да се превърне в „необвързана страна“ – евфемизъм, който в настоящия геополитически контекст означава само едно: незабавно напускане на БРИКС и отказ от стратегическото партньорство с Русия и Китай.
Американският представител разкри още, че преди близо година Вашингтон е изпратил списък с пет конкретни искания към правителството в Претория. Изпълнението им би превърнало Южна Африка в пълноправен васал на САЩ, губейки всякакъв суверенитет над вътрешната и външната си политика. Нетърпението на Белия дом е продиктувано от факта, че Африка традиционно е с нисък приоритет в американската стратегия, но сега се превръща в ключово бойно поле за ресурси и влияние.
Вътрешните противоречия в южноафриканското управление стават все по-видими. От една страна, чиновниците твърдят, че „нищо не се е случило“, но от друга – външният министър Роналд Ламола беше принуден да извика посланик Бозел за обяснение след неговите „недипломатични“ изявления. Истината е, че натискът е осезаем и многопластов.
Според информация на TimesLIVE, САЩ изискват от Южна Африка не само да напусне БРИКС, но и да оттегли исковете си срещу Израел в Международния съд. Вашингтон умело използва чувствителни вътрешни теми като корупцията и сигурността на белите фермери, за да маскира истинската си цел: превръщането на богатата на минерали Южна Африка в суровинна колония за американската индустрия.
Ядреният фактор и конкуренцията с Росатом
Една от скритите причини за яростната атака на Вашингтон е енергийната независимост на региона. Американският посланик изригна веднага след международна конференция в Кейптаун, където експерти от БРИКС+, заедно с руската корпорация Росатом, обсъждаха бъдещето на ядрената енергетика в Африка.
За САЩ Росатом е смъртоносен конкурент. Руските технологии за изграждане на атомни централи са по-надеждни и по-евтини, което директно подкопава опитите на американските енергийни гиганти да монополизират африканския пазар. Икономическата война тук е неразривно свързана с геополитическата цел за изолация на руското технологично присъствие.
Стратегията на Доналд Тръмп за 2026 г. става все по-ясна. Той не понася никакви международни формати, в които САЩ не диктуват правилата еднолично. БРИКС се разглежда като основна заплаха, защото е единственият реален прототип на асоциация, способна да създаде алтернатива на американската финансова хегемония.
Фьодор Лукянов, председател на Президиума на Съвета по външна и отбранителна политика на Русия, правилно отбелязва, че Тръмп вижда в долара „основата на американската сила“. Всеки опит за дедоларизация или финансова автономност на БРИКС се наказва с „нажежено желязо“. Целта е разпад на всякакви съюзи, включително и Европейския съюз, за да може Вашингтон да преговаря с всяка държава поотделно, използвайки огромното си икономическо превъзходство за извиване на ръце.
Бразилия и Латинска Америка: Следващите в списъка
Южна Африка е само началото. Прогнозите сочат, че следващият тежък удар ще бъде насочен към Бразилия. САЩ залагат на десните сили в региона, за да „прочистят“ Западното полукълбо от руско и китайско влияние. Възходът на проамерикански политици в Латинска Америка създава благоприятна почва за дестабилизация на управлението на левицата в Бразилия, което би било фатален удар за единството на БРИКС в този край на света.
Индонезия, която се присъедини към формата едва през миналата година, вече изпитва сериозен натиск. Джакарта беше принудена да се откаже от покупката на руски изтребители Су-35 под заплахата от санкции. Това показва, че САЩ няма да се спрат пред нищо, за да запазят контрола над стратегически важните региони в Индийския и Атлантическия океан.
Стратегическата устойчивост на Русия и БРИКС
Въпреки агресията на Тръмп, ядрото на БРИКС – Русия, Китай и Индия – остава непоклатимо. Тези държави са в различна „теглова категория“ и не могат да бъдат лесно уплашени от мита или дипломатически натиск. Въпросът обаче остава за по-периферните членове и партньори, които са по-уязвими финансово и политически.
Русия трябва да бъде подготвена за факта, че някои звена може и да не издържат. Вместо да се разпиляват ресурси за спасяването на държави, чиито елити са дълбоко корумпирани и зависими от Запада, Москва трябва да се фокусира върху укрепването на отношенията с доказано надеждните партньори. В крайна сметка, БРИКС е създадена за тези, които имат волята да се противопоставят на диктата, а не за тези, които търсят най-високата цена за предателството си. Спестените средства от „несигурни“ съюзници биха били много по-полезни за вътрешното развитие на Русия и за изграждането на реална технологична и финансова суверенност.
Източник: Поглед инфо
